СЕНЗАЦИЯ
Петър Младенов ме накара да питам Ванга какво ще стане с него

Около мълвата за поредното и най-после последно завръщане на Владимир Левчев от САЩ в България след 14-годишно, най-вече интелектуално, изгнаничество в Америка, се разбра, че знаменитият му баща получава поредното признание за творчеството си. Малцина обаче биха се запитали какво би станало, ако двамата творци - баща и син, отново се съберат под родната стряха. И какво ги разделяше и събираше някога, преди 1989 г. Разбира се, “ШОУ” не пропусна повода да зададе въпросите си, а живата легенда Любомир Левчев отново не отказа отговорите си.

- Вярно ли е, че едно време Владко Левчев е бил баща си?
- Двамата се бихме. Аз бях по-силен, но не го биех силно, гледах да не го нараня и огорча много. Но това е единственият случай, когато сме се били.
- Как стана така, че се сбихте?
- Ами, просто ме ядоса и изкарахме един истински боксов мач.
- И ти излезе победител? По точки или с нокаут?
- Нямаше победител, аз прекратих боя, защото, виках си, ще убия детето... или то ще убие мен.
- С какво толкова те ядоса детето ти?
- Абе правеше тайни организации, издаваше стенвестници за защита на конституцията. Изобщо, занимаваше се с политика, което беше забранено. А аз съм давал обяснения пред ЦК, защото съм бил член на ЦК на БКП. Спомням си, че веднъж беше по повод списанието “Глас”, нелегално беше изданието. Вика ме Тодор Живков и пита, абе какво прави синът ти, бе, той пише срещу мен. Аз му викам, извинявайте, но това са доноси, всъщност пише не срещу вас, а срещу мен. А бягай, бе, аз да не съм толкова глупав, това е срещу мен, казва Живков. Аз - не, срещу мен е.
- Защо мислиш, че е срещу теб? Всъщност ти и днес си жив и здрав, пренесъл лаврите си във времето...
- Не, въпросът не е във физическото оцеляване, физическият живот не е нищо, той е една мъка. Важно е дали свободно ще го изживееш. Аз смятам, че с всичките си слабости живеех като свободен човек. Това не може да ми се вземе. А сина ми го манипулираха преди десети ноември да говори против властта, хора от Държавна сигурност го манипулираха - кажи, че си против баща си. Той казва - аз съм против властта. Казвал съм му, недей с тези глупости, бе. Не можеш ли да разбереш, че те използват, защото си мой син, че те манипулират, бе, утре майката ще ти разгонят. Но не можеш да му обясниш тези работи. Много пъти съм си задавал въпроса как стана така нищо и никакво хлапе да излезе в нелегалност. Мене ме изключиха, уволниха ме от работа, него го дадоха под съд. Затова сме се били със сина ми. Знаете ли обаче какво ме дразни най-много? Синът ми е един от шестимата, които основаха вестник ^Демокрация^. Е, вярно, разпериха криле, а това не им е вече комунистическата администрация и когато видяха, че няма да ги убият, литнаха с “Литературен вестник”. Но то и там не се оказа толкова волно, нали. Ама нали говорехме, че като си свободен, си свободен навсякъде и синът ми излетя за Америка. 14 години живя там, сега е гражданин на САЩ. Сега някои ги дразни - защо пък на САЩ? Защото Любо Левчев го бил уредил… Ай да им еба майката.
- Някои ще кажат лесно му беше на Левчев, затова и синът му можеше да си позволи да подисидентства - баща му член на ЦК, човек на Людмила Живкова, изобщо придворен човек, пазили са му главата. Лесно ли ти беше да си свободен?
- Е, да, лесно ми беше. Аз на едно място даже бях писал, че Тодор Живков ми е бил бодигард. До едно известно време ми пазеше главата. Това е истината. Ама докато се стигне до това, те не знаят през какво съм минал - бил съм агент на империализма, бил съм шизофреник. Ами мини и ти през тези работи и ще кажат - не му обръщайте внимание, той е луд. Така стоят нещата, трябва да си ги извоюваш, никой не ти ги подарява. Когато бях председател на Съюза на българските писатели, то и Блага Димитрова веднъж ме среща пред Детмаг, бях тръгнал на работа, и вика: ^Е-е-е, лесно ти е на тебе, добре си ти.^ Носеше първите екземпляри на скандалното си “Лице”. Надписа ми първия. Не знам дали ми вярвате, но благодарение на това паднаха резетата пред Блага и романът й “Лице” излезе. Що някой не си спомни големия скандал тогава? Казах да излезе романа, по телефона. И докато стигна до съюза, секретарката ми вече ме чака долу, разтреперана: “Другарю Левчев, викат ви в ЦК, при другаря Живков.^ Веднага тръгвам натам, отивам при него. Левчев, какви са тия глупости, какви са тия романи, които излизат, какво е това ^Лице^, какви са тия ^хайки за вълци^, какви са тия работи, какво искате вие, аз тука пчели и оси не искам, знам, че не си ти. Виж какво пише - самата авторка си е главен герой. Е, какво, какво сега с този роман? Това е антикомунистически роман. Викам: не, другарю Живков, има така някои критики, но той си е... Не е вярно, прекъсва ме Живков, тука всички са възмутени. Не може да са възмутени, казвам, кои са тия всички, като аз ви показвам първия екземпляр? Даже се учудвам, че и вие сте го чел. А знаех, че не го е чел, някой е наклепал. А каква е тая “Хайка за вълци”, бе, продължава Живков. Бе това е реалистичен роман, другарю Живков, казвам. Реалистичен, ама там няма положителни герои, продължава “дискусията” той. Викам, да, ама авторът така е композирал книгата, че в първата част са отрицателните, а във втората ще са положителните герои. Той вдигна ръце: “Тука хората са възмутени, ама аз няма да се оправям с вас, оправяйте се вие.” Викам, да бе, спокойно, не правете нищо, само ще се излагаме, има априлска дискусия, там ще кажем нещо, ще се оправим. Това беше малко след смъртта на Людмила, може би две години след това. Той беше в едно такова състояние на траур, на тиха, прикривана скръб. А с Блага Димитрова бяхме и си останахме приятели до самата й смърт.
- Как стана така, че ти се раздели с Людмила, на която, ако оставим сантиментите, беше първи заместник в Комитета за култура?
- Няма какво да се лъжем. Хвана ме страх. Това, което тя правеше, беше чудовищно спрямо братския Съветски съюз. Отвори България и културното й наследство към целия свят - към забранения Запад и към непознатия Изток, подминавайки Кремъл. Аз я натисках, щото ме хвана страх, а по едно време си казах, няма какво да стоя тук, и си подадох оставката.
- И тя те е извикала и ти е казала - ти ми беше лявата ръка. После?
- Е, казвам, щом не съм ти дясната ръка, напускам. Не ме е гонила, напротив - напуснах и беше голям скандал. Людмила простена: “И ти ме предаде!”
- Значи просто се уплаши. Нали си свободен човек?
- Уплаших се, разбира се, казвам го в прав текст. Е, да, ама ако го напишете така, извън контекста тогава, плюс това от дистанцията на времето сега, няма да излезе точно. Иначе, да, уплаших се в оня контекст на времето. Тя искаше, говореше ми, че ние можем да работим и без Тодор Живков, можем да работим и против Тодор Живков. А как да не се уплашиш, като знам, че ни подслушваха. Защо ще се меся, ако някой иска да прави преврати? Ами това не е моя работа. Сега някой идиот може да каже: той лъже. Идиоти има колкото искаш, а аз не мога да докажа това нещо. Моето доказателство е, че си подадох оставката и половин година бях никъде и заникъде. Не се знаеше какво ще стане с мен.
- Вярно ли е, че Ванга ти е дала акъл да си купиш къща на триста години в Полковник Серафимово?
- Това е вярно. Но аз не съм отишъл да я питам за това. 90-а отивам при нея. Бях приятел с Ванга, и то много добър. Имах поръчение за някакво дете да питам, даже не го познавам. Лично за мен това е гнусна работа, но ще откажеш ли на едно дете. Дадоха ми в една салфетка бучка захар и тя да каже ще оживее ли детето, или няма. Малко преди да тръгна, ми се обади Петър Младенов: “Абе, ако може в пет следобед да дойдеш при мен, в кабинета ми.” Викам, няма да дойда. Младенов - ама как няма да дойдеш, бе, аз съм президент на България. Знам, че си президент, но всичко хубаво - в пет ще бъда при Ванга, а не при теб, отвръщам. А-а-а, добре, вика Младенов, но там като отидеш, ама дискретно, щото ти много приказваш, сега... ако може, питай я дискретно какво ще каже за мене. Това беше около оставката му, но още си беше в правомощията.
- И какво каза Ванга за къщата ви и за Петър Младенов?
- Аз можех да си влизам при нея без ред. Както си поискам. Влизам и я чувам отвътре: “Абе, Любчо, какво правите, какво сте увесили нос вие комунистите, що ходите като посрани, бе, спокойно, ще вземете изборите. Викам, како Ванге, никакви избори не ме интересуват и не съм дошъл за тях. А-а-а, за какво си дошъл, за къщата в Родопите ли? Ми вземи я, на убаво место е, до вода е. Казвам, ама и за това ли знаеш? Е па, знам, знам, земи я, на убаво место е. После се разбра, че до къщата има много стар кладенец, даже собствениците не знаеха, никой от селото не знаеше. Кажи ми тя откъде знае!?
- А за самия Петър Младенов какво каза Ванга?
- Да, бе, дадох бучките на детето и се сетих за него: “Я сега за Петър Младенов, щото като се върна, трябва да му предам, нещо трябва да си казала. А, какво да кажа, рече Ванга, те всеки ден идват да питат за него. Той чака внук, ами що, иде, ще се роди внучето му, всичко е наред. А за него, за него нещо да кажеш, изпълнявам си поръчението аз. Кажи му да слуша повече жена си - само това каза Ванга за Петър Младенов.
- В какво здравословно състояние е днес вътрешното ти чувство за свобода, рее ли се волно и съвестта ти за вътрешна употреба?
- Тия неща при мен са си в цветущо здраве. Е, някои още ги дразни това, което съм написал, 2006-та - мигът, в който Левчев вече е д-р хонорис кауза на БСУдразни ги, че съм бил интерниран за литература след 1956 г., щото друг не съм чувал да е имало. По-рано бях неудобен, сега пак съм неудобен, но това не ме интересува. Аз съм си това, което съм. Не съм се отказал нито от идеите си, нито от нищо, не съм се боядисвал и пребоядисвал. Казвам ви го, защото някой може да каже, а-а-а, тоя сега е скъсал влака и иска да се пише дисидент. Не е вярно. Не съм си върнал даже партийния билет. Ако някой е правил злини, да си отговаря. За мен имаше нещо, че не съм бил отчел някаква командировка за 2000 долара, но така и никой после не ме попита как стоят точно нещата.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ и Весела КОЦЕВА