Имах кожен рак!
<em>Йордан Георгиев, по-известен като Данчо Стълбицата, е автор и водещ на най-старото музикално предаване на програма &ldquo;Хоризонт&rdquo; на БНР &ldquo;Музикална стълбица&rdquo; /от 1976 г. до ден-днешен!/. Той е първият радио-диджей, обявен за такъв в енциклопедията на вече покойния Йордан Рупчев. Има над 20 плочи и 8 CD-та с &ldquo;Балкантон&rdquo; - негови компилации. През 1979 г. печели втора награда на Международната олимпиада на Радио Будапеща - Унгария. Работил е като диджей в бившата ГДР, Кипър и Русия, както и в цяла България. На 9 март 2014 г. националната диджей лига с шеф DJ Стивън го удостои с почетен приз за цялостно творчество и принос към диджей движението в България. Разведен от 1992 г. Има син, който също е Йордан. Живее от много години с приятелката си Ася. <br /> <br /> Легендарният шоумен открехва пред наш репортер завесата на българския шоубизнес от близкото минало: </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Дълго време си пътувал с братя Аргирови. Около тях имаше масова истерия през 80-те. Ти какво си спомняш от това време?</strong><br /> - Бях един от известните диджеи тогава, пък те правеха денс музика, и ги поканих в &ldquo;Музикална стълбица&rdquo; да си представят първия сингъл. След това започнаха да ни канят на дискотеки и на участия заедно. И така &ndash; 10 години пътувахме заедно.<br /> <br /> Около тях наистина имаше масова истерия. Спомням си един път концертът в Любимец не започна. В чисто новия младежки дом тълпата натисна входа и счупи една витрина. Кметът излезе и обяви: &ldquo;Отменям концерта!&rdquo; /смях/ Щяха да ни разкъсат! Аз имах жигула тогава и пътувахме с нея. В тъмното, без фарове, се измъкнахме, за да се спасим! След нас тичаха техни фенки! Мога да сравня манията по Аргирови само с &ldquo;Бийтълс&rdquo; и Майкъл Джексън. Имаше припаднали хора по концертите! Спомням си, че едно момиче припадна в Казанлък. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Разпръсваха ги пожарникари с пяна и то се задуши! </strong></span><br /> <br /> Манията по тях излезе извън България, в бившия Съветски съюз беше същото. Истерията беше същата. Рускините бяха луди по тях! Но те не се ожениха за рускини, а за&hellip; леля и племенница в Норвегия! Но с много малка разлика в годините. Благовест се разведе с племенницата и сега е женен за румънка, много приятно момиче, а Светослав още си е женен за лелята.<br /> <br /> <strong>- Преди това обаче е връзката им със Соня Васи...</strong><br /> - Соня Васи беше скромно момиче, с провинциално излъчване. В лошия смисъл на думата, не в добрия. Много често ни излагаше като бяхме на обществени места &ndash; в ресторанти, в заведения. Примерно, забраняваше на единия от братята да пие. Като искахме да си поръчаме нещо, му казваше: &ldquo;Стига си пил!&rdquo;. А те и двамата почти не употребяваха алкохол! Един път съвсем сериозно й казах: &ldquo;Соня, много те моля, в мое присъствие не се обаждай на масата!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че тя е била гадже и на двамата братя?</strong><br /> - Не мога да твърдя. Но вероятно, щом се говори. /смях/ Те ги бъркаха много! И аз в началото много се затруднявах.<br /> <br /> <strong>- С Емил Димитров също си бил много близък&hellip;</strong><br /> - Емил и Мариета ми бяха кумове, на брака с първата ми съпруга. Аз втори нямам. Живея на семейни начала с приятелката си Ася повече от 10 години. Мариета тогава се шегуваше: &ldquo;На когото сме кумували, все са се развели!&rdquo;. Така ме &bdquo;успокояваше&rdquo;.<br /> Безкрайни празници бяха на вилата му в Княжево! Там се събираше хайлайфът на София. Нямаше известен човек по онова време, който да не се е качвал там. Безкрайни купони! Лятно време се пълнеше басейнът, слагаха се чадъри, отваряха се френските прозорци! Ако не е на турне, след 2-3 часа следобед става, и се започва. До късни нощи.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Дажбата за един ден беше кашон водка </strong></span><br /> <br /> &ldquo;Столичная&rdquo;. Емил само това пиеше. И кола. Това му беше питието &ndash; лед догоре, водка и кола за цвят! И пушеше само &bdquo;Кент&rdquo;, дълъг, 100-тица. Пускаше ни новите си песни и искаше мнение. Той имаше един от първите магнетофони, полустудийни, &ldquo;Ревокс&rdquo;, двупистов, с големи ленти, и си правеше демозаписи на него със своя тонрежисьор. Емил беше авангарден! &ldquo;Джулия&rdquo; през 1973 г. беше на пето или на шесто място във френските класации!<br /> <br /> Синът му, Емил &ndash; младши, по това време беше малък и много талантлив. Играеше в един български филм. Мариета много се радваше, че ще стане актьор като баща си. Беше много красиво дете и майка му винаги го обличаше с мини смокинги с папийонки. Учеше в музикално училище. Дори по едно време свиреше на ударни инструменти в групата на баща си &ldquo;Синьо-белите&rdquo;. В Консерваторията бяха гаджета с Хилда /Казасян &ndash; б. а./, заминаха да работят една година в Италия и като се върнаха, се разделиха.<br /> Един път, още не бях се оженил и работех в дискотека на плажа на Бургас, Емил Димитров беше на турне. Всяка вечер след неговите концерти и моите дискотеки, се виждахме. И тръгна слух, че сме ... любовници! Което е пълна глупост! Емил винаги се е държал много коректно с мен. Около него винаги е имало и не само млади момчета, но и млади момичета. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Той много харесваше жени с големи гърди</strong></span><br /> <br /> Около него винаги имаше много хубави жени!<br /> <br /> <strong>- С Лили Иванова пътувал ли си?</strong><br /> - В Германия сме били заедно. Тя никога не е ходила по дискотеки. Лили не обича нощния живот. Тя е страхотен професионалист и винаги е спазвала строг режим. След приключване на ангажимента, тя обикновено си тръгва.<br /> <br /> Един път бяхме на сватба на един виден пловдивски бизнесмен в &ldquo;Новотела&rdquo; в града. Върви програмата. Лили пя, Чочо /Владовски &ndash; б. а./ пя, Васил Найденов, Жоро Христов, Васко Петров, Стефка Оникян, Биг бендът с Вили Казасян... Голям екран. Екип от НДК прави видеофилм. Моят приятел Йордан Таралежков беше режисьор. И ... вече започвам дискотечната част. Станало е 2 часа. <br /> <br /> Хората танцуват на дансинга. Булката танцува. Изведнъж идва Таралежков при мен и вика: &ldquo;Данчо, много те моля, прекъсни дискотеката за малко!&rdquo;. &ldquo;Как, бе?! Таман хората са се разтанцували!?&ldquo;. А той: &ldquo;Не, моля ти се! Иван Балсамаджиев сме го забравили. Не се е появил, а съм му платил! Ще стане скандал!&rdquo;. Иван, Бог да го прости, ми беше голям приятел, както и цялото му семейство. <br /> <br /> Та, вече са развалили сцената. Танцуват всички. Всичко разбутано и как, къде да се появи Балсама? Качихме Иван на един стол. Той започна да си играе скечовете и изведнъж от дъното на залата се измъкна един човек, дотогава не бях обърнал внимание, не го бях видял, лепна най-голямата тогавашна банкнота на челото на Иван и отиде към тоалетната! Балсама смъкна много елегантно банкнотата от челото си и каза: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Благодаря ти, царю!&rdquo; А той кой бил?! - Цар Киро! </strong></span><br /> <br /> /смях/ <br /> <br /> <strong>- Много известни, богати хора днес, бяха навремето импресариа на различни поп групи и певци &ndash; Спас Русев, Любо Павлов, Николай Гигов... Как си обясняваш това?</strong><br /> - Спас Русев с това се занимаваше. Той беше първият импресарио на Васко Найденов, преди да започнем да пътуваме с него. Работеше в Перник към диско фестивала в Радомир. След това отиде в ЦК на Комсомола и отговаряше за бригадите. Беше протеже на покойния Владо Грашнов.<br /> <br /> Любо Павлов беше първо един изключително добър диджей. Получи първа награда на фестивала на &ldquo;Каваците&rdquo;, аз бях в журито. Тогава се сприятелихме. Той започна да се занимава с първите видео дискотеки в България. И сега поддържа много добра фонотека и видеотека. Един от големите меломани у нас. А Николай Гигов, освен че им беше импресарио, беше кум на единия от братя Аргирови.<br /> <br /> <strong>- Извадиха ти досие от Държавна сигурност. Не си говорил по този въпрос?</strong><br /> - Не искам да говоря за това! Не искам нито да се оправдавам, нито да изказвам мнение по въпроса! Нещата не са точно така, както се представят. Досие не са ми извадили, а само картонче! Аз отидох да си видя прословутото досие, очаквах да прочета кой знае какво - оказа се, че няма нищо! Празни листа. Пише: еди кой си ме вербувал - аз такъв човек изобщо не съм чувал! Дори имах предложение от този бивш оперативен работник, който вече е адвокат, да ги съдим. Той каза: &ldquo;Ако искате, аз ще ви стана адвокат, ще ги съдим и ще спечелим делото! Аз не ви познавам! Как ще съм работил с вас?!&rdquo;. Даже той ми се обади! Това са абсолютни измислици! Не ми се занимаваше... Този &ldquo;агентурен псевдоним&rdquo; Луи за пръв път го чух тогава!&hellip; Не искам да приказвам, защото излиза, че съм бил, а сега се оправдавам! А това беше изненада за мен.<br /> <br /> <strong>- Тежко ли го понесе?</strong><br /> - Не, и благодаря на всички мои приятели и колеги, които ме познават, че дори не изразиха и малък укор към мен, просто не повярваха. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Много добре се знаеше навремето кои бяха доносниците в нашите среди</strong></span><br /> <br /> <strong>- Преживял си катастрофа, сложни операции, кожен рак...</strong><br /> - През 1992 г. катастрофирах в Бургас. Возех се отпред на &ldquo;мястото на мъртвеца&rdquo;. Един колега ме смъкваше в града от дискотеката, в която работех. Поднесе му колата и се удари в един метален стълб. Бях без колан, отнесе ми ръката! Добре, че скоростта не беше голяма... Д-р Каменов от Ортопедията в Горна баня ме оправи!<br /> <br /> Мой голям приятел от Военна болница - доц. Краси Василев, три пъти ме оперира от анална фистула, отиваща към дебелото черво. Претърпях три операции през няколко месеца. Това е заболяване, което рецидивира. В началото започва с вируси, които атакуват тъканта. Лекарят извърши операцията по един много интересен староеврейски начин - с прихващане. В противен случай можеше да се стигне до сериозни увреждания на сфинктера.<br /> <br /> А лекият кожен рак... Имах неврологичен проблем на кръста. Лекарката ми обърна внимание на бенката на гърба. Тя ми даде координатите на кожната лекарка. Отидох при нея, тя ме прегледа и каза: &ldquo;Веднага трябва да отидете на 13 процедури лъчетерапия!&rdquo;. Слава Богу, размина се, доброкачествено се оказа, но много се пазя да не се излагам на слънцето...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />