Не вярвайте на слуховете, че съм едва ли не на смъртно легло, защото не е истина
<em>Тези дни в национален седмичник излезе информация, че легендарният актьор Йосиф Сърчаджиев отново е зле със здравето и е постъпил в болница за лечение. Потърсихме обичания артист, за да го попитаме как е, надявайки се, че &bdquo;кризата&rdquo; е отминала. За щастие се оказа, че такава изобщо не е имало, освен в журналистическата практика на &bdquo;колегата&rdquo;, автор на статията.</em><br /> <br /> Легендарният актьор има незабравими роли и присъствие вероятно в стотина театрални постановки и филми. През 1970 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&rdquo;. Работил е в театрите в Сливен и Кюстендил. По-късно работи в Театъра на народната армия в София и в Бургаския театър. От 1984 г. е народен артист. Малка част от запомнящите се роли на Сърчаджиев в българското кино са във филмите: &bdquo;Време разделно&rdquo;, &bdquo;Хан Аспарух&rdquo;, &bdquo;Поручик Бенц&rdquo;, &bdquo;Големите игри&rdquo;, &bdquo;Жребият&rdquo;, &bdquo;Константин Философ&rdquo;, &bdquo;Мъже в командировка&rdquo; и много други. <br /> <br /> Тази година на 2 май той навърши 69 години, но животът му драстично се промени преди 10 лета, когато получи тежък мозъчен инсулт. Отне му месеци и дори години усилен труд всеки ден, докато успее да се върне към живота, но неподражаемият артист не се отказа. Днес той ходи сам, макар и трудно, говори, участва в пиеси, режисира и казва в откровено интервю специално за в. &bdquo;Доктор&rdquo;, преди месеци, че е щастлив от това, което му се случва в живота.<br /> <br /> Противно на писанията в някои жълти издания през тази седмица репортер на в. &ldquo;Доктор&rdquo; се свърза с твореца, който се оказа не в медицинска клиника в София, както твърдяха те, а на морето, но на много тайно място. Специално за в.&rdquo; Доктор&rdquo; г-н Сърчаджиев каза: &ldquo;Добре съм, плажувам, всеки ден плувам и ето сега до обяд, а след като се наобядвам, продължавам да плувам. Какво искате по-добро от това? Възстановявам се постепенно и се готвя за следващия театрален сезон. <br /> <br /> Напук на злословниците ви казвам, че няма нищо по-хубаво от оптимизма на човек, който го зарежда с енергия, която допринася за неговото здраве. Не вярвайте на слуховете, че съм едва ли не на смъртно легло, защото не е истина. Ето ме &ndash; жив и здрав, плуващ човек, но няма да ви кажа на кое местенце от морето съм &ndash; тайна е&rdquo;, каза с усмивка Сърчаджиев. Пиел по 2 лекарства на ден, а другото е вярата.<br /> <br /> В последното си интервю за в. &bdquo;Доктор&rdquo; актьорът сподели в характерния си откровен стил: &rdquo;Не съм спокоен, защото времето тече много бързо и не успявам да усетя живота. Макар че в това бързо движение е много приятно, иначе щеше да ми е скучно. <br /> <br /> Играя малки ролички в Театър &bdquo;Възраждане&rdquo;, имам и 2 пиеси, които работя като режисьор, и участвам с малко думи в тях. Това са допълнителни неща, които правят красота в деня ми. Вече не мога да работя като актьор &ndash; едва говоря, а движението в дясната част на тялото ми не ще да работи както трябва &ndash; затова се опитвам да режисирам.&rdquo;<br /> <br /> Въпреки че дясната част на тялото му остана парализирана и актьорът се придвижваше с бастун, той не спря да се бори за живота си. &ldquo;Все пак мога да се движа сам, <br /> <br /> <u><strong>много по-нещастни хора има от мен </strong></u><br /> <br /> Аз съм щастлив от това, което става в живота ми&rdquo;.<br /> <br /> На въпроса дали е успял да се справи с инсулта, който преживя преди години, той отговаря: &bdquo;Помогнаха ми лекарите, приятелите, жена ми Райна и най вече Бог &ndash; нещо, което не знаем кое е, но е над нас постоянно. <br /> <br /> Петото нещо, което ми даде сили, е моята самовлюбеност, не искам да остана в тежко състояние и затова реших да се преборя с болестта. Това е много важно &ndash; да имаш голяма амбиция и хъс докрай да оздравееш. Проф. Стаменова, която тогава беше началник на Неврологията в болница &bdquo;Царица Йоанна-ИСУЛ&rdquo;, ми отвори вратата към живота, както и нейният екип, разбира се. Но след това бях на рехабилитация в санаториум в Банкя, също така във ВМА. Идваха и хора вкъщи за рехабилитация, след това започнах <br /> <br /> <u><strong>да правя сам упражненията, </strong></u><br /> <br /> да се движа и така досега. Всеки ден правя упражнения, плувам &ndash; вече много добре, почти както преди, взех си велосипед, карам успешно, и разходки. Движение навсякъде &ndash; имам 2 кучета и от сутрин до вечер се разхождам с тях, когато имам възможност. Това е много важно &ndash; движение, движение, движение... <br /> <br /> Не само физическо, но и духовно &ndash; трябва да чета, да гледам театър, кино, да общувам с хора, да бягам от страха, че трудно говоря и се движа. Напротив &ndash; хората ми помагат, не бива да се срамуваме, че сме били болни. Аз вече не съм болен &ndash; здрав съм.<br /> <br /> Имаше моменти, в които не знаех нищо за другия свят. Бях 5 дни в безсъзнание, след това започнах да виждам някои неща и разбрах, че все пак живея в този свят. Няма никакъв тунел, няма бяло нещо, както разказват някои хора. Напротив, има такива безумно красиви цветове и музика, усещане за добро, за лекота, някакво движение, но е много красиво и приятно. <br /> <br /> Смъртта е красиво нещо &ndash; няма страшно от нея. Разбира се, че нормалният човек има страх от смъртта, но аз не съм нормален и никога не съм се страхувал от смъртта&rdquo;, сподели още преди време за в. &bdquo;Доктор&rdquo; актьорът-легенда.<br /> <br /> <br /> <strong>Александрина&nbsp;Роканова </strong> <br />