Дълголетникът сади орехи от младини, дори и на тази достолепна възраст продължава благородното си начинание
<em>&nbsp;Една от най-странните персони в Момчилград, Кърджалийска област, е 93-годишният дядо Тахир Капсъзов. Не само за това, че е натрупал толкоз лазарници върху крехките си плещи, не само затоваq че не знае какво е туй нещо да се залежи, да каже &bdquo;ох&rdquo; и &bdquo;ах&rdquo; и някой одма да му прислугва &ndash; все пак заслужил си го е, покрай него цвъкат толкоз млади и необременени, но и на тази преклонна възраст не мирясва. </em><br /> <br /> Докато някои от наборите му &ndash; то комай-комай вече е надживял всички, а и по-младите от него с по-няколко десетилетия се заседяха покрай Световното първенство по футбол в Бразилия, <br /> <br /> <u><strong>напереният дядка по цял ден шета из улиците на града, </strong></u><br /> <br /> носещ името на Момчил войвода. С един странен &bdquo;инструмент&rdquo;, дълъг над 3 метра, изработен от самия него. <br /> <br /> &bdquo;Моята страст е да подкастрям ореховите дървета. Циркулирам между дома си и общинската болница, стигам и до парка, и до зелените площи на градчето ни. Това е хобито ми, дето вие младите така го наричате. Датира от младини, когато за първи път засадих първите си дръвчета. Изчислявай сам те вече на колко години са, колко тона плод са дали. Майката природа иска постоянни грижи и опазването й през цялата година. Радвам се, че и много детишари, млади хора, днес следват примера ми&rdquo;, скромно разказва за нетрадиционната си работа белокосият човек.<br /> <br /> Дядо Тахир е роден на 10 ноември 1921 г. в с. Бурево, Смолянско. Спомня си, че в къщата им, разположена в подножието на планината, е имало огромен орех, засаден още от дядо му в началото на 19 в. Под него си играели като деца и оттогава дошла любовта му към това най-странно, извечно и полезно от медицинска гледна точка дърво. На мнение е, че <br /> <br /> <u><strong>в ореха всичко е полезно &ndash; и кората му, и листата му, и черупките и съдържанието на плода</strong></u><br /> <br /> Единствено трябва да се пазим от сянката му в най-горещите летни месеци, да я ползваме само за мимолетна прохлада, но не и за юнашки сън. &bdquo;В противен случай така можем да се разболеем, такъв ишиас да хванем или ревматизъм да пипнем, че и най-големите светила на медицината да не ни помогнат&rdquo;, дава практически съвети старецът. Знае го от собствен опит.<br /> <br /> През 1967 г. се премества със семейството си в Момчилград. И тук продължава с хобито си &ndash; да засажда и да подкастря старите дървета. &bdquo;За да могат да дишат!&rdquo;, лаконичен е той. А още колко дълго време ще се занимава с тази нетрадиционна дейност, на която и съответните служби едва ли обръщат подобаващо внимание, и той не знае. Само ни казва под сурдинка: &bdquo;Орехът е дълголетно дърво, защото пуска корените си надълбоко в земята, откъдето черпи соковете й. Ако искаш ми вярвай, ако ли пък не искаш &ndash; това е и моята житейска философия. Затова ще достигна и стоте!&rdquo;<br /> <br /> <br /> <strong>Васил НЕДЕВ, Момчилград </strong><br />