Цветана Гълъбова: Станах интимна с Калоянчев, за да го откъсна от мафията!

<em>Цветана Гълъбова е една от най-екзотичните птици в историята на българската театрална фауна. Без да е достигнала славата на най-знаменитите си колеги, 82-годишната жрица на Мелпомена никога не е била в сянката им. Напротив! Парцалев дори й лепва прякора Генерала. <br /> <br /> Днес Гълъбова зимува при дъщерите си, а лятото се връща в опустялата след смъртта на последния й съпруг Петър Слабаков къща, където продължава да реди спомен след спомен в специален тефтер. </em> <br /> <br /> <hr /> <strong>- Имате завидна съдба. Топлят ли ви спомените? </strong><br /> - Ами да, защо не!? Наспорил ми Господ спомени. 36 години в професията, 30 години в Сатиричния театър, 24 години с Методи Андонов, 25 години с Петър Слабаков... Има какво да си спомням. <br /> <br /> <strong>- Не пропускате ли годините с Калоянчев?</strong><br /> - Ако се опитвате да ме уязвите, няма да можете, защото аз съм била свързана с Калоянчев по много специален начин и никой друг освен мен не може да говори за тази връзка.<br /> <br /> <strong>- За тази интимна ваша връзка, нека все пак уточним...? </strong><br /> - Да, включително и интимна, но не ми харесва начина, по който ми задавате въпросите си. <br /> <br /> <strong>- Не искам да ви уязвя, а да си изясня някои неща. Какво ви свърза? Все пак Калоянчев не беше Аполон като мъж, не му се носеше славата на Дон Жуан или Казанова, но затова пък колеше и бесеше в Сатиричния театър? </strong> <br /> - Ааа, тук ли се крие подлата ви мисълчица? <br /> <br /> <strong>- Не, то просто хронологично се получава, че Бог ви прехвърля от корифей на корифей. Легендарния режисьор Методи Андонов &ndash; връзка плюс брак, с легендарния актьор Петър Слабаков също връзка плюс брак, междувременно връзка без брак с Калоянчев. Как човек да затвори устите на колегите ви?</strong><br /> - Кои колеги имате предвид?<br /> <br /> <strong>- Една Стоянка Мутафова например. </strong><br /> - И какво казва тя?<br /> <br /> <strong>- Че сте се опитвала да разведете Калоянчев, сяла сте интриги между тях, заради които двамата не са си говорили месеци наред дори.</strong><br /> - Така ли казва? <br /> <br /> <strong>- Да. Други пък подмятат реторично защо не сте се омъжили и за Калоянчев и прочее, и прочее.</strong> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>- Ако съм искала, да съм развела Калоянчев </strong></span><br /> <br /> но съм възпитавана от праведните си дядо и баба, че човек не може да гради щастието си на гърба на чуждото нещастие, т.е. - това на жена му Валя и децата му в случая. Така че никога не съм си и помисляла подобно нещо. <br /> <br /> Колкото до прескачането от корифей на корифей, не знам кой кого и защо е прескачал, но Стоянка Мутафова свали първо чешкия режисьор Роснер, след него - номенклатурното чедо Леонид Грубешлиев, а когато трамвай му отряза крака /тук не коментирам кой кого е оставил/, свали Лео Конфорти, после още няколко други разни корифеи, след тях дойде ред на Нейчо Попов и едва тогава при нея нещата се укротиха. Между другото, Стояна, а не аз, беше майстор на интригите. Разбирате ли? <br /> <br /> <strong>- Не.</strong><br /> - Тогава ще ви обясня. Аз първа казах, че в Сатирата няма мафия, а мафията си имаше мафия. И може би тази мафия беше една от основните причини да се сближа с Калоянчев. Ще ви дам един конкретен пример. Когато гостува чужд режисьор, той не познава състава, актьорите, кой къде и какво може. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И тук се намесват мафиотите</strong></span><br /> <br /> Един от тях почва да му дава съвети как да направи разпределението и, естествено, покрай другото, основното е този, който му дава съвети, да изпъкне най-много в постановката. В случая става въпрос за сръбския режисьор Бранко Плеша, сега не мога да си спомня точно името на постановката, но както и да е. Естествено, прави се разпределение, съветникът му получава главната роля, около него - сиво, сиво, разпределят се артисти, които не са в най-добрата си форма или амплоа и той изпъква ли, изпъква!... Така стана с пировата победа на мафиотите в постановката на Бранко Плеша. В резултат &ndash; няма истинска постановка, няма представление, няма театрален и какъвто и да било успех. <br /> <br /> <strong>- Ще позная ли, ако се опитам да отгатна, че като главен съветник на Плеша и главната роля в тази постановка са играни от Калоянчев?</strong><br /> - Да, може да се каже. <br /> <br /> <strong>- Значи той наистина е колил и бесил в Сатиричния театър?</strong><br /> - Не. Истинските мафиоти бяха други. Калоянчев по душа беше свестен и добронамерен човек, но беше зам.-партиен, после партиен секретар... Гениален артист! Те използваха това нещо <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и го тикаха напред да прави лошите работи, а те оставаха в сянка</strong></span><br /> <br /> <strong>- Кои са те все пак? </strong> <br /> - Е, сега няма да ставам клюкарка на тези години! Когато е трябвало, съм ги споменавала и персонално.<br /> <br /> <strong>- Някъде ми се мярна заглавието от ваше име &ldquo;Мъжът на Мутафова беше идеологът на театралната мафия&rdquo;. Ако това заглавие не изопачава истината, за Нейчо Попов ли става въпрос?</strong><br /> - Да, именно за него става дума. Той беше най-образованият, най-интелигентният... най-почтен артист в Сатирата, за да си позволи лукса да се постави сам начело на мафията. Нейчо беше нещо като стимулатор, като идеолог на лошите неща, но пробутваше напред като техен главен изпълнител Калоянчев. Затова българският народ и театралните хора приказваха, че Калата коли и беси в Сатирата.<br /> <br /> Или друг случай. Репетира се постановка. Аз нямам роля в нея, но отидох до театъра да видя програма, да свърша някои други неща и надниквам в салона, където върви репетицията. Срещам след това Василка Чиликова и я тя ми казва: &bdquo;Да знаеш, че Рут Спасова ще направи великолепна роля!&rdquo;. Изниква отнякъде Калоянчев, вижда ме и вика: &bdquo;А, Цецо, абе, трябва да влезем там да видим какво става на тия репетиции, &lsquo;щото чувам, че било големи глупости, големи простотии....&rdquo;. <br /> <br /> Питам го: &bdquo;Кой ти го каза, бе?&rdquo;. Той: &bdquo;Няма значение кой ми го е казал...&rdquo;. Сега, от дистанцията на времето, нещата изглеждат прости. Някой от мафиотите му подшушнал в качеството му на партиен секретар, че на сцената се репетира неталантливо, непродуктивно, че нищо няма да излезе от тази постановка, а преди това Чиликова ми казва точно обратното. Ясно! Разкрещях му се като обезумяла и му нареждам: &ldquo;Няма да слушаш никого, ти си способен, талантлив човек, влизаш в салона, сядаш и сам преценяваш дали става или не става това, което се репетира на сцената! Чуваш ли ме какво ти казвам? Никого няма да слушаш! И мене няма да ме слушаш!&rdquo;. Той ме гледа така, доста изумен, а аз продължавам да му крещя: &ldquo;Не позволявай повече да бъдеш маша в ръцете на мафиотите!&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Това става в периода, когато вече сте имали връзка, предполагам?</strong><br /> - А така! Точно в този период става и нашата връзка беше разтурена от мафията точно по тия съображения. Защото той разбра, че съм права. Като се прибави и ревността на Методи Андонов, разривът стана факт. А истината е, че една от основните причини да се сближа с него беше именно тази &ndash; някой трябваше да му каже истината в очите. <br /> <br /> Колкото до самата Мутафова, аз имам гадния навик да си водя бележчици и да си ги записвам в един дебел тефтер. Затова когато тя пише, че с Методи Андонов са стигали до бой, защото той не приемал нейните &ldquo;гениални&rdquo; решения на някакъв образ, аз пък ще кажа, че истината беше точно обратната. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тя правеше простотии</strong></span><br /> <br /> и Методи Андонов, Бог да го прости, със зъби и нокти се бореше с тях. Защото имаше период, когато тя си показваше на сцената дори задника с най-голямо удоволствие на любимата си публика. Все търсеше повод да се запретне и да си покаже задника. Отдолу носеше едни такива широки ватени гащи с ластици под коленете, а публиката страшно много се кефеше. Постепенно обаче Методи Андонов, когато вече набра опит и авторитет, успя да се пребори и да изхвърли всички тия нейни простотии. Тогава именно Стоянка Мутафова направи най-хубавите си роли, Методи я направи артистка. <br /> <br /> И в един момент, когато мафиотите разбраха, че Методи Андонов няма да може повече да бъде командван от тях, те направиха всичко възможно да го изхвърлят от театъра. Направиха едно гадно събрание, на което почнаха да го оплюват <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>какви ги вършел с неговата любовница Ели Райнова и само Парцалев го защити </strong></span><br /> <br /> а Методи стана бял като платно. Аз също взех думата интуитивно и казах, че той, в качеството си на директор, трябва да възложи на водещите артисти и те да правят постановки. В отговора си Методи направи една пауза и каза: &ldquo;Аз не мога да ви дам отговор сега веднага, но ще си помисля и ще ви отговоря&rdquo;. Отговорът му беше, че просто си взе шапката, напусна театъра и отиде да си заснеме филмите. Мафията не обичаше директори и режисьори, които не може да командва, за да си прави халтурите. Така бяха изпъдени Боян Дановски, Желчо Мандаджиев, Младен Киселов. Но те си платиха за гяволъка. След прогонването и на Методи Андонов заваляха едни долнопробни, незначителни, безинтересни пиеси и в крайна сметка загубиха и те, но и театърът, театралното изкуство като цяло. <br /> <br /> <strong>- Понеже говорим за Методи, може ли един деликатен въпрос &ndash; вярно ли е, че...</strong><br /> - Че аз съм го убила, познах ли? <br /> <br /> <strong>- Общо взето, да. Все пак умира само на 42 години, той иска, а вие не му давате развод и т.н. Тоест някои се съмняват, че е умрял от естествена смърт...?</strong><br /> - Истината е, че Методи ми поиска развод, защото Ели Райнова го натискаше, и аз веднага му го дадох. Под достойнството ми е той да иска развод, а аз да се опъвам. Аз обаче се съгласих също така той да остане да живее с мен известно време в жилището ни на ул. &ldquo;Марин Дринов&rdquo; - заради децата, не за друго. И какво става... Сутрин пием кафе, аз го поднасям, говорим си. Веднъж влизам за нещо в бокса и случайно с периферното си зрение виждам, че той разменя чашите. Взима моята, а неговата поставя в чинийката ми. Това беше резултат от внушенията, че част по-скоро трябва да напусне тази къща, защото аз ще го отровя. Значи в този момент, за който ви говоря, той вече беше убеден, че аз съм способна да му сипя отрова в кафето. Аз не мога една муха да убия, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ще тръгна да убивам бащата на децата си!...<br /> </strong></span><br /> Тогава нищо не му казах, но знаех кои стояха зад поредната интрига. <br /> <br /> <strong>- И още нещо деликатно - вярно ли е, че при посещенията на Тодор Живков на спектакли в Сатирата вие сте сядали неизменно до него и не сте давали на никой друг да припари до Първия?</strong><br /> - Вярно е. Това ми беше партийно поръчение, тогава вече бях зам.-партиен секретар, за да не му пускат по джобовете бележки за апартаменти, коли и други благини. <br /> <br /> <strong>- Признавате го с някакво странно спокойствие, без никакво притеснение!? Все пак говорим за морала в театъра и в същото време &ndash; хоп - само аз до Тодор Живков и никой друг!?</strong><br /> - От какво да се притеснявам?! Първо, който искаше, и по друг начин си намираше достъп до него, но поне не давах да му досаждат по време на самата постановка. И, второ, самата аз никога не съм си позволила да поискам каквото и да било от Тодор Живков. Така загубих жилището си на &ldquo;Марин Дринов&rdquo;, защото, възстановявайки го след пожар, видиш ли, държавата придобила някаква идеална част от него и не можах да го купя. Можех да се обадя на Живков, но не го направих. През 1978 г. се роди <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>внучето ми, заболя от рядка форма на левкемия</strong></span><br /> <br /> Дъщеря ми и съпругът й писаха докъде ли не. Обадиха се от една клиника в Сиатъл, САЩ. Там се наеха да го излекуват, но срещу 70 000 долара. Единственият в държавата, който можеше да разреши тези пари, беше Тодор Живков. Никой друг в йерархията под него! Попречиха им да стигнат до него едни хора, които бяха ходили при него и получиха четири пъти по един държавен апартамент. Аз и тогава не се обадих на Живков. Внучето ми умря през 1984 г., само на 6 годинки... <br /> <strong><br /> Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />