Нана Гладуиш: Никога не забравяш за рака!

<em>&nbsp;Нана няма нужда от представяне. Тя основа наскоро своята Фондация &ldquo;Нана Гладуиш - една от 8&rdquo;. Последното им голямо събитие беше в края на юни, когато 30 жени с розови перуки показаха как трябва да се живее. <br /> <br /> С усмивка на лице, готови да прегърнат всяка жена с проблем, танцуващи и решени да успеят в борбата с рака на гърдата, те казаха ДА на профилактичните прегледи, на лечението и на живота!<br /> <br /> Фондацията на Нана се издържа изцяло от дарения, така че, който има желание да помогне на жените в България с рак, може да го направи на следната банкова сметка:</em><br /> <br /> <strong>Райфайзенбанк<br /> Адрес: София 1113, ул. &quot;Ф. Ж. Кюри&quot; 18А<br /> IBAN No. BG06RZBB91551003932601<br /> BIC: RZBBBGSF</strong><br /> <em><br /> А ето и разказа на Нана за работата на организацията, за нейния живот - 2 години след като й беше поставена диагнозата рак.</em><br /> <br /> <strong>- Нана, бихте ли казали защо създадохте Фондация &quot;Една от 8&quot;?</strong><br /> - Създадох я за всички нас, които по един или друг начин се сблъскваме с диагнозата рак на гърдата. Случвало ли ви се е, както си стоите, да решите, че имате всичко, от което се нуждаете? Един ден аз си казах точно това. Бях щастливо омъжена, с дете, с достатъчно пари, за да живея добре. Вярно, бях с диагноза рак на гърдата, но все още бях жива. Дадох си сметка, че може и да не умра съвсем скоро, и разбрах, че това, което ми се случва, завинаги ще остане част от мен. Защото на мен ракът ми е седял на масата, носил ми е дрехите, спал ми е в леглото. И тогава аз за себе си разбрах, че няма къде да избягам. Трябва да се боря. А започнеш ли такава битка, тя оставя белези и спомени за цял живот. Но аз отказвам да превърна този етап от живота си в мрачен спомен, напротив. <br /> <br /> За мен Фондация &quot;Една от 8&quot; е десятъкът, който искам да платя на обществото, на хората, на живота... И ако ракът е нашето земно чистилище, нека &quot;Една от 8&quot; бъде светилището, където да можем да споделим и най-големите си страхове, както и най-съкровените си желания. <br /> <br /> Като цяло по-голямата част от жените, които идват при нас, започват да смятат, че ракът е едва ли не подарък, който им е даден, за да научат нещо, да преодолеят нещо, да срещнат определени хора. Това е утешение при тази диагноза. Има хора, които смятат, че това е наказание, което чисто психологически е много по-зле като поведение, отколкото да знаеш, че е подарък - от онези, на които по-късно разбираш стойността им. <br /> <strong><br /> - Откога реално работи Фондацията?</strong><br /> - Фондацията работи от 13 декември м.г. Много хора започнаха да идват веднага в клуба. Събираме перуки, кърпи, протези и други помощни средства и материали, които предаваме на жените, когато нямат възможност да си ги купят. Веднага започнаха да идват жени, които ги даряват. За тези 6 месеца доста неща сме постигнали. Съжалявам, че България не произвежда легитимни богаташи, защото според мен, ако имаше повече такива хора, а не една малка върхушка, която да е концентрирала много пари в себе си, нещата щяха да са различни. <br /> <u><br /> Ние се издържаме само от дарения </u><br /> <br /> и от собствени средства. Аз плащам наема на жилището, където се помещава клубът. Ние не събираме такси от жените, които идват. Имаме арт-терапия, йога на смеха и стандартна йога, но всичко е за наша сметка. Имаме доброволци, които работят по собствено желание. Имаме психолог 3 пъти в седмицата, правна консултация и гримьор, който учи жените как да се гримират, защото знаете, че след химиотерапия те нямат вежди, мигли, освен че косата пада. Имаме група по взаимопомощ с жени, които в момента минават през лечение. От есента при нас ще идва и един кардиолог, който да разговаря с жени, които искат, защото понякога те имат страхове, странични от основното им заболяване - на коя й се надула ръката, защото й спукали вената, коя я боли главата и т.н. Когато един лекар ти обясни нещата, е по-различно. Искаме да разширим още и консултациите с лекари-специалисти, които ще качваме на сайта. Те ще бъдат за химиотерапията - какви неща се прилагат, какво не знаят жените и др. В България лекарите нямат време и не могат да обясняват на пациентите всичко от начало до край. Видяхме, че има луфт в системата и искаме да го запълним. Няма как да променим системата, но можем да доставим повече информация по важни въпроси, които интересуват жените.<br /> <br /> На едно детенце дадохме малко над 1000 лв., защото родителите нямаха възможност да осигурят всичко необходимо. По принцип това не е нашата цел. Ние искаме да подпомагаме жените чисто психологически и с информация, със споделяне на опит, да знаят, че не са сами, че могат да се опрат на някого, че могат да намерят контакти с лекари. Това е основната ни дейност, като, разбира се, подпомагаме с каквото можем.<br /> <br /> <strong>- Всички ли работят тук като доброволци?</strong><br /> - Да, събрахме се хубав екип от жени, които са минали през лечението на рака, някои години наред водят такова. Безкористно сме се хвърлили в мисията си, развили сме идеята за доброволчеството, <br /> <br /> <u>да помогнеш на ближния, </u><br /> <br /> дори да не го познаваш. Разбира се, аз трябва да мисля в посока генериране на още средства, с които ще можем да помогнем повече на жените. Имам много идеи, но се изискват средства. Да речем, иска ми се да направим фонд за подпомагане, но в него трябва да се съберат поне 5 000 лв., за да може да даваме на нуждаещи се по 500 лв. еднократна помощ за изследвания или за купуване на медикамент. Критериите ще са строги за отпускането на средства. Знаете, че непрекъснато се налага да се правят допълнителни изследвания, които няма как да се покрият от НЗОК - да речем ядрено-магнитен резонанс, скенер и т.н. Основното нещо в правилното лечение и в това една жена да оздравее, е навременна и точна диагностика. Това е базата, върху която трябва да стъпи всяко лечение. А това изисква изследване на пълна патология на тумора, образна диагностика на всички органи - колкото повече информация има преди да започне лечението, толкова по-успешно е то. Аз съм установила, че тук системата куца. Разбира се, че има рак на гърдата и повече изследвания не се правят - ами черен дроб, бял дроб - не се проверяват. В един момент се оказва, че жената е имала рак и другаде, а за него не е проведено лечение навреме. Стреля се в тъмното. Затова преценихме, че е добре да подкрепим жените в тази насока.<br /> <strong><br /> - Вие иначе как сте след лечението, което проведохте?</strong><br /> - Аз съм добре, успях да сваля малко килограми, които бях качила, защото от химиотерапията има и този ефект. Страхът гони всяка една от нас, непрекъснато имаме състояния, които ни тревожат. Добре, че сме заедно, споделената болка и страх по-лесно се преодоляват и приемат. <br /> <br /> Но иначе не мога да се оплача, сега съм добре. Доста съм натоварена в работата с центъра. През май бях на изследвания, казаха, че всичко е наред. Гледам да не си правя много далечни планове, защото вече си наплашен до степен да къташ пари за черни дни, ако нещо ти се наложи, да можеш да го поемеш като разход. Много надалеч във времето не се простираш, може би и от чисто суеверие. Никога не забравяш за рака. <br /> <br /> Може би, ако минат 15-20 г. след поставянето на диагнозата, ти се размива впечатлението от рака. При мен <br /> <br /> <u>минаха 2 години, откакто ме диагностицираха, </u><br /> <br /> няма и една година, откакто приключих лечението, като продължавам с поддържаща терапия. Когато останеш под една или друга форма ангажиран със заболяването и се срещаш с хора, които минават през тази диагноза, тогава може би не се отдалечаваш толкова от тази болест, не успяваш да изтласкаш впечатленията, които си натрупал. То е и въпрос на личен избор - има жени, които искат да забравят всичко, има и такива, които напротив - това им е като помощно средство да им държи фокуса. Много позитивни неща се придобиват от тази болест. В крайна сметка никой от нас не знае какви са препятствията в живота, които ще ти помогнат да се подобриш. Негативите могат да се превърнат в плюсове, като преживявания, като емоционално състояние, много срещи с хора. Започнах да разбирам, че това, което ми се случва, може да бъде дар, нещо добро за мен, още на втория месец, след като ми поставихa диагнозата.<br /> <br /> <strong>- Използвате ли някакви алтернативни методи за подпомагане на основното лечение?</strong><br /> - Всеки от нас има неща, които употребява или в които вярва, но в клуба не препоръчваме алтернативни средства за подпомагане на лечението. Аз лично имам позитивно отношение към живота, не прекалявам с нищо, живея умерено, но въпреки всичко запазвам качеството си на живот. Не залитам по крайни диети. Не съм приемала имуномодулатори, особено по време на химиотерапията - смятам че те могат да се набъркат в нейното действие. Имаме книга за хранене по време на различните терапии, както и брошури с напътствия как да се храниш по време на химиотерапията. Има всякакви препоръки, но жената може да полудее от тях. Идват жени, които са изпаднали в тежки депресии, защото са подложили тялото си на крайни мерки по отношение на храненето - спират месото, спират сладкото, спират хляба, спират кафето и цигарите, гладуват. Те до такава степен вече не могат да се справят физически и психологически, че блокират. На мен в Израел ми казаха да ям каквото ми се яде в момента, да не се ограничавам. Организмът има това свойство да се саморегулира, дори по време на тежки заболявания. Затова казвам, че жената трябва да се смее, максимално да запази качеството си на живот. Човек трябва да живее умерено, без да се изхвърля, но с удоволствие от живота. Това е много важно. Не може да си забраниш всичко, за да живееш по-дълго. Какъв е смисълът, като не си се радвал на живота?! <br /> <br /> <br /> <strong>Маргарита Благоева</strong><br />