От чешмите на хората тече мътилка и никой не взема мерки против това
<em>Над 300 жители на Симеоновград протестираха против отровената вода и отказа на &ldquo;ВиК&rdquo; да приеме жалбите им. През миналата седмица представител на недоволните занесе 2002 жалби в областното управление &ldquo;ВиК&rdquo; в Хасково, но от там отказаха да ги приемат. Вместо това в града се появи главният инженер на предприятието, който се опита да убеди хората, че водата е годна за пиене, защото съдържанието на манган било в нормите. Той дори се опита да покаже документи за това, че съдържанието на манган в края на 2013 г. и началото на 2014 г. било в нормите. А всъщност картинката е съвсем друга. </em><br /> <br /> Жители на града, здравето на чиито деца е застрашено, сами направиха изследвания на водата и се оказа, че манганът надвишава нормите многократно. Тоест наличието на отровния метал е 600 микрограма на литър, а допустимата норма е не повече от 50 микрограма. Това значи, че в скоро време се очаква да избухнат епидемии от болести на кръвта, чревни и бъбречни инфекции. <br /> <br /> Разбира се, ако хората пият от тази вода поради невъзможност да си купуват от магазина. А от &ldquo;ВиК&rdquo; не искат и не искат да приемат жалбите на симеоновградчани и се налага те да ги изпратят по пощата. Само че те нямат време. Лято е, децата са тези, които не могат да се опазят от чешмите, и жителите на града не искат да рискуват здравето им. Вече обмислят вариант да заведат дело в съда срещу водното дружество, което според тях е виновно от чешмите им да тече кафява вода. Те за пиене могат да купуват вода, но как да се мият и къпят с мътилката, как да си изпират дрехите? На тези въпроси все още няма кой да им отговори. Шефът на водното дружество се крие, а симеоновградчани се вдигнаха на бунт, носейки пълни бутилки с кафявата течност, която всъщност е водата им за пиене.<br /> <br /> Децата ни редовно получават обриви след къпане, които впоследствие се разраняват и инфектират, изплака младата майка Мануела Тренкова. Донка Симеонова демонстрира каква черна мътилка остава на марлята, ако през нея потече от водата им за... пиене. В това градче хората са бедни, много от тях са безработни, а разходите за купуването на минерална вода за месец надвишават сто лева. Въпреки издадените забрани децата в детските градини и училищата продължават да пият направо от чешмите. А това е толкова опасно...<br /> <strong><br /> <hr /> Пейчо Стайков, кмет на Симеоновград:<br /> Водата в нашия град наистина застрашава здравето на хората</strong><br /> Аз заставам твърдо зад техните искания и ще ги подкрепям, ако влязат в съда<br /> <br /> <strong>-Г-н Стайков, скандалът с мръсната вода във вашия град се изостри, хората искат отговори, искат решаване на този най-важен проблем. Вие заставате ли зад техния справедлив протест?</strong><br /> - Хората се организираха, поддържам контакти с тях, преди малко имах разговор с организаторката Валентина Гецова. Ще имаме нова среща. Вече 600 човека са се събрали в тази група. Аз твърдо заставам зад исканията на моите съграждани и искам да изтъкна, че тук няма никаква политика. Водата в нашия град е не само отвратителна, тя е опасна за здравето. А историята е много дълга...<br /> <strong><br /> - Г-н Стайков, с няколко изречения - доколкото съм чувала, има или е имало готов проект за пречиствателна станция?</strong><br /> - Да, има проект. Или по-скоро имаше проект. Още през 2009 г. е стартиран, извървял е всички процедури, за да бъде избран в крайна сметка съответният изпълнител на строително-монтажните работи. Всички съгласувания са минали през Общинския съвет. Когато встъпих в длъжност, поех ангажимент по тази тема. Имаше го в предизборната ми програма, но не това е най-важното. Всеки кандидат за кмет би заложил такъв ангажимент в предизборната си програма и би работил за неговото осъществяване. Нормално е качеството на водата да бъде коментирано и да се поемат ангажименти в тази посока. Както споменах, още от първите дни събрах информация за въпросния важен проект и се убедих, че е преминал всички нужни процедури. Много е трудно да бъде избран подходящият изпълнител по обществени поръчки и да бъдат спазени сроковете. И ние чакахме, това е. Чакахме до март-април тази година. Забележете, през целия този период съм получавал уверение, че проектът ще се случи.<br /> <br /> <strong>- А уведомиха ли ви защо отпада?</strong><br /> - До ден днешен на мен не са ми дали отговор защо този проект отпада и се стартира нов такъв. Да, точно така, започват от &ldquo;а,б&rdquo;, както се казва. Министерството на регионалното развитие започва нова процедура. Тепърва ще я подготвят, тепърва ще избират проектант, който да проектира пречиствателната станция. Ще има нов конкурс, той съответно може да бъде обжалван в сроковете, предвидени в Закона за обществените поръчки. А през това време хората ще продължат да се разболяват от замърсената вода.<br /> <strong><br /> - Колко време би отнела една такава процедура?</strong><br /> - Две-три години. Това според мен е абсолютно безотговорно. <br /> <strong><br /> - Споменахте, че сте изпратили писмо до институциите?</strong><br /> - Последното ми писмо е от 6 януари тази година - до министър-председателя, до министъра на финансите, до министъра на регионалното развитие.<br /> <br /> <strong>- Отговориха ли ви?</strong><br /> - Не, не ми отговориха. Писмото ми е дълго и доста емоционално, но подкрепено с факти - с протоколите, като не пропуснах да спомена и Наредба №9, която регламентира задълженията на ВиК-дружествата за качеството на питейната вода. В тази наредба, в един от нейните членове или алинеи, няма голямо значение, категорично е записано, че задълженията за качеството на питейната вода са на ВиК-дружеството. И отговор нямам до ден днешен.<br /> <br /> <strong>- Защо ВиК-дружеството в областния град Хасково не прие жалбите на стотиците ваши съграждани? </strong><br /> - Смятам, че сбъркаха и проблемът стана общественозначим, придоби популярност. На над 200 мои съграждани не бяха приети жалбите за качеството на водата.<br /> <br /> <strong>- С какъв мотив са им отказали?</strong><br /> - Трябвало да бъдат лично представени. Всеки един човек лично да отиде до областния град и да подаде жалбата, да се нареди на дълга опашка и да чака. Тук не става дума за една-две-пет-десет лични молби. Тук става дума за общественозначим проблем. Хората са упълномощили един човек да внесе жалбите. Отказват да ги приемат, което според мен е неразумно. Нима е нужно всичките тези 200 човека, а те сега са и повече, да не кажа целият град, да се натоварят на автобуси и да отидат да подават всяка жалба поотделно? Проблемът е ясен, но това е някаква бюрократична форма - отказват, защото по принцип са длъжни в определени срокове да отговорят на тези жалби. Това е. Не бягам от отговорност, ще предприемем, каквото е нужно. <br /> <br /> <strong><br /> <br /> Яна БОЯДЖИЕВА <br /> Тодорка НИКОЛОВА</strong><br />