Не бива да се примиряваме с болестта - всяка промяна е възможна
<em>&nbsp;Актрисата Силвия Лулчева се включи в информационната кампания &bdquo;Най-големи герои са най-малките&ldquo;, организирана от Фондация &bdquo;Нашите недоносени деца&ldquo;, която поставя във фокуса на общественото внимание нуждата от специални грижи за недоносените деца, които са 10% от всички новородени в България. По този повод актрисата разкри колко е трудно за човек с нейната професия да води здравословен начин на живот.</em><br /> <br /> <strong>- Г-жо Лулчева, участвате и в други благотворителни кампании, като тази за децата със Синдром на Даун. Какво ви мотивира да го правите?</strong><br /> - Моята огромна привързаност и любов към живота. Защото животът трябва да продължава, трябва да побеждава. В името на живота и на здравето съм готова не само да отделя време, сили и средства, а и цялото си актьорско присъствие. Трябва да подкрепяме хората, които се лутат между здравето и болестта. Не мисля, че това е индивидуална борба. Тя трябва да бъде грижа на едно информирано общество, в каквото се надявам, че расте моята дъщеря &ndash; тук и сега, в тази България. А не да бъдат принуждавани лекари да напускат страната, да ни липсват специалисти и нуждаещите се да търсят здравна подкрепа извън границите на България. Болно ми е, че такива неща са ежедневие. Точно затова подкрепям благотворителни кампании &ndash; да знаят хората, че не са сами.<br /> <strong><br /> - Не е ли жалко, че нуждаещите се са принудени да събират средства чрез благотворителни кампании?</strong><br /> - Не намирам за жалки каквито и да е усилия в името на здравето. Да, в името на живота всички средства са позволени. Очевидно хората не участват в такива кампании поради липса на информация, на достатъчна здравна култура, на достатъчна профилактика. На всички нива здравното ни поведение трябва да бъде изградено отново. Всичко трябва да започне от училище, от семейството. <br /> <br /> Здравето не е отговорност само на здравната система, на Здравната каса или на лекаря. Здравето е твоя лична отговорност и личното присъствие в такива кампании ги прави смислени. Популяризирането на такива кампании ме кара да се чувствам по-стабилна и сигурна. <br /> <strong><br /> - Съчувствате ли на българските лекари?</strong><br /> - Както не искам зрителите да знаят усилията на един актьор, преди да излезе на сцената, за да ги забавлява, така и не искам да знам усилията, които полага един лекар, за да ме спасява. Но искам той да бъде улеснен, да работи в адекватни условия, за да може трудът му да бъде полезен. Трябва да са налице апаратура, организация и неговият талант като лекар.<br /> <strong><br /> - Ходите ли на профилактични прегледи?</strong><br /> - Задължително ходя на профилактични прегледи и дори &bdquo;бия&rdquo; тези, които не ходят. Позволявам си да бъда толкова жестока, особено към своите приятелки и колежки. Понякога съм заплашвала някои от тях, че ще кажа на цялата публика, че не ходят на мамолог и на гинеколог поне веднъж годишно. Защото такава немарливост се случва, дори в цивилизована Европа, в страна като България, в голям град като София, който предлага повече възможности за прегледи и профилактика. <br /> <br /> <u>Хората неглижират здравните си проблеми </u><br /> <br /> и отиват при лекаря чак когато вече се е подало черво. Смятам, че това е неотговорно поведение и основна грешка в здравната ни култура.<br /> <br /> <strong>- Вашата майка е акушерка. Тя ли ви даде здравната култура?</strong><br /> - Майка ми никога не е отделяла специално време, за да морализира или да ме обучава. Но хигиената и отношението към здравето е нещо неотменно в нашето семейство. Майка ми никога не е допускала да отиде на лекар в последния момент. Чистотата и начинът на живот наистина са въпрос на възпитание. Унаследява се от семейната среда. Майка ми знае цената на човешкия живот и е готова да се бори с всички средства за него, дори на достойната 77-годишна възраст. <br /> <strong><br /> - А вие някога лежали ли сте в болница?</strong><br /> - Да. Нищо човешко не ми е чуждо. <br /> <br /> <strong>- Докарва ли сцената някакви професионални болести за актьорското съсловие?</strong><br /> - О, да. Всеки път, когато отивам на лекар, се сещам за думите на един специалист: &bdquo;Най-безмилостният крадец на здравето е изкуството&rdquo;. Артистите са застрашени и умират много млади. Застрашени сме от астма и от всякакви белодробни проблеми. Не се меря с Микеланджело, но ще дам пример с него. Той не желае, но папата го принуждава да приеме да изрисува Сикстинската капела. Започва с екип, но парите са малко и продължава сам. Художникът създава цялата тази красота, на която сега се радват нашите очи, в неестествена позиция на тялото, извит назад, като боята капе непрекъснато в очите му. Всеки ден слиза от скелето полужив заради студа и неудобната поза и полусляп от боята в очите. Такива неща се случват не само с този творец. Много от моите колеги се чувстват физически нечовешки зле. Радостното е, че по силата на някой нечовешки закон, когато излезем на сцената, нищо не ни личи. Нямате представа колко актьори играят в театъра със счупени крайници, след операции, веднага след раждане. <br /> При това работим на изкуствено осветление, в <br /> <u><br /> среда, която е далече от хигиената </u><br /> <br /> Театрите никога не се проветряват. Студиата, в които дублирам филми, са на климатици, които могат да донесат само беди. Ето защо ние, актьорите, трябва да ходим по-често на лекар. <br /> <br /> <strong>- Какъв начин на живот следвате, за да бъдете здрава?</strong><br /> - Започвам не от тялото към ума и духа, а от ума и духа към това какво ще прояви тялото. Защото в тялото се проявява това, което преди това се случва на ментално ниво. Нашите лоши мисли провокират проблемите, заради които тропаме на вратите на лекарските кабинети. Животът не ни е даден, за да го преживеем като торба с лайна, а за да може душата да премине на по-високо ниво. Духът трябва да помогне да израснем, а не да се примиряваме: &bdquo;Аз така съм се родил &ndash; с този характер, с това заболяване, аз съм си такъв&rdquo;. <br /> <br /> Всичко може да се промени. Ще ви дам три примера. Пилатес не е система от упражнения, а човек, недъгаво родено дете, което с физически труд и усилия се превръща в здрав и дълголетен мъж. Пилатес попада и в концентрационен лагер, но в неговата барака научава всички затворници на физически упражнения за здраве. Когато настъпва грипна епидемия, хората в другите бараки измират като мухи, а всички в неговата барака оцеляват.<br /> <br /> Вторият пример е с футболната звезда Лионел Меси. Сега всички му се кланят. Но преди години той е бил болно дете, заведено от своя баща в Барселона, за да му спасят живота. В момента Меси е култова фигура в спорта. <br /> <br /> Третият пример е актьорът Силвестър Сталоун. Роден е кривичко дете, но баща му започва да тренира това тяло, за да се превърне в еталон за сила и мъжество. <br /> <br /> Ако се примиряваме с болестта, това е белег за липса на култура. Всяка промяна е възможна, но с ежедневни усилия, с многократни повторения, със скучни движения, които обаче носят живот. <br /> <br /> Лично аз правя гимнастика и сега отивам на тренировка, въпреки че треньорът не иска да работим. Защото бях болна и много зле, а трябва да се възстановявам. Но тялото ми има нужда от движение. <br /> <strong><br /> - От какво бяхте болна?</strong><br /> - Вирус, поредният. Защото ние, актьорите, сме в много близък контакт един с друг и си обменяме много &bdquo;приятни&rdquo; вируси. Но никой няма право да боледува. Всички играем. Няма актьор, заради който да падне представление. Трябва да си на операционната маса, за да не дойдеш в театъра. Или на място да дойде лекарски екип и да ти забрани да играеш тази вечер. Но много актьори се качват на сцената въпреки лекарската забрана. <br /> <br /> <strong>- На кои сцени зрителите могат да ви видят?</strong><br /> - В &bdquo;Дуети&rdquo; заедно с Владо Пенев в &bdquo;Театър 199&rdquo;; в &bdquo;Любовна песен&rdquo; в Младежкия театър &ndash; разказ за различния човек, за това как набеденият с етикета &bdquo;болен&rdquo; може да излекува здрави хора; &bdquo;Красиви тела&rdquo; в същия театър &ndash; шест момичета споделят страховете и болките си, въпреки че опитват да прикрият всичко това зад социалната маска на щастливи хора. Пътуваме из страната с постановката &bdquo;Когато котката я няма&rdquo; &ndash; много весел спектакъл, който кара хората да се смеят, лекува ги и дава възможност на всички да се чувстват щастливи поне за час и половина.<br /> <br /> <br /> <strong><br /> Мара КАЛЧЕВА</strong><br />