Ракът победи художничката Стефка Балджиева

В нощта срещу събота в столична болница е издъхнала художничката Стефка Балджиева, научи пръв наш репортер от нейни близки. Преди време й откриват рак между хранопровода и стомаха, и въпреки уж успешната операция, от година тя се чувствала все по-зле и по-зле, докато накрая болестта не я победила напълно. <br /> <br /> Стефка Балджиева беше нетрадиционен художник, който остави след себе си над 5000 великолепни картини, рисувани с пръсти. Малцина знаят, че талантливата дама е инженер по професия, научен сътрудник по физика на твърдото тяло. През 1985 г. Стефка претърпява автомобилна катастрофа, която цялостно променя възгледите й за живота и света около нас. <br /> <br /> Първата си изложба организира през 1990-а. Интересът към творбите й е огромен. Не закъсняват и успехите й вън от родината. Методиката й на рисуване е отразена в енциклопедията &bdquo;Кой кой е в България&rdquo;. Нейни картини има в частни колекции в САЩ, Канада, Германия, Русия, Гърция, Македония, Израел, Венецуела и др. <br /> <br /> <strong>Как започва всичко</strong><br /> <br /> Всъщност, тя признава, че детската й мечта е била да рисува. Още съвсем малка &ndash; само на 5, поразява с таланта си някакъв професор от Художествената академия, чието име нито тя, нито родителите й запомнили. Детството й преминава в столичното 36-о &bdquo;Максим Горки&rdquo;, където учител по рисуване й е Кеазим Исинов. Човекът се опитва да убеди родителите на Стефка, че дъщеря им носи огромен талант, който трябва да развива, но те са непреклонни &ndash; рисуването не било сериозно занимание. В знак на протест малката художничка изгаря всичките си детски картини. <br /> <br /> Завършва &ldquo;Технология на металите&rdquo; и става инженер. За няколко години изкачва стълбицата на всички научни степени, но очевидно Бог е имал друга идея за бъдещето й. През август 85-а я пращат в командировка във Варна. Трябва да пътува със самолет. Когато тръгва за летището, има лошо предчувствие, но по време на полета не се случва нищо лошо. На другия ден в 7.30 сутринта за последен път поглежда часовника си в буса, с който тръгват обратно към София. Секунди след това е ударът, който я изважда от съзнание. Денят е 15 август, празникът на Голяма Богородица... Само на 28 става неподвижна. <br /> <br /> <strong>Моли се за чудо, и то идва</strong><br /> <br /> &bdquo;Бях сама в стаята, когато тръгнах!..&rdquo;, споделя в спомените си художничката. Спомних си за обещанието: &ldquo;Когато проходя, ще изпълня детската си мечта да рисувам!&rdquo;. Душата ми беше свободна да избирам сама&rdquo;. Така започва вторият, истински желан и пълноценен живот на Стефка Балджиева. Започва да сънува картини и да рисува картини. Всичко е едновременно и реално, и осезаемо. Първата си творба нарисувала върху картонен капак от кутия за обувки, без четки за рисуване &ndash; в магазина били свършили!... <br /> <br /> &bdquo;Поради липсата на четки, започнах да нанасям боите направо с пръсти. Изпитвах невероятното усещане, че се пренасям в някакво друго измерение. Аз рисувах!... За няколко месеца след създаването на първата картина се появиха още десетки платна, на повечето от които присъстваха митични и мистични образи: Тутанкамон, Жрицата с третото око, Разпятието в различни импресионистични варианти, Исус... Когато заставах пред празното платно, не знаех какво ще се получи. Ръцете бързо нанасяха боите, аз бях като страничен наблюдател на творческия процес. Хората около мен бяха изумени от това, което виждаха. Бройката платна растеше, вкъщи вече нямаше къде да се стъпи, когато мой познат, по-късно и приятел - инж. Стамен Стаменов от Асоциация &bdquo;Феномени&rdquo;, настоя тези картини да видят бял свят. <br /> <br /> Първата ми изложба бе през месец юни 1990 г. в бившия младежки дом &ldquo;Лиляна Димитрова&rdquo;. Тогава още не знаех, че това е най-големият обрат в живота ми. Въпреки че често изпитвах чувството, че не зная какво правя, душата ми ликуваше!&rdquo;. С това чувство Стефка Балджиева преминава през по-нататъшния си жизнен път &ndash; един пълноценен живот на творец! Поклон пред паметта й!<br /> <br /> <strong>Емилия КЪНЧЕВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />