Преди 20 години българският футбол заблестя с благороден блясък
<em>Във връзка с финалите на 20-ото Световно първенство нашият вестник ви среща с български футболисти &ndash; участници през годините в тези върхови изяви на най-популярната игра. Събеседник ни е игралият на финалите на две световни първенства (1994 и 1998 г.) и на едно европейско (1996 г.) Златко Янков. Той подава гениалния пас на Йордан Лечков за феноменалния му гол срещу отбора на Германия. Така България отива на полуфиналите.<br /> <br /> Златко Георгиев Янков (Фара) - стожер на българския национален отбор за периода 1986 &ndash; 1996 година със 79 мача и 4 гола. Изключително стабилен и креативен полузащитник. Трикратен шампион на България с &bdquo;Левски&rdquo; (1993, 94, 95). Подвизава се с успех в испанското, немското и турското първенство. Участник във финалите на две световни и едно европейско първенство &ndash; 1994-та в САЩ, 1998-а във Франция и 1996-а в Англия. <br /> </em><br /> Остават му цели 7 години, за да се включи в златния клуб &bdquo;Над 55&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Златко, преди големите финали в САЩ &ndash; 94 хранехте ли надежди за първа победа на такъв форум?</strong><br /> - Разбира се, че бяхме обнадеждени! По онова време ние бяхме голям отбор, съставен от големи футболисти, които бяха в състояние да победят всеки в света. Тимът ни беше изключително опитен, защото повечето от играчите му играеха в силни европейски тимове. <br /> <br /> <u>Достатъчни бяха само няколко думи на треньора Димитър Пенев и ние се справяхме без затруднения</u><br /> <br /> Искам да кажа и нещо друго &ndash; много важно: обстановката в отбора беше много ведра.<br /> <br /> <strong>- Малко преди заминаването за САЩ в тима имаше напрежение във връзка с неизплатени премии за класирането на световните финали...</strong><br /> - Този проблем беше неприятен, но беше бързо преодолян. Знаменателната победа срещу Франция в Париж беше повишила реномето на отбора ни и от ръководството на Българския футболен съюз се убедиха, че могат да разчитат на нас. С други думи, че можем да постигнем нещо значително.<br /> <br /> <strong>Вие самите вярвахте ли, че можете да стигнете толкова далеч?</strong><br /> - Виж, <br /> <br /> <u>нашата максима винаги е била, че трябва да играем мач за мач</u><br /> <br /> Това ни помогна да преодолеем стреса след загубата от Нигерия с 0:3 в първия кръг. После дойде разгромната победа с 4:0 над Гърция, победата над двукратния световен шампион Аржентина и инерцията беше набрана. Увереността в собствените сили се увеличи значително. Убеден съм, че ако не беше злощастният мач с Италия и съдийската тесла на френския рефер Киню, можехме да щурмуваме и самия връх.<br /> <br /> <strong>- Много пъти съм питал селекционера Димитър Пенев каква е тактиката за този или онзи мач. И той винаги ми е отговарял: &bdquo;Ние ще си играем нашата игра, пък каквото стане!&rdquo;. Каква беше тази &bdquo;наша игра&rdquo; и в какво беше нейната магия?</strong><br /> - Магията беше, че бяхме много обиграни като отбор &ndash; разбирахме се, без да се погледнем. В защита бяхме изградили чудесен тандем с Трифон Иванов &ndash; помагахме си във всяко отношение. Когато се играеше на ниска топка, борбата поемаше Трифон. За високите топки скачах аз, защото бях по-висок. Това е само един пример. Инак, като цяло, стараехме се да бъдем напълно концентрирани, да дебнем противника и при негова грешка веднага да го накажем. <br /> <u><br /> Този стил на игра проработи отлично </u><br /> <br /> и тъкмо по този начин наказахме Гърция, Аржентина, Мексико и дори действащия световен шампион Германия.<br /> <br /> <strong>- Златко, много се говори за знаменития ти пас при гола на Лечков срещу Германия. Плод на въображението ли беше той, или заучена комбинация?</strong><br /> - Няма значение как ще го наречем &ndash; въображение или заучена комбинация. Просто в един момент видях Лечков вляво от мен да се устремява към немската врата. С него тичаше Хеслер, който беше значително по-нисък. За части от секундата прецених ситуацията и насочих топката полувисоко между Лечков и вратата. Останалото го видяха всички.<br /> <br /> <strong>- Без съмнение бързата реакция е от първостепенно значение във всички спортове. Постоянната концентрация &ndash; също. Какво не проработи на полуфинала срещу Италия?</strong><br /> - Италианците ни изненадаха с тотален натиск още от първия съдийски сигнал. Дето се казва, още от съблекалнята на два пъти с Трифон Иванов изпуснахме Роберто Баджо и той ни наказа. После италианците заплуваха в свои води, а ние трябваше да догонваме. Върнахме сравнително бързо един гол и бяхме на път да обърнем мача, но срещнахме съпротивата на един много зрял отбор. Е, и съпротивата на един също много &bdquo;подготвен&rdquo; рефер. Не можем и не бива да се оправдаваме с френския съдия Киню, но меко казано, той не беше на нужната висота за световен полуфинал.<br /> <strong><br /> - Какво искаш да запомниш и какво да забравиш от това фамозно американско лято на 1994-та?</strong><br /> - Да забравя искам недоверието, с което спортната ни общественост гледаше на предстоящото ни участие в американските финали, макар че вече бяхме показали зъби срещу Франция. Не искам и не мога да забравя перфектния победен гол на Лечков срещу Германия след моето подаване. Никога няма да забравя и ликуването в съблекалнята, след като бяхме победили германците. <br /> <br /> <u>Но най-дълбоко се е отпечатало в паметта ми невижданото, грандиозното, топло посрещане при завръщането ни в България </u><br /> <br /> Това беше изблик на всенародно въодушевление и радост, признание за едно високо постижение, което, за съжаление, едва ли скоро ще се повтори. <br /> <br /> <strong>- Златко, как виждаш отбора от твоето време в сегашните световни финали?</strong><br /> - Интересен въпрос! Мина много време. Минаха цели 20 години. Футболът не стои на едно място &ndash; станал е по-бърз, по-колективен. Големият отбор обаче се прави от големи единици. А нашият тим от САЩ-94 имаше Стоичков, Балъков, Лечков, Сираков, като първите двама попаднаха в идеалния отбор на първенството. Стоичков пък победи при голмайсторите. С такива играчи далече се стига. Аз поначало не съм емоционален, а сдържан човек. Трудно ми е да хвърлям мостове през годините. За нашия тим от САЩ-94 обаче ще кажа, че би направил чест на всеки турнир.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Красимир ПЕТКОВ</strong><br />