Дори и Живков се съмнявал в официалната версия
<em>Вестта за смъртта й се разнася по обяд на 21 юли 1981 г. Толкова потресаваща, тя незабавно ражда слухове за нещо тайнствено и страшно. Да умре човек само пет дни преди да навърши 39, винаги изглежда неестествено, а тя е между първите десет държавни ръководители и влиянието й бързо расте. Само за пет години става последователно депутат, член на правителството, получава орден и звание &bdquo;заслужил&rdquo; и през 1979 г. влиза във всемогъщото Политбюро на ЦК на БКП. В това време баща й вече 25 години е на кормилото на властта и след два месеца трябва да навърши 70 г. В бързото издигане на дъщеря му мнозина виждат подготовка за смяна на върха. Очаква се в близко време той да се оттегли и тя да го наследи. <br /> </em><br /> Наричат я престолонаследничка, а дръзки шегобийци започнаха да казват на печените сандвичи с кайма вместо принцеси - &quot;людмилки&quot;. Защото за едни тя е &bdquo;бялата птица на българската култура&ldquo;, а за чуждестранната преса - &bdquo;принцесата на българския комунизъм&ldquo;. <br /> <br /> При всички случаи следите на нещастието водят далеч назад &ndash; към тежката автомобилна катастрофа на 12 ноември 1973 г., когато Людмила Живкова е тежко ранена при челен удар на колата й с един &bdquo;Москвич&rdquo; на Околовръстното шосе, когато тя е на път за летището, за да изпрати баща си, заминаващ на посещение в Полша. От този момент започват нейните здравословни проблеми и нейните залитания по източния мистицизъм и окултизма. Тя многократно посещава Индия, става вегетарианка и теглото й никога не надвишава 48 кг.<br /> <br /> <u><strong>Последният ден</strong></u><br /> <br /> Людмила е на почивка в правителствената вила в Боровец. И баща й е с нея. На 20 юли 1981 г., понеделник, той й предлага да обядват заедно, но тя отказва. Живков обядва сам и се оттегля. Тогава Людмила тръгва за София с шофьора си Кирил Зафиров и телохранителя Димитър Мурджев. Пристигат в резиденция Бояна към 15 часа и тя остава сама във вилата, обитавана от Живкови. <br /> <br /> Тя ги изпраща за лекарства в Правителствена болница. Трябвало да тръгнат обратно за Боровец към 18-19 ч. Двамата с шофьора донасят лекарствата и остават да я чакат в дежурната стая. Към 18 часа единственият човек във вилата - камериерката, ги вика панически по телефона. В басейнчето на банята плува тялото на Людмила Живкова. Линейката закъснява с повече от час, защото спукала гума. Реанимацията продължава часове. На следващия ден е направена аутопсия и е публикувано заключението на медицинската комисия. Дори за най-близките й сътрудници обаче смъртта на Людмила Живкова остава мистерия. <br /> <br /> Официалната версия е, че си е отишла от този свят след злополука в банята. Осем години преди това тя се увлякла по източните философии след автомобилната катастрофа. Заради връзките й със семейство Рьорих Живкова си спечелва недоверието на идеологическите цензори в СССР. Дали пък смъртта й не е била инсценировка?<br /> <br /> След промените и Живков няма да е категоричен за причините, нещо повече, той дори ще изрази съмнение:<br /> &bdquo;Трудно ми е да го изрека, но не мога да кажа дали кончината й е била естествен резултат от изчерпване на жизнените й сили, или е имало и някакво външно &bdquo;вмешателство&rdquo;. И: &bdquo;Възможно е и аз да не зная всичко докрай&rdquo;.<br /> <u><strong><br /> Официалната версия за смъртта е преумора</strong></u><br /> <br /> В официалното съобщение за неочакваната кончина на Людмила Живкова се казва: &bdquo;ЦК на БКП, Народното събрание, Министерският съвет и Националният съвет на Отечествения фронт с дълбока скръб и неизмерима болка съобщават, че на 21 юли тази година в 02 часа сутринта след кратко боледуване почина на 39-годишна възраст членът на Политбюро на ЦК на БКП, председател на Комитета за култура, народният представител, беззаветно вярната дъщеря на Партията и народа Людмила Живкова&rdquo;.<br /> <br /> В заключението на медицинската комисия се посочва, че &bdquo;в последно време в резултат на голямо напрежение здравословното състояние на др. Людмила Живкова се влоши. Предприетите мерки за възстановяване на здравето й доведоха до бързо подобряване. На 20 юли 1981 г. обаче състоянието й отново рязко се влоши в резултат на внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението. Смъртта настъпи в 02 часа на 21 юли 1981 г.&rdquo;.<br /> <u><strong><br /> Руският писател Аркадий Ваксберг смята, че смъртта й не е случайна,</strong></u><br /> <br /> че може да е в резултат на външни сили. <br /> <br /> Той познава Людмила повече от 20 години: &bdquo;Колкото по-високо място й се отрежда в партийната и държавната йерархия, толкова повече тя предизвиква омраза към себе си. Партийното обкръжение на бащата категорично не приема тази нейна взривоопасна смес от семейно положение, прозападна ориентация и увлечение по индуизма&rdquo;. Писателят посочва, че Людмила е била директно обвинявана, че иска да откъсне България от социалистическия лагер. Ваксберг изтъква, че припадъците на Людмила Живкова зачестяват предимно когато е в чужбина, а лекарите, които й оказват помощ, са предимно съветски. <br /> <u><strong><br /> Писателят Любомир Левчев, един от близките й хора, също има своите съмнения: Людмила е отровена</strong></u><br /> <br /> &bdquo;Тюркоазен пръстен на Людмила малко преди смъртта й побелял, ми разказа една от домашните прислужници. А свойствата на тюркоаза не са чак толкова неизвестни: той побелява, когато стопанинът му започне да поглъща отрова&rdquo;. Години по-късно той ще зададе въпросите, които са го измъчвали след смъртта: &bdquo;Защо е била изоставена в това състояние? Лекувал ли я е някой и защо мълчи? Защо лекарите след тревожния сигнал идват с такова огромно закъснение? (Линейката спукала гума!) Защо свидетелствата на очевидците не съвпадат с епикризата? Включително часът и датата на смъртта са фалшифицирани...&rdquo;<br /> <br /> <u><strong>Според Костадин Чакъров, който по това време е неин сътрудник, </strong></u><br /> <br /> тя изпада в депресия, след като разбира за злоупотребите в служба &bdquo;Културно наследство&rdquo;. Пред него дъщерята на Живков казва: &bdquo;Всички ме предадоха, останаха ми няколко души&rdquo;. Това са Светлин Русев, Богомил Райнов, Александър Лилов. Тя беше разочарована, че хванаха няколко от сътрудниците й в опити да извличат облаги&rdquo;. Кризата настъпва, след като й е бил връчен 50-страничният доклад за разкритите злоупотреби, документирани от неколкомесечно разследване на Второ главно управление на ДС.<br /> <u><strong><br /> За бившият кандидат-член на ЦК и политически емигрант Петър Семерджиев Людмила Живкова се е самоубила</strong></u><br /> <br /> За да се стигне до окончателното кризисно състояние на Людмила, което да я доведе до самоубийство (защото смъртта на Людмила Живкова е резултат от самоубийство), особена роля имаше създадената по това време специална политическа обстановка. Тя почувства, че се намира в ситуация, при която пътят й е преграден. Беше достигнала вече до известно положение, но в стремежа си да заема все по-високо ръководно място в политическия живот тя се убеди, че по-далеч не може да стигне. Тя знаеше как хората се отнасят към нея, както и за всички онези подигравки по отношение на нея, които се разпространяваха широко сред различни слоеве на населението и особено сред младежта и сред интелигенцията. <br /> <br /> Десет години след смъртта й нейният телохранител полк. Мурджев лансира нова версия. И според него тя се е самоубила &ndash; натъпкала се с приспивателно, за да умре. Те опитват да окажат първа помощ на Людмила - правят й изкуствено дишане. Идва и прочутата медицинска сестра на Живков - майор Ани Младенова, повикана от Мурджев още в 15 ч. Чак в 2 ч. на 21 юли я обявяват за мъртва. Истината за деня на нещастието беше скрита - твърди Мурджев. <br /> <u><strong><br /> Дъщерята на Тодор Живков е жива, душата й не е в отвъдното, </strong></u><br /> <br /> твърди бургаският феномен Иван Милев през 2013 г. <br /> <br /> Людмила Живкова е жива и се радва на щастлив живот. Звучи невероятно, но според бургаския феномен Иван Милев това е факт. <br /> Тя е жива и продължава своята мисия далеч от фотообективите. &bdquo;С помощта на снимката на моята вече покойна съпруга мога да определя дали даден човек е жив или мъртъв и дори да разбера в коя точка на земята е. Лесно мога да разпозная енергията на починалите, тъй като тя е различна. Вредна е за здравето ни&rdquo;, уточнява радиестезистът от Димчево, чиито феноменални способности са били признати от Тодор Живков. <br /> <br /> Къде е истината и ще разберем ли някога? Според проф. Сивчев, един от присъствалите на аутопсията, само ексхумация на трупа може да даде отговор... Приживе обаче Тодор Живков сам се опитва да сложи точка на съмненията, споделяйки: &bdquo;Моето заключение е по-кратко: Людмила горя и изгоря в работата си. Всичко друго е само следствие...&rdquo; <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Александра Иванова</strong><br /> <br type="_moz" />