За 6 месеца се кротна, но след като на 80 започна да ослепява и да оглушава, реши да се върне към стария си „греховен” начин на живот
<em>Всяка една провинциална градска градина е своеобразен лондонски &bdquo;Хайд парк&rdquo;, но по български тертип - няма трибуни, високопарни речи, трели, неистови ръкомахания и стремеж към самоизтъкване. У нас всичко е тихичко, скромничко, прибрано. От народ, който е живял 700 г. под византийско и турско робство, сетне под комунистическо, а сега и под демократическо, какво да очакваш?! </em><br /> <br /> Шепнем си по мърлявите пейки. Като в затвор в Белене, като в севернокорейски джендем. Все едно че не сме в цивилизования 21 век, въоръжен със свръхмодерни технологии&hellip; Но и на фона на тази мрачна картина все ще се появи някой събеседник, неканен, оптимистичен, на когото годините не си личат, човек, който не е казал &bdquo;ах&rdquo; и &bdquo;ох&rdquo; през живота си. През призмата на моите страдалчески 60 неговите 86 ми изглеждат младенченски.<br /> <br /> 86-годишният Златан Вуков е от стара коза яре, и той по ретината съдил. Вади патронче мастичка на най-общественото място, половинка минерална вода и два кренвирша. Дядо Златан иска да изплакне душата си като Ниагарски водопад. За радости, тегоби, за дертове. Дай Боже всекиму такова дълголетие, което не е лишено от нищо. Но го усещам от раз, но все нещо го човърка отвътре, а то е свързано с наследниците му &ndash; там оправия няма, рода - объркана.<br /> <br /> &bdquo;Тейко ми доживя 106 години. Все е бил чобанин. Нищо не успял да завърши, завалийката, дори и първо отделение. <br /> <br /> <u><strong>Със стадо от стотина овце и кози отгледа многобройна челяд,</strong></u><br /> <br /> аз съм първият мъжкар, след мен има още мъжки и женски. Макар и неграмотен, тачихме го като Бог. Каквото кажеше, това и ставаше. Нямаше човек, който да му се опре. Най-малко майка ми Калина. Но пък беше &bdquo;айрунглия&rdquo;, сиреч човек, отворен към света. По-често си приказваше със светулките и луната, отколкото с нас. Ставаше по тъмно, за да пие и да пуши. Това бяха двата му основни порока, но най-странното е, че те не му навредиха. Вечно бе с една блага пиянска физиономия, която не те застрашава с нищо. Напротив, дава ти силици. Попът постоянно му наливаше ум и разум да смени начина на живота си, но татко така красиво го благославяше, че свещеникът набързо се покриваше в амвона&rdquo;. <br /> <br /> Таткото на нашия събеседник ги докарва до 80-те. Изневиделица се появява хекимин в бяла престилка, който предрича на стария бонвиван, че <br /> <br /> <u><strong>ако не спре да пие и да пуши, още на следващата седмица си&hellip; отива по живо, по здраво! </strong></u><br /> <br /> И да търси гробари, които да му изкопаят гроба. Първоначално старецът спазва указанията му, но след по-малко от половина година го връхлитат невероятни болести &ndash; появява му се перде на очите, започва да оглушава, кръвното му си играе както си иска. Позивни за скорошна умирачка. А това живот ли е, по-добре му кажи сбогом!<br /> <br /> &bdquo;Татко отправи последната си псувня на докторите, каза им, че не иска повече да ги вижда, иначе... Пак започна да си пуши още преди изгрев слънце, да надига павурчето си, да &bdquo;разговаря&rdquo; със звездите и едва ли не чувствайки края си, доживя&hellip; до достолепните 106 години! Щастлив, миропомазан, с блага усмивка на лицето. Като ангелче!!!&rdquo;, довършва невероятния си разказ възрастният му син, за когото смъртта също е химера.<br /> <br /> <strong><br /> Васил НЕДЕВ, Смолян </strong> <br />