Проф. д-р Стефка Петрова: Двойно се увеличи затлъстяването при българчетата за 13 години!

<em>Проф. д-р Стефка Петрова от отдел &bdquo;Храни и хранене&rdquo; към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) коментира пред в. &bdquo;Доктор&rdquo; тревожната статистика за свръхтеглото на българските деца в ученическа възраст и причините за неблагоприятните за здравето тенденции.</em><br /> <br /> <strong>- Проф. Петрова, какви са последните статистически данни, с които разполага НЦОЗА за наднорменото тегло на децата в България?</strong><br /> - Проблемът с наднорменото тегло и затлъстяването при децата в училищна възраст става ясен при сравнението на данните от две представителни национални проучванния &ndash; през 1998 г. сред 7000 деца и през 2011 г. сред 4400 ученици. Тревожно е, че за тези 13 години наднорменото тегло се е увеличило значително, и то за сметка на затлъстяването. Свръхтеглото се движи в почти еднакви интервали &ndash; от 12,8% до 19% в различните възрасти и при двете проучвания. Затлъстяването обаче се е увеличило двойно. Само 2,1% от момичетата на 14&ndash;18 г. през 1998 г. са имали затлъстяване, докато през 2011 г. то е вече при 5,1%. Увеличаването на затлъстяването при децата на 6&ndash;9 г. е почти три пъти &ndash; от 4,8% на 10,7% при момчетата и от 3,5% на 10,9% при момичетата. А точно този период е много важен за правилното физическо и интелектуално развитие. <br /> <br /> По принцип при момчетата свръхтеглото и затлъстяването са с по-голяма честота във всички възрастови групи. Най-опасната тенденция е, че свръхтеглото и затлъстяването зачестиха при малките деца. Те са по-рисковата група. Със свръхтегло от 1-ви до 4-ти клас са 18,9% от момчетата и 16,5% от момичетата, а със затлъстяване са съответно 10,7% от момчетата и 10,9% от момичетата.<br /> <br /> Друг тревожен факт е увеличаването на коремната обиколка при децата. Тенденцията е по-изразена при момчетата. Но в почти всички възрастови групи величината на коремната обиколка е по-голяма &ndash; при момчетата на възраст 8&ndash;9 години и след 11 години при момичетата е по-голяма с 2,5 до 5 см в сравнение с измерената коремна обиколка при проучване на колегите педиатри от 2006 г. Изместването към коремен тип затлъстяване създава по-голям <br /> <br /> <u>риск при децата от инсулинова резистентност, </u><br /> <br /> от диабет тип 2, а след време и от сърдечносъдови заболявания. Така че типът на затлъстяването при българчетата придобива по-неблагоприятна характеристика. <br /> <strong><br /> - Кои са причините за затлъстяването у българските деца?</strong><br /> - Основният фактор за това е нездравословното хранене. Намерили сме статистически достоверни връзки между високия индекс на телесната маса и прехранването, като особено значение има консумацията на определени храни. За съжаление това са любими на българските деца храни &ndash; тестени изделия, бял хляб, захарни изделия, безалкохолни напитки със съдържание на захар, чипс, пържени картофи.<br /> <br /> До тревожните нива на затлъстяване у децата води и ниската физическа активност. Малка част от българчетата реално имат физическа активност според нормите. За да се поддържа добро здраве и нормално тегло, се препоръчва ежедневно поне 60 минути умерено до активно физическо натоварване. Само за 22% от момченцата и 13% от момичетата това е факт. За затлъстяването допринася и продължителното време в училище и у дома, което всяко дете прекарва в седнало или в легнало положение. Учениците са от 5 до 8 часа в училище и това е свързано със седене. Но 36% от момчетата и 47% от момичетата прекарват и след училище по 5&ndash;6 и повече часа в седнало или легнало положение. В поза на минимален енергоразход стоят най-много момичетата над 14 години &ndash; повече от 50%. Неслучайно уставихме значима честота на затлъстяването при учениците с ниска физическа активност &ndash; 43,3%. <br /> <strong><br /> - Кое хранене е нездравословно при децата?</strong><br /> - Това е нередовното хранене и консумирането на определени храни. Чипсове и газирани напитки са ежедневие, а също шоколади, бонбони, вафли. Специфично за българските деца е консумирането на тестени закуски &ndash; понички, банички, тутманици, които са пържени и висококалорични. Не се ядат достатъчно плодове и зеленчуци. Даже когато майките са им сложили в чантите по един здравословен сандвич или плод за междучасието, те не го ядат. Срамуват се, защото никое друго дете от приятелския кръг не си носи домашно приготвена храна. Много важна е информираността на родителите относно здравословното хранене. В това проучване деца между 1-ви и 4-ти клас признаха, че на закуска изпиват сутрин вкъщи по една енергийна напитка. Ясно е, че нито родителите, нито децата познават достатъчно принципите на здравословното хранене. <br /> <br /> Но по-страшно е, че <br /> <br /> <u>няма условия за здравословно хранене в училищата</u><br /> <br /> Колегите, които се занимават с контрол на храните, считат порочната система на обществените поръчки за една от основните причини храненето в училищата да е непривлекателно за децата. Винаги се избира доставчикът, който предлага най-ниска цена. Но за да бъде вкусна храната, тя трябва да се приготви от качествени продукти, които са по-скъпи. Може да имаме прекрасни рецепти, но системата на столовото хранене у нас е старомодна, от преди 50 години. А в ученическите столове в Европа се предлага разнообразие от храни на блок маси &ndash; няколко вида супи, няколко вида основни ястия, безброй салати. Там децата имат избор от вкусни храни. Това разнообразие и качество на храната е, защото има съфинансиране от общините. <br /> <br /> Създали сме и наредба за това какво трябва да се предлага в училищните бюфети, но тя се изпълнява формално. Нашите бюфети предлагат само по една храна от задължителния асортимент, защото от здравословните храни не се печели достатъчно. <br /> <br /> <strong>- При толкова високо ниво на затлъстяване вероятно е висок процентът на тийнейджърите, които искат да отслабнат.</strong><br /> - Има такава тенденция. Но по-тревожното е, че част от децата, особено момичетата, стигат до крайности, до саморазрушително хранително поведение, за да поддържат нормално тегло или за да отслабнат. При тях настъпват тежки разстройства &ndash; булимия и анорексия. Тези деца самопредизвикват повръщане или вземат слабителни и диуретици. Установихме, че повече от 20% от момичетата и 8% от момчетата имат данни за риск от разстройство на хранителното поведение. Една част от тях в действителност са с разрушително хранително поведение. 2,5% от момичетата на възраст от 14 до 19 години поддържат теглото си чрез самопредизвикано повръщане, слабителни лекарства и диуретици. <br /> <strong><br /> - Работи ли се с децата с животозастрашаващи хранителни разстройства?</strong><br /> - За съжаление в България тепърва започва да се организира тази помощ. Не съществуват консултативни кабинети за хранителни разстройства и подготвени специалисти в тази област. Освен това булимията трудно се диагностицира, защото страдащите деца са обикновено с нормално тегло. За диагнозата се разчита на родителите и на приятелите, които единствени могат да забележат как след като се нахрани, момичето отива веднага да повръща в тоалетната, или взима хапчета, които водят до разстройство. Анорексията е по-лесно диагностицируема, но е изключително тежък проблем. 2,5% въобще не са малко за България &ndash; става въпрос за 2500 момичета в ученическа възраст с разстройство в хранителното поведение. Но имаме още толкова деца, които не са посмели да съобщят за тежките си отклонения в хранителното поведение. Така че проблемът е по-сериозен.<br /> <strong><br /> <br /> Мара КАЛЧЕВА </strong><br />