Гостилниците били на всяка крачка, а манджите – вкусни и евтини

<em>Атанас Буров, политик и министър, твърди, че Иван Вазов е умрял от преяждане &ndash; бил ходел да обядва в &bdquo;Юнион клуб&rdquo;, където по изключение му смъквали наполовина цените, а после си дояждал вкъщи, където майка му и сестра му Въла готвели само любимите му манджи...</em><br /> <br /> Че Вазов обичал да си хапва, е добре известно. Дори последната му любовна среща с Евгения Марс в дома му, на 21 септември 1921 г., е под знака на почерпката, уж по повод завършването на драмата &ldquo;Престолът&rdquo;. Момичето (слугинята) казало впоследствие, че господарят взел шише ракия (всъщност любимата мастика на писателя) и топъл хляб, и бил горе с &ldquo;оная&rdquo;... <br /> <br /> Но на фона на известните чревоугодници от това време Иван Вазов е просто любител и почитател на изисканата храна. Да си припомним, че говорейки за първите си посещения в &bdquo;салона&rdquo; на Евгения Марс, редом с възхитата от царствената й фризура (с диадема!), Вазов не пропуска да спомене, че са го гостили с черен хайвер върху филийка хляб. <br /> <br /> А София от онези времена е пълна с изкушения за хората с апетит и възможности. Младата столица е гъсто прошарена от заведения, където срещу дребни стотинки може не просто да се нахраниш, а да гуляеш с дни и нощи. Знае се къде и какво се предлага и за какви пари - менюто е постоянно, както и цените. Всяко заведение си има своите постоянни клиенти, които много често похапват на вересия. <br /> <u><strong><br /> Дължимото се записва в тефтерчета и според един очевидец, в една от кръчмите тефтерчетата били повече от 150! </strong></u><br /> <br /> На днешен поглед е трудно за вярване &ndash; толкова много хора, на които собственикът има доверие, че ще платят в деня на заплатата! Не едно и не две са тези по-луксозни или по-скромни свърталища на гуляйджиите, в които храната е вкусна и евтина, а стопанинът &ndash; щедър и любезен. Гостилницата &bdquo;Цариград&rdquo; на Евтим Саранов предлага на самия вход отворените тенджери с готовите ястия, няма нужда от меню. Супата е 15 ст., готвеното &ndash; 50 ст., печеното &ndash; 75 ст. В кръчмата на Георги Копрившки поднасят печени патици и хубаво вино. В бирарията &bdquo;Златен елен&ldquo; винаги има отлежало &bdquo;прошеково&rdquo; или &bdquo;дрехерово&rdquo; пиво и се поднасят виенски панирани шницели по 75 ст. и свинско каре със зеле за лев. В ресторант &bdquo;Роял&ldquo; може да пиеш дори прочутото розово шампанско &bdquo;Oeil de Perdrix&ldquo;...<br /> <br /> А в любимата за хайлайфа бирария &bdquo;Червен рак&rdquo; виенският ресторантьор Морис Рат взема акъла на клиентите си с ефектни блюда &ndash; например <br /> <br /> <u><strong>осемкилограмов шаран, дълъг 1,20 м, пълен с лук и орехи, проснат цял и непокътнат в уникална чиния... </strong></u><br /> <br /> Там свири гвардейският оркестър! А избата е пълна с френски и мозелски вина, бирата - отделно... В бирария &bdquo;Родопи&ldquo; пък печелят клиенти с оркестъра на унгарския циганин Оскар Егон Халми и &bdquo;мешано на скара&rdquo;: шишче, дробче, бъбрече, котлетче, кебапче... По желание &ndash; &bdquo;пражола с чушка&rdquo;. В ресторанта на &bdquo;Панах&rdquo; го дават по-луксозно: освен задължителния гулаш, поднасят печени птици или телешко, бифтеци, турнедо (италиански специалитет с телешко филе, пържен хляб, парченца лимон, домати, магданоз), скъпи риби... В задната част на деликатесния магазин &bdquo;Копривщица&rdquo; измислили едно, уж &bdquo;за свои хора&rdquo;, помещение, където на крак можеш да консумираш аперитиви с мезета, разтреперващи душата на лакомниците: шмеркезе (пастет от сирене с подправки), щука, хайвер, тарама, аншоа, потънала в зехтин (не олио!), лакерди, нарязана тънко сливенска бел - пастърма или обикновена козя пастърма, копривщенски луканки, резенчета от кашкавал, прясна наденица на метър... Напитките също си ги бива: троянска сливовица, препечена гроздова, хиоска мастика, амер пикон (френски горчив ликьор), вермут, французки абсент, евксиноградско бяло вино, станимашка малага, пазарджишко червено вино и бира - поне три марки... <br /> <br /> Ами чайните, ами простите селски ахчийници, ами сладкарниците, ами кафе-шантаните и кабаретата, където също се предлагат и питиета, и мезета...? В сладкарница &bdquo;Айфелова кула&rdquo; например Атанас Кечеджи приготвя и поднася най-хубавата баклава, а бонбоните и локумите му са по рецептата на хаджи Бекир от Стамбул. А най-хубавите пасти могат да се намерят в сладкарница &bdquo;Роза&rdquo; &ndash; вървят в пакет по десет за един лев. <br /> <br /> За тези, които стискат парите си в най-дълбокия си и таен джоб, също има изкушения, защото по улиците на града се провикват продавачи на кестени, боза, гевречета, захарни петлета, салеп (гореща напитка, в която основният продукт е стрита на прах луковица на планинска орхидея, с прибавка на мляко, нишесте и ванилия). Ето какво хубаво описание на уличния кебапчия ни е оставил Георги Каназирски-Верин в своите спомени за София: &bdquo;На един широк кожен колан, който минаваше през лявото им рамо, беше закачен мангал със скара, който висеше пред самия им пояс на корема. <br /> <br /> <u><strong>Мангалът е всъщност поставен в една кутия във форма на полумесец, който обгражда тялото на кебапчията </strong></u><br /> <br /> Вдясно от мангала има сурови кебапчета, готови за печене, вляво има място за сол и червен зърнест враждебски пипер, а над кутията парчета хляб, нарязан за по две и половина стотинки парчето... В дясната си ръка той държи машите, с които си помага при печенето на кебапчетата... Кебапчето струва пет стотинки...&rdquo; <br /> <br /> Това е времето, в което по празнични дни цели семейства задължително се юрват към зеленото и дивото. Софиянци - към близките села: Княжево (Бали Ефенди), Лозенец (Курубаглар), Банкя, Горна баня (Юкара баня). С файтон или с Шишковия омнибус. Придружени, естествено, от деца, вързопи с одеяла и големи кошници, в които, освен шишетата с вино, има я печено прасенце, я печено агне, в най-скромния случай - гювеч, приготвен бавно и табиетлийски вкъщи. Понякога там, на място, се стъква огън и наоколо се разнася вкусната миризма на шиш-кебапа. И така, приседнали върху тревата, излетниците изяждат огромни количества храна, след което екват песни, китари, окарини и детски смехове...<br /> <u><strong><br /> След като си направи кефа на стомаха, българинът се разпява &ndash; да си направи кефа на душата...</strong></u><br /> <br /> А сред вишневите горички на днешния Лозенец според един някогашен дневник са се раздипляли много любовни идилии. Между впрочем тъкмо Атанас Буров укорително казва, че българинът няма мярка за нищо &ndash; много яде, много пие (но само ако е на чужда трапеза, т.е. на чужда сметка!), а за третото... до припадък. <br /> <br /> Някога София знаела по име своите най-големи чревоугодници. Един от тях е Миту Шишкавио. Той единствен в столицата не влязъл никога в трамвая, не се провирал през вратата. Миту можел да изяде една тенджера сарми, след което да излапа още толкова пача или печено агнешко... Пане Вичев, друг чешит, наричан още &bdquo;Гаргантюа&rdquo;, веднъж, в очакване да стане печеното агне, изял едно кило сурова пастърма, после &ndash; да види как е! &ndash; поръчва и едно кило печена... А след агнето поискал шест кюфтета на скара. <br /> Страстен любител на гуляите и сам той кулинарен спец е проф. Александър Балабанов <br /> <br /> В неговата вехта чанта, препълнена с книги и високоинтелектуални ръкописи, винаги имало и едно кило халва, както и няколко кравайчета суджук или гевречета. За съжаление, тази му страст към хапването и пийването му довлича един ден толкова болести, че той шеговито казва, че са се събрали у него &bdquo;на конгрес&rdquo;. <br /> <br /> <br /> <em>Петя ИВАНОВА</em><br />