Христо Мутафчиев: Бил съм стъклар и хлебар, правил съм ковчези! Егото беше моят проблем!

<em>Христо Мутафчиев никога не отстъпва от директния тон. Понякога е твърде яростен в коментарите си, друг път - по-малко, но рядко пести каквото му е на езика. Председателят на Съюза на артистите в България обаче този път е болезнено откровен и спрямо самия себе си!</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- В предварителния ни разговор изразихте категоричност относно предложението да станете служебен министър на културата. Отказали сте директно! Защо?</strong><br /> - Точно така - директно отказах, колкото и изненадани да има. Истината е, че евентуално бих се съгласил единствено ако бюджетът за култура стане поне 2 % от държавния бюджет. Даже тогава само бих се замислил за поста&hellip; не бих приел директно.<br /> <br /> <strong>- Очаквахте ли подобно предложение?</strong><br /> - Истината е, че не ме изненада. Никак даже, защото считам, че това, с което се занимавам в обществен план &ndash; в Съюза на артистите, е достатъчно сериозно, за да ме забележат и хората, които се занимават с политика в България. Когато човек върши работа, е хубаво да се развива. Защото ако аз приема да стана министър на културата, то ще е само като част от развитието ми в обществен план, а не като позиция, която съм очаквал цял живот, а не е самоцел за мен и съвсем не най-вече за да получавам примерно министерска пенсия! Знам, че много хора си го мислят точно това! И се ядосвам! Знам, че много хора биха се навили на това да бъдат министри само заради това след време да получават министерска пенсия. Все пак министерската пенсия съвсем не е като тази на един артист&hellip; 280-300 лв. <br /> <br /> Най-важното за мен е, че в случая аз съм полезен в Съюза на артистите &ndash; като председател, на моята гилдия и на съсловието, от което произлизам. Просто знам, че трябва да се занимавам с това и тепърва има още какво да предложа на колегите си. По-добре наистина да съм там, където&hellip; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>нямам шапка на главата си, на която да козирувам! <br /> </strong></span><br /> Нямам шефове, на които да се обяснявам! Върша си работата и всичко е в посока на гилдията, на колегите и техните проблеми.<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Не съм съгласен да съм единственият, който би се борил докрай за липсващите пари в културата. Защото ако съм единственият борбен в тази държава, егаси държавата!&rdquo; - това са ваши думи. И все пак имате ли някаква нагласа някога да заемете подобен пост?</strong><br /> - Да, точно така се изразих и за жалост думите ми са показателни за ситуацията в момента. Просто трябва да има повече борбени хора, а явно не стигат&hellip; Много държа да съм човек на място. А аз съм преди всичко актьор. И съм имал нагласа да бъда актьор, а не министър &ndash; още когато съм се родил, а след това и осъзнал. Винаги съм искал да бъда актьор, не министър.<br /> <br /> <strong>- Актьор със сигурност в целия си съзнателен живот е искал да бъде и е и колегата ви Стефан Данаилов, но успоредно с това той проправи и позиции в политиката, включително и в качеството си на министър на културата!</strong><br /> - При Стефан Данаилов е малко по-различно. Той отдавна е част от една голяма партия и като човек от голяма партия за него е било логично общественото му израстване &ndash; като партийна личност, като личност изобщо от гилдията &ndash; да бъде и министър на културата. То това е нормално. Аз нямам амбициите да бъда просто министър. <br /> <br /> Затова и отказът ми сега се прие с изненада. Не го очакваха определено, с вас го споделям това. Но пък и аз съм достатъчно откровен човек, за да им обясня своите истински мотиви и това не е глезене. Аз не се глезя. Не се лигавя&hellip; не така, а иначе; не такава заплата, а по-различна; такива и такива привилегии&hellip; и тогава да стана министър. Аз не се глезя! Мен ме интересува проблемът на моите колеги да бъде решен. Затова като разумно мислещ човек смятам, че на този етап съм по-полезен като председател на Съюза на артистите.<br /> <br /> <strong>- Напоследък бившият министър на културата Вежди Рашидов е доста неоткриваем &ndash; вероятно заради емоционалната дупка, в която сподели наскоро, че се намира, следствие от случилото се с Корпоративна банка, в която той има депозити. Той Рашидов дори сподели, че е пред инсулт!...</strong><br /> - Да&hellip; но той е в това състояние именно защото с труд и с талант е изкарал своите пари. Пари, които в момента са заключени в една банка и не се знае кой ги ползва. И той не може да си вземе, а това не са малко пари! И аз бих бил може би в същото състояние, ако не мога да си гледам семейството, при положение че парите, които съм спечелил, съм спечелил само с продажба на таланта си. Не с продажба на скрап &ndash; като циганите! Не със социални помощи от държавата! И не с въртене на далавери! А с талант и труд&hellip; Разбирам го напълно.<br /> <br /> <strong>- Става въпрос, доколкото разбрах, за над 2 млн. лева! А Вежди Рашидов каза, че диабетът му се е изострил много след затварянето на въпросната банка&hellip;</strong><br /> - О, най-вероятно е така&hellip; логично е да е така за съжаление. Чудесно го разбирам, състоянието му е обяснимо&hellip;<br /> <br /> <strong>- Кога го чухте за последен път след развоя на събитията?</strong><br /> - Чух Вежди преди около четири дена, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>беше добре </strong></span><br /> <br /> дано така да бъде. Не е имал такъв проблем досега, затова реакцията му е толкова взривоопасна.<br /> <br /> <strong>- Вие пък, за разлика от него, сте преминали през всичките тези емоционални състояния, макар и с различна, доста по-страшна отправна точка!...</strong><br /> - О, да, определено е така! Не беше лесно, но сега съм тук и съм в пълна готовност да правя това, което трябва... Истината е, че за втори път ми се случва да взимам такъв тип решение. Уверявам ви, не греша в избора си!<br /> <br /> <strong>- Кога е бил първият път?</strong><br /> - Навремето, преди доста години, ми се наложи да вземам решение дали да бъда щатен актьор в Народния театър или в театър &bdquo;Зад канала&rdquo; &ndash; взех решение да бъда актьор в театър &bdquo;Зад канала&rdquo; и не смятам, че съм сбъркал. И сега взимам правилното решение &ndash; това да продължа да работя в Съюза на артистите, при колегите си, отколкото да се занимавам с Министерство на културата &ndash; като институция. Министърът на културата трябва да се занимава с правене на политики, а не с прехвърляне на пари от Министерство на финансите към театрите и културните институти &ndash; и обратно &ndash; от културните институти към Министерство на финансите през Министерство на културата! Ето, казвам ви по-директно отвсякога как стоят нещата!<br /> <br /> <strong>- Когато се възстановихте от инсулта, споделихте, че според вас той ви се е случил заради егото ви&hellip;</strong><br /> - Да, точно така. Оказа се, че това са болезнените факти. И точно това ме кара да мисля по този начин, по който разсъждавам и в момента. Егото беше моят проблем. Вече не е. Но всеки разбира различни неща под &bdquo;его&rdquo;, а то е нещо конкретно. Как го разбирате вие?<br /> <br /> <strong>- Его е нещо, което човек адресира и акцентира от и към себе си!</strong><br /> - Точно така, много добре казано. То е нещо, което или притежаваш, или не притежаваш! Характер е това, а аз го наричам &bdquo;топки&rdquo;! А &bdquo;топки&rdquo; означава да имаш потентност! Да си потентен във всяка една своя позиция, във всяко едно свое действие, отговор, поставена задача или гонена цел&hellip;<br /> <br /> Навремето, когато трябваше да си правя прегледи, не ходех да го правя, защото смятах, че ще ми открият някаква болест, заради която ще трябва да пия хапчета. Примерно &ndash; ще ми открият високо кръвно, за което трябва да пия хапчета. И си казах &ndash; как така на 40 години ще пия хапчета?! Аз съм млад човек&hellip; Е, сега на 45 години си пия хапчетата и не ми пука!<br /> <br /> <strong>- Били сте нехаен към себе си&hellip;</strong><br /> - Абсолютно! Не само нехаен, ами и с твърде високо самочувствие относно своето собствено здраве. За някои хора такива неща са вид уроци, за мен е път, живот&hellip;<br /> <br /> <strong>- Бяхте споделили преди време, че сте били стъклар, хлебар, правели сте дори ковчези...</strong><br /> - Да, това е самата истина. Бях млад, карах си стажа в Карлово, в един дървообработващ завод, правихме и ковчези, но няма майсторлък в това. Бил съм и хлебар, и стъклар, да. <br /> <br /> <strong>- В какво се изразяват тогава трудните моменти днес?</strong><br /> - Вече изобщо не им обръщам внимание. Не се занимавам с тях. Не мога да се занимавам с глупости, гледам напред. Когато ме удари инсултът, наистина бе заради егото, но аз съм безсмъртен, разбрах го след това, щом ме спасиха. Това, разбира се, го добавям с усмивка, но човек стига до този смисъл в подобни моменти&hellip; Затова винаги ще бъда благодарен на д-р Матев от Бургас, който в този момент отворил вратата <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и видял как умирам пред очите му</strong></span><br /> <br /> Започнал веднага реанимацията и ме спасил. Помня цялата ситуация до момента, в който ми светна операционната лампа в София. Другият период в Бургас ми се губи. Помня, че цялата нощ, преди да попадна в болницата, се опитвах да привлека вниманието на Стефан Вълдобрев, който спеше в съседната стая, но без успех&hellip; Просто разбрах за себе си в какво ми се състои грешката &ndash; че не съм си мерил кръвното, когато е трябвало.<br /> <br /> <strong>- Има ли политическо предложение, което бихте приели сега, без да ви мигне окото?</strong><br /> - Само министър-председател! (смее се) Шегувам се, разбира се. Но, знаете ли, мисля, че с проблемите, които има в момента България, трябва да се занимават интелигентни и достойни личности, а не познати или обществено познати лица с непоказана компетентност, и с доказани връзки с разни кръгове!<br /> <br /> <strong>- Онова, което се получи като краен ефект върху гърба на народа, не се изразява в нищо по-различно от масова психоза!...</strong><br /> - Точно казано! Не беше реално нищо от това, което се случи, само и само да се проправи тази психоза. Както не беше реално и всичко онова, което се случи с безумното крещене по отношение на Костинбродската афера. В крайна сметка се доказа, че такава не съществува. Манипулация! Това, което се случи с едни недоказани излияния, чисто и просто си беше един преврат! Директно ви го казвам. Беше си всичкото това една инсинуация на един човек, който най-вероятно е бил вече в схема с други хора &ndash; Мая Манолова, Бареков, ТВ7 и журналистическата гилдия, която поде този преврат! И качи на власт БСП! Това за мен специално си е преврат!<br /> <br /> <strong>- Миналата седмица говорих в подобен емоционално наситен разговор и с Васил Найденов, който определи като абсолютно дежа вю случващото се сега с Корпоративна банка и съдбата, която преди години имаше Частна земеделска банка&hellip;</strong><br /> - Ооо, сигурно е дежа вю, да! И тогава навремето също направиха преврат! Имайте предвид обаче, че трябва да се даде сериозно дължимото на предишния служебен кабинет и тогавашния министър-председател, който успя да прокара закон за това 25 % от държавните средства да влязат в Корпоративна търговска банка. А дотогава бяха 80 % в нея. И ако този закон не беше прокаран тогава, какво щеше да се случи с държавата сега &ndash; при затворена Корпоративна търговска банка?!&hellip; Държавата ни просто щеше да бъде затворена, фалирала и разпродадена на едни богати офшорни сметки! Нямаше да има държава! Да си кажем нещата с точните им имена. <br /> <br /> <strong>- Бяхте дотолкова категоричен, дори краен и в реакцията си преди време, когато имаше предложение Мирослава Кортенска да стане министър на културата. Дори, ако трябва да бъда докрай точна, ще цитирам думите ви: &bdquo;Ако това някога се случи, ще се самозапаля!&rdquo;&hellip;</strong><br /> - Ами да! Мирослава Кортенска изобщо не е сред обичаните хора в гилдията.<br /> <br /> <strong>- Откъде води началото си тази неприязън?</strong><br /> - Честно да ви кажа, не мога да коментирам Кортенска поради простата причина, че тази личност съвършено не ме интересува. Тя е несъстоятелна и несъстояла се личност за мен. А и по никакъв начин няма да изпадна в нейното положение &ndash; да я квалифицирам. <br /> <br /> Пък самата тя чудесно може да си отговори на въпросите защо не я обича гилдията &ndash; ако, разбира се, има възможността да седне и да се замисли. Тя не ме вълнува, не ме интересува. Кортенска обвинява мен и Вежди Рашидов в това, че сме направили една грешна реформа; че сме унищожили българската култура, българският театър &ndash; а нали се сещате, че ако попитате дори и само един мой колега от столичните театри дали е доволен от това, че играе повече и печели повече благодарение на тази реформа, ще видим какво ще отговори?! Театърът се прави за хората, за публиката, той не е самоцелно изкуство за един, двама или трима театроведи, които харесват класическия тип театър и умират за него и заспиват по салоните и след което нищо не могат да напишат, дори и в своите журналистически излияния.<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за идеята да се прави филм за Апостола на свободата Васил Левски?</strong><br /> - Не съм го гледал, не знам дали и ще го гледам... не знам кога и дали изобщо ще излезе. Но трябва да имаш много сериозен бекграунд, за да правиш филм за Левски &ndash; като личност. Защото Левски е най-светлата и най-свещената за България личност.<br /> <br /> <strong>- Има ли нещо, от което се страхувате към днешна дата?</strong><br /> - Единственото нещо, от което може да ме е страх&hellip; по-скоро е тревога, е здравето на моите деца, на съпругата ми, на моите родители. Това е единственото нещо, което може да ме стресне.<br /> <br /> <strong>- Свикнахте ли с писанията по свой адрес, които не отговарят на действителността?</strong><br /> - Свикнах за съжаление&hellip; Преди време изключително много се вбесих на поредната лъжа за себе си. Последната беше, че съм се бил натровил с гъби. Дотолкова се ядосах, че изгорих вестника още на будката, на която се продаваше. А жената, която продаваше вестници, дори изпсува вестника с въпроса: как може да се пишат такива глупости?! Бяха писали, че съм се натровил с гъби и лежа в &bdquo;Пирогов&rdquo; и бера душа, а аз бях в Стара Загора, играех. <br /> <br /> Не съм се занимавал повече, не ми е такава мисията. Мисля, че мисията ми е много по-голяма от това да се занимавам с евтини личности. Господ ме спаси, даде ми втори шанс за живот не за да обръщам внимание на евтини човешки същества, ниски страсти, печелещи по 50 лв. от това да лъжат! Скоро ще дойде време, в което тези, които си позволяват да пишат лъжи по отношение на мен, мои колеги, изобщо известни личности в България, ще влизат и в затвора. Лично ще се погрижа за това! Имам идеи, но това ще се случи във времето, постепенно.<br /> <strong><br /> Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />