Спасихме 20-годишен със стентграфт за 16 000 лв., реимбурсацията е 1200 лв.
<em>&nbsp;Кардиолозите протестират срещу ограниченията в реимбурсирането на имплантанти и медицински изделия за инвазивната кардиология, тъй като в новата методика на Здравната каса е възприет критерият най-ниска цена, вместо ефективност и качествено лечение. Така на българския пациент ще се поема цената само за най-евтините импланти първо поколение. По този повод разговаряме с доц. Иво Петров &ndash; председател на Дружеството на кардиолозите в България и национален консултант по интервенционална кардиология.<br /> </em><br /> <strong>- Доц. Петров, какво ви притеснява в новата методика на Здравната каса за реимбурсиране на имплантите в инвазивната кардиология?</strong><br /> - Методиката е публикувана на сайта на НЗОК и там се вижда с просто око, че има съществено намаляване на реимбурсацията на имплантите. Ние предложихме още преди година и половина с научна обосновка как да бъдат реимбурсирани типовете импланти. В момента за съжаление Здравната каса е решила да вземе цената на най-ниския клас продукт от съответната рубрика. Ако имаме китайски, полски, германски и американски стент, Касата избира да реимбурсира китайския с най-ниската цена, като елиминира научните данни в полза на германските и американските стентове. А в становището на експертите сме цитирали поне 70 проучвания. Не искам да кажа нищо лошо за китайската продукция, но най-ниската цена не може да бъде критерий в медицината. В момента имаме три нива на стентове, но с новата реимбурсация не се покриват реалните разходи на нито едно от трите нива.<br /> <br /> <strong>- Каква е средната цена на един от стентовете, които сега плаща Касата, и средната цена на стент четвърта генерация? </strong><br /> - В момента таванът на реимбурсацията е 990 лв. на стентовете с лекарство. Средноевропейската цена за стентовете, които са биоразградими, е 3000 евро. Разбира се, не на всеки пациент е необходимо да се слага такъв стент, но тази възможност трябва да е на разположение. Тези дни едно 20-годишно момче имаше дисекация на аортата след автомобилна катастрофа. Това е потенциално фатално заболяване. Момчето беше докарано в критично състояние. Болницата по мое настояване поддържа целия набор от размери на ендопротези. Ето защо на 30-та минута от инцидента сложихме ендопротеза на момчето и го спасихме. В момента то е в перфектно състояние. По новата методика на Здравната каса стентграфтът на аортата се реимбурсира на 1200 лв. и дефакто той не е реимбурсиран, тъй като струва 16 000 лв. А 16 000 лв. е най-ниската цена на стентграфт в Европа, тъй като болницата я е договорила директно с фирмата. В Гърция струва 20 000 евро. Разликата в цената над 1200 лв. остава на гърба на болницата. Три перкутанни клапи, които имплантирахме успешно преди три месеца, не бяха реимбурсирани от Касата, а останаха изцяло за сметка на болницата. <br /> <br /> <strong>- Може ли пациентът сам да си достави имплант?</strong><br /> - Фирмите нямат право да го продават на пациента. Може да му се постави единствено ако болницата си го е закупила. <br /> <u><br /> Трябва да има ред и яснота </u><br /> <br /> кое за какво се използва и как. Но трябва отново да се съберат експертните съвети към НЗОК и да се стигне до разумно решение в интерес на пациентите. Говори се, че дефицитът в Касата се формира заради свръхизползването на инвазивните методики. Това е до известна степен вярно заради изследването и свръххоспитализациите на пациенти, които нямат нужда. Трябва да има контрол на инвазивните методики, за да се използват само за пациентите, които имат нужда от тях, а не за изследване на почти здрави хора. <br /> <br /> Здравната каса обаче продължава да плаща тези излишни разходи и вместо тях лимитира високотехнологичните методики, които реално лекуват хората, като например първичната ангиопластика при остър миокарден инфаркт, като ендопротезирането на аортата, като стентирането със стентове с лекарство &ndash; четвърто поколение. По силата на новите правила на НЗОК ще бъдем принудени да имплантираме по-ниско качество стентове и импланти. Това на свой ред ще доведе до повече рехоспитализации, до допълнителни интервенции и може би до операции.<br /> <br /> Може разумно да се преразпределят средствата на НЗОК в посока адекватното и модерно лечение. Това би имало огромен ефект. Например в Полша Касата не плаща за изследване на чисти коронарни артерии. Разумно е да се плащат 30% от тези изследвания, след което да се предпримат санкции. Касата може да открие лесно излишните инвазивни изследвания по броя на пациентите, които не са насочени за терапевтична интервенция и за оперативно лечение. Това са хората, които са изследвани, но не им е установена съществена патология. В България продължават да съществуват инвазивни кардиологии, на които дейността се крепи от 50 до 70% на изследване на пациенти без съществена патология. Ако се спре тази практика, Касата ще спести пари и ще ги пренасочи там, където има действителна нужда. Докато на докторите се плаща на брой преминали пациенти, а не по качеството на лечението, нещата няма да се оправят. Затова е нужна истинска реформа в здравеопазването.<br /> <strong><br /> - Какви са рисковете, ако на пациент се постави неподходящ стент?</strong><br /> - Има стентове последно поколение, нова технология, които са с по-тънка нишка, по-гъвкави и са приложими при по-сложни случаи &ndash; с калций и с кривина на артериите. Когато сме принудени да използваме стент от по-старо поколение, който минава по-твърдо, това може да доведе до усложнение. То е свързано с рестеноза &ndash; процесът се повтаря на същото място и пациентът трябва отново да бъде интервениран. А когато направи два пъти рестеноза, има директна индикация за операция. Докато с новите &ndash; трето и четвърто поколение &ndash; стентове интервенционалните коронарни методики <br /> <br /> <u>се изравниха по резултатите си с хирургията </u><br /> <br /> Неслучайно все повече пациенти минават на интервенционално лечение. Ние не сме против кардиохирургията, която е изключително добре развита у нас. Ние работим в тим с кардиохирурзите. Перкутанното имплантиране на клапа, ендопротезирането на аортата са плод на сътрудничеството между кардиохирурзите и кардиолозите. Искаме и двете методики да бъдат на разположение на пациента, но в достатъчно високо ниво, според европейските стандарти. <br /> <br /> За съжаление има гигантски дефицит в НЗОК за модерните методи на лечение, който не само че не се намали, но сега с новата методика се увеличава. <br /> <strong><br /> - Кои интервенции са недостъпни за българските пациенти?</strong><br /> - Поради липса на реимбурсиране в България се прави спорадично имплантиране на кардиовертер дефибрилатор &ndash; около десетина на година. А перкутанно имплантиране на аортна клапа е вече методика с рутинно приложение. В Чехия например се реимбурсират 400 перкутанни клапи на година. Процедурата ендопротезиране на аортата е животоспасяваща при състояния, като дисекация, аневризма на аортата. Но в България не е реимбурсирана. В 30% от случаите се имплантират стентове, които се резорбират (биоразтворими). Но в България по новата методика на НЗОК те вече не се реимбурсират. Ендоваскуларното, а не откритото оперативно лечение, е златен стандарт при съдови малформации. За съжаление пациенти, които се нуждаят от такава модерна инвазивна технология, няма да я получават и ще продължат да бъдат оперирани по методите на отворената хирургия, които са по-рискови. <br /> <br /> Ние работим по високите стандарти, участваме в конгреси и в проучвания за прилагане на най-новите методики, а всъщност няма да можем да ги прилагаме. Поставени сме между чука и наковалнята &ndash; да имаме способността да прилагаме тези методики, но да не можем, защото лечението е толкова скъпо. То ще пада или върху гърба на болницата, или на пациента. <br /> <strong><br /> - Как може да се оптимизира системата?</strong><br /> - Проблемът сега е резултат от недовършената здравна реформа. Тя спря и в момента имаме някакъв странен хибрид между социалистическо здравеопазване и здравноосигурителна система. Няма равнопоставеност на фондове, а един хегемон &ndash; Здравната каса, който не се различава от държавната медицина. Трябва да се направи истинска реформа в здравеопазването, подчинена на качественото лечение.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара Калчева </strong><br />