Ритуалът по ожънване на първия сноп се проведе за шести път в стамболовското село Рабово
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Лимецът - една от най-рано култивираните форми пшеница</strong></span><br /> <br /> В него има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А от останалите видове. Така древното зърно може да замести спокойно месото, зеленчука и хляба. Не обича торене, не гълта тежките метали, което е особено важно за децата.<br /> <br /> Радиацията също бяга от лимеца. Зърното не се поддава и на олющване, трябва специална техника. А всичко това не е изгодно на земеделеца, преработвателя и хлебаря. Но е изгодно за човека, защото зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Растението вирее на всички почви, където другите пшеници не могат да стъпят. <br /> <br /> <hr /> Фестивал, посветен на лимеца &ndash; житото на древните траки, се проведе в поречието на река Арда. Местните хора от стамболовското село Рабово, облечени в национални тракийски носии, символично зажънаха първия сноп от лимеца. <br /> <br /> След това бабите наедно с внуците си пяха песни, тропаха хоро и демонстрираха някогашните жътварски обичаи. <br /> <br /> <strong>Разбира се, инициатор и организатор на шестото издание на фестивала е Петко Ангелов, човекът, който първи в България хвърли семето от лимец </strong><br /> <br /> Той всяка година увеличава декарите, засети с древната култура, и вече е стигнал до 450 декара, които в момента жъне. <br /> Вярно е, лимецът не дава реколта колкото другата пшеница, но затова пък направеният от него хляб е от т. нар. храни, които дават здраве и живот на организма. <br /> <br /> <strong>Тази година Петко смята, че ще прибере по 140 кг от декар, а вече договорената му цена е 6 лева за килограм </strong><br /> <br /> Лимецът се пласира предимно в чужбина, а в България може да се намери в магазините за чисти биохрани. Освен това Петко пробва да прави и бира от лимец и като че ли пробата излезе успешна.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Както са го правили прадедите - Ожънаха лимеца с ритуал и сърпове отпреди 80 века<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201408/Tina_3/22_limec_2.JPG" alt="22_limec_2.JPG" align="baseline" border="0" hspace="0" vspace="0" width="500" height="333" /><br /> </strong></span><br /> Първият лимец, засаден в района на праисторическото селище, разкрито в местността &bdquo;Валога&quot; край с. Оходен, Врачанско, бе ожънат преди дни. На мястото театрална група &bdquo;ТЕМП&quot; направи артистична възстановка на жътвата, събирането на класовете, обработването на зърното, меленето му, измесването и печенето на хляб по технология отпреди 8 000 години. <br /> <br /> От официалните гости на събитието доц. Мария Гюрова от Националния археологически институт предостави за ритуала дървени сърпове с кремъчни зъбци, с каквито преди 80 века се е извършвала жътвата.<br /> <br /> Такива зъбци бяха намерени и в местността &bdquo;Валога&quot;. Археологът Георги Ганецовски, който води разкопките, показа на гостите последната находка от мястото - нефритен амулет на богинята майка, в родилна поза. Амулетът е с големина около 2 см и е уникална находка, защото е една от трите, намирани до момента, в България.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />