Мислех, че в инфекциозната болница в София ще хвана по-страшен вирус от хепатит А
<em>Дойчин Боянов е първият българин с безкислородно изкачване на Еверест (8848 м). Стъпвал е също на осемхилядниците Хидън Пик (Гашербрум I, 8068 м) и Нанга Парбат (8125 м), а на най-труднодостъпния К2 (8611 м) достига 8150 м.<br /> <br /> На 19 юни алпинистът стъпи на най-високата точка на Северна Америка - връх Денали (МакКинли, 6200 м) в Аляска. В експедицията на спортен клуб &ldquo;Вертикален свят&rdquo; участваха също Румен Радев и Йоана Матеева. Постижението на Дойчин Боянов има особена стойност, защото само преди година и два месеца той счупи подбедрицата си на стената на връх Вихрен при падане на лавина. Специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo; алпинистът разказа за своите премеждия в планините и за новите си начинания. </em><br /> <br /> <strong>- Дойчине, гладко ли мина изкачването на Денали?</strong><br /> - За щастие - да. Само един ден се отклонихме от графика. Подведохме се по една прогноза за минус 50 градуса студ и много силен вятър - 80 км/час. Предния ден станахме очевидци на спасителни акции на пострадали алпинисти. Едни бяха получили измръзвания, а други - височинна болест. <br /> <br /> <strong>- Не е ли малка надморската височина за височинна болест?</strong><br /> - Опасностите на високата планина важат с още по-голяма сила за Денали, тъй като върхът се намира в Северния полярен кръг. Колкото по на север отиваш, съответно и по на юг в Антарктика, усещането за височина се усилва. Самата стратосфера доста изтънява над полюсите. Така преди доста години пътешествениците са открили зависимост между линията на заледяване и усещането за височина. Стига се до парадокса да развиеш височинна болест на доста по-ниска надморска височина. 4000 м в Аляска се равняват на 6000 м в Хималаите и реално човешкият организъм го изпитва. Тъй като на Денали не се правят лагери и човек не може постепенно да качва височината, да слиза и отново да се качва, за да се адаптира, обикновено се тръгва като нас в алпийски стил. Но за да го направиш, трябва да имаш добра аклиматизация. Ние я постигнахме, като на около 3500 м и на 4200 м правехме престои по 2-3 дни, без да се качваме на нова височина. Някои хора, подлъгани от прогноза за хубаво време, икономисаха този престой и форсираха атаката на върха. Те попадаха в капан на 5000 м височина, за която не са аклиматизирани. <br /> <br /> <strong>- Кой организира спасителните акции?</strong><br /> - Връх Денали е на територията на САЩ и когато някой подаде сигнал, помощ идва - с хеликоптери и с цялата възможна техника, с която американците разполагат. От хеликоптера се спусна носилка на 50-метрово въже. Тъй като машината не може да каца над 5000 м, а само зависва, пострадалият се слага на висящата носилка и хеликоптерът го отнася. Убедих се, че хората в тази служба са доста подготвени. Направиха ми впечатление чисто професионални детайли, защото засягаме тази тема в обучението в Националната спортна академия, където преподавам. <br /> <br /> <strong>- Твоите студенти ти организираха спасителна акция на 5 април миналата година под връх Вихрен, когато се озова на пътя на лавина. Тогава пострада сериозно и беше опериран. Възстанови ли се вече?</strong><br /> - Имах невероятния късмет, че в тази тежка ситуация бях с моите студенти от Националната спортна академия. Защото те реагираха изключително адекватно, светкавично и компетентно. Те успяха да ме свалят от стената на връх Вихрен в доста сложен релеф и по нестандартен начин, който измислиха на място. Второто добро стечение на обстоятелствата беше, че после <br /> попаднах на екипа на доц. Енчев в &ldquo;Пирогов&rdquo; <br /> <br /> Доц. Енчев ми направи 4-часова операция и вложи много от себе си, за да сглоби десния ми глезен. Само тибията ми беше раздробена на шест отделни елемента. Отделно и фибулата беше счупена. По-сериозният проблем беше, че е засегната самата става. Но благодарение на прецизната работа на хирурзите кракът ми работи добре. Все още има железа в него. Предстои ми да ги извадя в края на лятото. Тогава се надявам нещата да станат още по-добре. Самият факт, че успях да изкача връх Денали и че преди експедицията направих успешна подготовка с чисто технично скално катерене, ми дава кураж, че глезенът ми ще се оправи.<br /> <br /> <strong>- Колко време мина от операцията в &ldquo;Пирогов&rdquo; до изкачването на Денали?</strong><br /> - Точно една година и два месеца. Около пет месеца след операцията не трябваше да стъпвам на счупения крак, след което започнах продължителна рехабилитация. Карах велосипед, използвах водни процедури, лазерна терапия и всичко, което ми беше препоръчано. На петия месец започнах да катеря в зала, като използвам само левия си крак. Използвах отвесни маршрути, от които дори и да падна, ще остана да вися във въздуха на осигуровката. След седмия-осмия месец започнах да си позволявам да катеря по скали. Но използвах и десния крак, без да го натоварвам и усуквам. На десетия месец вече можеше да понесе по-сериозно натоварване. Предстои ми отново рехабилитация след като ми свалят железата. Но съм щастлив, че мога да си служа с този крак и че го имам изобщо.<br /> <strong><br /> - Това ли е единственият случай, при който си лежал в болница?</strong><br /> - Не, за съжаление. Първият път беше след изкачването на връх Нанга Парбат в Пакистан, което направих заедно с Николай Петков през 2006 г. На тази експедиция заболях от хепатит А. Това е хепатитът на мръсните ръце и мръсната среда. Тъй като искахме да катерим и втори осемхилядник - Гашербрум I, изкарахме повече от 10 дни в град Скарду, който е с външна канализация. Там всичко, което ядеш, включително и водата от чешмите, може да те разболее. Местните хора са с перманентен хепатит А. Препоръчвам на всички, които отиват в този свят, да си направят предварително имунизация. <br /> <br /> Когато се прибрах в България, влязох в Инфекциозната болница в София. <br /> <br /> <u>Около година трябваше да спазвам доста строга диета </u><br /> <br /> В този период (2007 г.) направих и първия си опит за изкачване на връх Денали с една моя приятелка - д-р Теменуга Кьопке. Тя е българка, известна алпинистка от миналото, която работи като лекар в Швейцария. Бях под нейно наблюдение и благодарение на нея успях много добре да се възстановя от хепатита. След това изкачих друг осемхилядник - Гашербрум I, проведох и други експедиции при доста интензивни и продължителни натоварвания. Вярвам, че съм оставил назад проблема с хепатит А. <br /> <strong><br /> - Сигурно д-р Кьопке ти е разказвала за швейцарските болници. Каква е разликата между тях и българските лечебни заведения?</strong><br /> - От личен опит мога да кажа, че ни лекуват изключителни специалисти. Друг въпрос са условията, при които лежат болните в България. През 2006 г. бях сред много добри лекари в инфекциозната болница. Но е беда в какви условия работят те. Когато влязох в болницата, първото нещо, което си помислих, е, че там ще хвана още по-лош вирус. Имаше ръждясали профили, паднали мазилки, течащи кранове, изпочупени и захабени тоалетни. Надявам се за осем години нещата там да са се променили. Вече се появяват частни клиники и по-съвременни отделения на държавните болници. Например отделението на доц. Енчев в &ldquo;Пирогов&rdquo; е на европейско ниво и като обслужване, и като обстановка, и като апаратура. Разбира се, не навсякъде в &ldquo;Пирогов&rdquo; е така, но си личи, че се полагат усилия. Все още сравнението на българските с швейцарските болници е доста контрастно. Трябва да си даваме сметка с какъв ресурс разполагаме ние и те. Много се надявам в България да се направи най-после качествена здравна реформа. <br /> <strong><br /> - Какво ти предстои сега, освен махането на железата от глезена и нова рехабилитация?</strong><br /> - С Николай Петков сме включени в 23-та българска антарктическа експедиция в края на 2014 г. Целите ни са да изкачим върхове на остров Ливингстън - вр. Свети Иван Рилски, вр. Левски и Големия иглен връх. Те носят български имена и са в &ldquo;задния двор&rdquo; на нашата антарктическа база, но там не е стъпвал човешки крак и са виждани само от космоса и от морето. Очаквам да решим казуса кой е най-високият връх на остров Ливингстън - дали Големият иглен връх, който ще изкачим и измерим, или считаният за №1 връх Фризланд. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />