Сменил съм 6 училища и имам 15 татуировки, но това не ми пречи да вляза в ролята на Дякона
<em>Веселин Плачков е роден на 23 юни 1980 г. в Плевен. Зодия Рак, както и самият Левски, в чиято роля ще го гледаме много скоро. Средното си образование завършва в СОУ &quot;Димчо Дебелянов&quot; - Белене, където е живял 17 г. Веселин е изключван многократно от най-различни школа, защото не бил съгласен да му се бъркат в живота и бил обявен за непоправим хулиган по собствените му признания. &bdquo;Лошото момче&ldquo; обаче няма нищо общо с изградения му в медиите образ. <br /> <br /> Плачков откликна за първото си голямо и откровено интервю на страниците на &bdquo;ШОУ&ldquo;.</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Какво се случва с дългоочаквания филм &bdquo;Левски&ldquo;? </strong><br /> - В края на юни приключиха снимките. Филмът вече е заснет. Предстои работа по монтажа му и да чакаме премиерата му. Дай, Боже, през зимата.<br /> <br /> <strong>- Не бяха ли твърде много скандалите около реализацията на филма?</strong><br /> - Никой не си е мислил, че филм за Левски ще се направи лесно и безпроблемно, при положение че това е четвъртият опит за екранизация на такъв проект, ако не се лъжа. Мисля, че беше нормално. Някои хора все пак поопорочиха нещата. Очаквах, че проблемите ще идват повече от хора, които смятат, че &bdquo;историята за Левски е такава&ldquo;, &bdquo;вие нямате право&ldquo;... Не! - Оказа се, че проблемите дойдоха от друго място. Скандалът основно беше един, документален. Всичко е нормално вече.<br /> <br /> <strong>- А как се работи с Максим Генчев? И как се стигна до ролята ти във филма?</strong><br /> - Максим Генчев е пламенна личност. Това му дава вътрешно право, негово си, да се захване с такава тематика. Той си изживява всичко. Виждах го как страдаше във всеки един момент или във всяко едно нещо, което се случваше. Идваше му да се разплаче на много сцени. Абсолютно сериозно го говоря, чисто мъжки си приемаше нещата. Такава му е личността. Сега, който го харесва - харесва. Който не го харесва, си е негов проблем. Максим Генчев не мисли лошо на никого. <br /> <br /> <strong>- А с какво го спечели?</strong><br /> - А, не знам, това трябва да го питаш него.<br /> <strong><br /> - Всъщност ти си попаднал с кастинг във филма, а Димо Алексиев е бил първи вариант?</strong><br /> - Да, доколкото знам и от Максим Генчев, Димо е бил предварително в неговите представи, но после си е сменил концепцията за визията на филма. Не, че Димо Алексиев не се е справил като актьор или нещо такова - просто Максим е имал друга представа вече. И така се е спрял за мен. Това е творчески процес, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>много актьори са били сменяни. Дори и аз не знаех, дали няма да се случи и с мен</strong></span><br /> <br /> Държа да отбележа, че едно от най-хубавите неща около снимките е, че срещнах момчетата от прабългарска школа &bdquo;Багатур&ldquo;.<br /> <br /> <strong>- Трудно ли влезе в образа на Дякона?</strong><br /> - Много трудно, много трудно!... Още повече, че знам каква е отговорността и всеки, който се захваща с подобно нещо, е притеснен. Получих огромна помощ от екипа. С Максим работих за много от нещата и се надявам, че съм се справил. Това ще го покаже публиката и отзивите й. Делят ни 143 години - толкова е разликата във възрастта на Левски и моята. И все пак намерих близост. Бунтар съм.<br /> <br /> <strong>- А ти как се насочи към театъра? Израснал си в Белене...</strong><br /> - Да, израснах в Белене, където родителите ми бяха доста свързани с читалищната дейност. И общо взето израснах на сцената. Играех в ученически пиеси. После ме пратиха да кандидатствам в полицейската школа в Симеоново, но отделно си кандидатствах и в НАТФИЗ. Подготви ме един приятел актьор - Георги Габровски от Плевенския театър. <br /> <br /> <strong>- А с &bdquo;полицейската одисея&ldquo; какво се случи?</strong><br /> - Никога не съм си представял, че ще стана полицай! Интересна професия, но си ме влечеше друго. За мен не беше трудно да взема решение. А иначе, изпита по физическо го издържах успешно. На писмения по български темата бе за творчеството на Алеко Константинов. Зарадвах се - Щастливеца бе сред любимите ми автори. Даже подсказах на момиче. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тя изкарал петица, аз&hellip; - двойка!</strong></span><br /> <strong><br /> - Сменил си 6 училища като ученик!!! Откъде този бунтарски дух?</strong><br /> - Нямам никаква идея. Просто нещо като не е правилно, аз съм длъжен да си го кажа.<br /> <br /> <strong>- А коя е най-голямата пакост, която си правил тогава?</strong><br /> - О, много са! Блъснах една от най-строгите учителки, карайки ролери из коридорите на училището. Това е в началото на 90-те години. Сещаш се, че тогава в малко градче като Белене момче, което слуша &bdquo;Депеш мод&ldquo;, обръснато, с кубинки, шотландска пола и кара скейтборд, не беше добре прието. Обикновени момчешки щуротии! (смее се)<br /> <br /> <strong>- А откъде е тази страст към татуировките?</strong><br /> - Просто ми харесва този вид изкуство.<br /> <br /> <strong>- Колко са на брой?</strong><br /> - Някъде около 15-ина трябва да са. Не знам... Просто те вече се сляха една в друга. (смее се)<br /> <br /> <strong>- Имаше ли коментари от типа &bdquo;как може толкова татуиран&ldquo; да се въплъти в ролята на Левски?</strong><br /> - О, разбира се! Навсякъде, навсякъде! Това беше страшен проблем за всички, макар че не е никакъв проблемът. Това, че си татуиран, абсолютно нищо не означава. Познавам адски много нетатуирани хора, които не стават за нищо. А който желае, може да провери в Гугъл, че и Чърчил е имал татуировки, и Кенеди... Не се сравнявам с никого, просто искам да кажа, че няма абсолютно никакво значение дали си татуиран или не. Значение имаше за гримьорите, които трябваше да гримират повече или за художника по костюмите. Важно е мозъците ни да не са татуирани.<br /> <br /> <strong>- А коя е най-голямата глупост, която прочете покрай шума около филма?</strong><br /> - Ами то е събирателен образ. Съвсем нормално е, защото хората си представят, чувайки оттук-оттам, че са ме изключили от училище, че съм татуиран... За тях излиза образът на един идиот, изрод, едва ли не <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>наркоман... </strong></span><br /> <br /> А всички, които ме познават, знаят, че нямам нищо общо с тези неща. Даже и с учителките, които са ме изключвали от училище, и до днес сме приятели. Това са хора, по чиито нареждания са ме изключвали, но те знаеха, че нямам място там. Пращаха ме да уча архитектура, ядрена електротехника, съобщителна техника... Все неща, които не са ме интересували.<br /> <br /> <strong>- Разкажи ни за абсурдната история с неплатените сметки към &bdquo;Топлофикация&ldquo;. (От уведомление, публикувано в сайта на Община Плевен, става ясно, че актьорът Веселин Плачков има натрупани в предоставено му общинско жилище в &quot;Сторгозия&quot; задължения за вода и парно, като тези към ТЕЦ-а са в размер на 7374 лева и са за периода 2006-2013 г. Впоследствие обаче става ясно, че парно в апартамента няма от години, дори радиаторите са свалени, а актьорът не живее от няколко месеца в това жилище. &ndash; б.а.)</strong><br /> - Това е някаква страшна глупост! Ето това е нещо, което може да ми изяде главата! Аз съм съгласен, че сметките трябва да се плащат. Рано или късно всеки си плаща сметката. Не съм съгласен с политиката на това да нямаш радиатор и да плащаш парно. Когато нещо не е правилно, то просто не е правилно! И докато хората говорят с наведени главички и въпреки себе си, семейството си, децата и родителите си, плащат рекет, това ще си е проблем. Не виждам смисъл да занимаваме хората с тая глупост...<br /> <br /> <strong>- Но си надигнал глава и е хубаво да разкажем за този пример...</strong><br /> - Да, така е. Хайде, аз съм на 34 години, млад човек с цялата си физическа и духовна сила, която притежавам. Но представям си една възрастна женица, сама, какво ли я правят тия рекетьори?! Аз спокойно си им казвам рекетьори, защото те не са нищо друго. Това е рекет!<br /> <br /> <strong>- Имаш съпруга и дъщеря. Как всъщност се запозна с половинката си?</strong><br /> - Дъщеря ми Андреа е на седем. Със съпругата ми Даниела сме заедно от 12 години, женени сме от 11. Тя си работеше в Софийски градски съд, но през събота и неделя ходеше при нейни роднини, които имаха магазин. Той беше близо до едно заведение, в което пък работех като барман. Тогава бях студент, така се издържах. И си я харесах, отидох и й предложих едно кафе. Тя искаше да го плати, но аз й казах, че ще й плесна един шамар, ако ми плати. Малко като малките момченца, които си харесват момиченце и тръгват да му дърпат косите. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Никога не съм бил опитен в свалките</strong></span><br /> <br /> После си намерих повод да й се извиня, за да търся по-задълбочен контакт. <br /> <br /> <strong>- И така 12 години вече. А няма ли притеснения, че сега покрай филма светлините на прожекторите ще се стоварят с пълна сила върху теб? Самият ти притесняваш ли се?</strong><br /> - По никакъв начин. Въобще, толкова много не ме интересува... Имам си достатъчно неща на главата, за които да мисля. Няма да цъфтя по предавания с някакви прелести и да се правя на манекен, това няма как да стане. Трябва да се развивам като актьор, а не като &bdquo;известен с това, че е известен&ldquo;.<br /> <strong><br /> - Имал ли си покани за други тв проекти?</strong><br /> - Участвал съм в малки неща преди, но съм отказвал да играя в определени сериали... глупости. Не искам да накърнявам ничие име или продукт, който се прави. Просто съм отклонявал някои неща, тъй като смятам, че не е нещо, което трябва да бъде показвано, още повече пък и аз да съм част от това нещо.<br /> <br /> - Коя е ролята в театъра, която най-много те е грабнала?<br /> - Обичах си ролята на шута Хелкион в &ldquo;Калигула&rdquo;. Хвърлих много труд и стана хубаво представление. Също и тази на Рей Тревит в &ldquo;Златният храм&rdquo;... Но и много други роли съм си харесвал.<br /> <br /> <strong>- А имал ли си някой куриозен гаф по време на представление?</strong><br /> - Има много дребни случки. Веднъж играх с температура в едно представление и по сюжет трябваше да стоя 15 минути с гръб към публиката. Облегнах се на стол, болката ме обори <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и&hellip; заспах</strong></span><br /> <br /> От температурата и лекарствата бях задрямал, едва си стоях на краката. И да заспиш в зала, в която те гледат 400 души, е малко притеснително! Подскочих в момента, в който трябваше. На едно друго представление пък режисьорът ми беше позволил да се появявам, откъдето си искам. В тъмния салон слязох сред публиката и сръчках в ребрата един тийнейджър немирник. Все шумолеше и бърбореше нещо - за малко да съсипе труда на екипа. Повече не продума, вторачи се в действието.<br /> <strong><br /> Едно интервю на Георги СТОЯНОВ<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />