Веднъж Емил Димитров щеше да умре от пиене, викаха "Бърза помощ", едва го спасиха
<em>Благой Войов е легендарен музикант от едно време, работил със звезди като Васил Найденов, Емил Димитров, Мая Нешкова, Лили Иванова и др. Той твърди, че много от популярните песни навремето са му били откраднати. Още когато е бил много млад, се е явявал на различни конкурси, а известни композитори записвали неговите песни и ги издавали като свои. В момента Благой е на 57 години, болен от множествена склероза. За да не бъде в тежест на семейството си, отива да живее в дом за хора с физически увреждания в село Долно Драглище, тъй като не може да се движи и е на инвалидна количка. Той е направил радио сигналите на радио Благоевград и до ден днешен при повреда го търсят, продължава да твори песни, тъй като това е единственото нещо, което го държи все още жив. <br /> <br /> Благой Войов отказва всякакви интервюта, но за &bdquo;ШОУ&ldquo; направи изключение и сподели доста интересни неща от живота си и работата с големите звезди.</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- В предварителния ни разговор ми споделихте, че сте направили едни от големите хитове на естрадните изпълнители, но те не са излизали с вашето име, а са били откраднати от други музиканти?!...</strong><br /> - Така беше. Аз още като малък се явявах на разни фестивали с мои песни и след това ги чувах в изпълнение на певци от естрадата! Не мога да кажа имената на хората, които бяха в журитата тогава, защото сега са много популярни имена и на мен не ми е удобно. <br /> <br /> Та те бяха в журито и какво им пречи да включат едно диктофонче или касетофон, и да запишат моите песни, а сигурно - и на други участници. И след време си слушах песните, но нищо не мога да направя - те са писани на друго име. Ти го остави това - аз до този момент не бях регистрирал песните си в &bdquo;Мюзик аутор&ldquo;, но от 1996-97 година станах член на организацията и съм регистрирал всичките си песни. И пак имам откраднати песни! Прочетох интервюто във вашия вестник с Ирина Чмихова, която казваше, че Лили й е откраднала &bdquo;Камино&ldquo;. Тази песен не е на никой, това е испанска народна песен. <br /> <br /> <strong>- С кои изпълнители сте работили и сте им правили песни? </strong> <br /> - Аз едно време се занимавах с естрадна музика, после, като дойде фолк вълната, създадох и такива песни. Работил съм все с популярни изпълнители &ndash; Данчето Варджийска, Васко Лазаров, аранжименти съм правил на Васко Найденов и на Емил Димитров. Яд ме е, че после написах една хубава народна песен, която в София си я писаха като автентичен някакъв фолклор, а тя е авторска песен по моя музика и текст на поета Федя Яков, чиито син в момента е директор на телевизионния център в Благоевград. Песента ми е регистрирана през 1997 г., обадих се в авторска агенция да кажа, че един човек ми е взел песента, че си я пуска и си прави клипове. Те ми казаха тогава да го съдя, но защо трябва аз да го съдя, тази авторска агенция за какво е тогава? Става въпрос за Васко Василев &ndash; Базилио и песента &bdquo;Българки&ldquo;. Последно работих с Мая Нешкова. <br /> <br /> <strong>- Споменахте Мая Нешкова &ndash; какво ще кажете за нея, каква е като човек, лесно ли се работи с нея?</strong><br /> - Мая е супер! Точно по това време Емил Димитров, Бог да го прости, че му повдигаме кокалите, ми беше предложил да ходим с една група в Швейцария да работим. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Той имаше проблеми с неговата Мариета и искаше да се махне от България</strong></span><br /> <br /> Тогава ми предложи да стана клавирист на групата, но по същото време при мен дойде и Мая Нешкова и ми предложи да работя с нея. Предпочетох нея, защото исках да си остана в България и в родния ми град Благоевград. С нея започнах да ходя нагоре-надолу, близо 3 години работих с Мая. Ходихме и по Съветския съюз на турнета. <br /> <br /> После подписах един договор за Германия, дълго време по Кипър и други места, и сега, като се прибрах, се разболях и от 5 години съм в дом за хора с физически увреждания. Но продължавам да творя, каквото мога, да работя&hellip; Има празник сега в Долно Драглище и кметицата ме помоли да участвам в подготовката за празника. Има тук едни момичета на около трийсет години, те са все с някакви увреждания, искат да пеят и им правя и на тях песен сега. Каквото мога, правя, синтезаторът ми е тук и продължавам. Това ме държи жив, всичко друго е безсмислено. <br /> <br /> <strong>- В разговора стана дума и за Емил Димитров. Имате ли интересни случки с него? </strong><br /> - Много близки бяхме с Емил. Съвместно сме направили много участия и концерти. Медиите непрекъснато му повдигат кокалите, свързват го с разни мъже&hellip; Това всеки го говореше и навремето, но аз не съм имал такива наблюдения, да ви кажа. Той е повече мъж от всички останали, от всички мъже, които съм познавал! Като се седне с него на маса, може да си кажеш една разумна приказка, беше много точен човек. Жалко, че си отиде&hellip; Когато прочетох във вестника, че е починал, се разплаках, плаках като малко дете, много го уважавах (насълзяват му се очите &ndash; б. а.). Всеки, който разбира от истинско изкуство, го уважава, той направи много неща за нашата естрада тогава. А това дали е бил с мъже или жени, си е лично негова работа!<br /> <br /> С Емил Димитров имаме много интересни случки. Бяхме се засекли случайно на концерт в Плевен &ndash; аз имах с Мая Нешкова, а той - с неговата група. Той тогава имаше и рожден ден и вечерта в хотела са го празнували. Тогава китаристът каза, че му ги е броил, че е изпил литър и половина водка. Екипът му <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>бяха решили, че е свършил, извикали линейка </strong></span><br /> <br /> дойдоха, вдигнаха го. На другия ден нищо му нямаше, бяха му направили една промивка. Но не е правил никога някакви зулуми &ndash; не, на всеки се случва това нещо в даден етап от живота му. <br /> <br /> <strong>- А работата сблъсквала ли ви е с Лили Иванова, можете ли да кажете нещо за нея?</strong><br /> - Тя беше много стриктна. С нея работихме в Германия, сграда срещу сграда. Тя идваше само петък и събота за по 20 минути пеене, пееше 2-3 песни и се прибираше. Винаги след работа оставахме да пием по нещо, но тя, щом свършеше работа, си тръгваше. Нито е оставала да пие нещо, нито нищо. Много стриктен човек, много точна. Хората казват, че е надменна, но пред нас не го е показвала. Тя наистина идваше само на репетиции и вечерта да си изпее песните и се прибираше, но тя си е такъв човек. Обича си работата и е професионалист, много държи да бъде изрядна, не се поддава на изкушения. <br /> <br /> <strong>- От кой изпълнител сте най-много очарован и съответно - огорчен? </strong> <br /> - Очарован съм от Васко Найденов, а за огорчен - не мисля, че има такъв. Предишните изпълнители бяха по-човечни, изпълнителите по мое време, когато работех &ndash; Марги Хранова, Васко Найденов, Данчето Варджийска... Но Васко ми е най на сърце. Спомням си, че бяхме на сцената на един театър в Благоевград, на репетиция. На сцената ние свирим, но той става, нищо че няма никой в залата и е само репетиция, той така пее, все едно е вечерта на концерт пред публика. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Абсолютен &bdquo;идиот&ldquo;, голям професионалист! </strong></span><br /> <br /> Той не спира да говори този човек! И когато сме пътували заедно, той не млъква, бърбори много! (смее се) С него и секунда не можеш да скучаеш. <br /> <br /> <strong>- Вие ми казахте, че здравословно не сте добре. Какво ви има всъщност?</strong><br /> - Имам множествена склероза. Нервните клетки са обвити с една течност, която се нарича миелин. Организмът ми спира да произвежда миелин и сега нервните клетки не са опаковани и си &bdquo;хвърчат&rdquo;. Не мога да си движа краката, добре, че поне с ръцете съм добре. Не мога да ходя, на количка съм! Лекарство няма измислено досега за множествена склероза, не се знае още причината за болестта каква е. Сега чувам, че за СПИН-а са открили лекарство, наркоманите също се лекуват в някакви комуни, а за хората с множествена склероза няма някаква клиника, където да има специални рехабилитатори, както има в Германия и Англия например. В България няма!<br /> <br /> <strong>- Вие в момента сте в дом за хора с физически увреждания в село Долно Драглище. Грижат ли се добре за болните там?</strong><br /> - Всякакви хора с физически увреждания има в този дом &ndash; с ампутирани крака и т.н. Трябва си кинезитерапевт, рехабилитатори специално за хора, които страдат от моята или подобна болест. Има едно момиче, дето се води рехабилитатор, но<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>тя, горката, нищо не разбира</strong></span><br /> <br /> Всяка сутрин идва при мен, казва ми &bdquo;Добро утро&ldquo;, направи ми едно кафе и ми разтрива прасците на краката с един масажор, дето съм си го купил аз. Просто да не получа атрофия на мускулите. Не смея да притеснявам момичето и я пускам да ходи по другите стаи и да помага, с каквото може, на другите болни. <br /> В този дом оцелях вече 5-а година. Ако бях навънка, досега да съм загинал. Помагат ми много. <br /> <br /> <strong>- Имате ли близки, които да ви помагат, идват ли на посещения? </strong><br /> - Имам двама синове, но те са си в Благоевград. Защо да ги притеснявам?! Затова се махнах от вкъщи - за да не бъда в тежест. Жена ми ми се обажда често да пита как съм. През месец-два идват синовете ми да ме виждат. На празници задължително, на рождения ми ден... <br /> <strong><br /> Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />