По 30-40 кръводарители на ден помагаха само на тази жена
<em>Руска Ангелова е 37-годишната родилка, за която в първата половина на юли минимум 32-ма души на ден в Пловдив и областта даряваха кръв. Жената страда от рядкото заболяване пароксизмална нощна хемоглобинурия, което се среща едва при 1&ndash;2 души на 1 милион жители. Руска роди благополучно в АГ-клиниката на Университетска болница &bdquo;Св. Георги&rdquo; под грижите на проф. Мария Малинова и нейния екип. Проф. Малинова разказа случая специално за в. &bdquo;Доктор&rdquo;.<br /> </em><br /> <strong>- Проф. Малинова, какво представлява заболяването на Руска?</strong><br /> - Става дума за 37-годишна жена, която вече е родила две деца. Последното раждане е през 1997 г. Преди 12 години й е открито заболяване, което е изключително рядко &ndash; пароксизмална нощна хемоглобинурия. При това заболяване се разграждат червените кръвни телца и има изключително много рискове за здравето. Жената е била предупредена, че не трябва да забременява. Но тя е нискоинтелигентна и е забременяла. Хематолозите са й препоръчали да прекъсне бременността, но тя не го е направила. В крайна сметка я изпратиха при нас с 50&ndash;60 хемоглобин. Притеснителното беше, че не става дума само за намаление на хемоглобина, а и на тромбоцитите. Те бяха 9 единици при норма от 140 до 350. <br /> <br /> <strong>- Какви са рисковете при такива показатели на кръвта?</strong><br /> - Навсякъде, където се наложи да й се правят манипулации, правеше хематоми, кървеше. В деня, в който я поех, тя започна да кърви от венците, от носа. Плодът също показваше вече признаци на изоставане, намаляваше околоплодната течност, поради което <br /> <br /> <u>се наложи да предизвикаме раждане </u><br /> <br /> За жената имаше опасност да получи кръвоизлив, а и раждането по принцип е свързано със загуба на кръв. Трябваше да доведем тромбоцитите в що-годе нормални стойности и започнахме преливане на кръв и кръвни продукти &ndash; така наречения тромбоцитен концентрат.<br /> <br /> <strong>- Защо толкова много хора се наложи да даряват кръв само за един човек?</strong><br /> - Една единица тромбоцитен концентрат се получава от четирима дарители, а на нея й преливахме по осем до десет единици на ден. Това означава, че по 30&ndash;40 дарители на ден даваха кръв само за нуждите на тази родилка. А окръгът си има и други пациенти. Въпреки това не сме получавали отказ от кръвопреливен център. Срещнахме изключително голямо разбиране, защото става дума за родилка. В такъв момент се мобилизират абсолютно всички кръводарители.<br /> <strong><br /> - Колко време продължи кръвопреливането, за да подготвите пациентката за раждане?</strong><br /> - Подготвихме жената за една седмица и при тромбоцити 30&ndash;40, въпреки че пак са малко, предприехме раждането. Беше вагинално раждане, но отвсякъде, където правехме венозни манипулации, <br /> <u><br /> шуртеше кръв като от чешма </u><br /> <br /> Ние тампонирахме, притискахме, обаче тя продължаваше да кърви. Имахме късмет, че не направи голям кръвоизлив отдолу. Овладяхме нещата. Бебето се роди 1770 грама. Сега го отглеждат нашите колеги &ndash; неонатолозите. Детето наддава бавно на тегло. Майката се е обаждала два пъти по телефона да пита за бебето, но не мога да ви кажа къде е в момента &ndash; дали е в хематологията, или се е прибрала вкъщи. <br /> <strong><br /> - Има ли риск за здравето на майката?</strong><br /> - Когато правихме консултация с хематолозите, разбрахме, че единственият шанс на пациентката е автоложна трансплантация на костен мозък. Трансплантацията също е много рискова. Има висока смъртност &ndash; около 20%. Но жената няма друг избор, защото е с апластичен костен мозък. Тя беше с левкоцити 1,9, т.е. с намалени бели кръвни телца, с 50&ndash;60 хемоглобин, т.е. с анемия, и с тромбоцитопения. При нея е нарушено тотално съдържанието на формени елементи на кръвта. Раждането усложнява състоянието. Така че като цяло прогнозата за майката не е добра. За детето е рано още да се каже дали ще има някакви последствия. <br /> <br /> <strong>- Това генетична болест ли е?</strong><br /> - Не смятам, че е генетична, защото жената щеше да има в семейството си някой със същата болест. А тя е родила две деца, които вече са големи и здрави &ndash; на 18 и на 17 години. Самото заболяване е открито у пациентката едва преди 12 години. Ние се справихме с третото раждане, но времето ще покаже оттук нататък как ще се развият нещата. <br /> <strong><br /> <br /> Мара Калчева</strong><br />