Единствено операцията може да доведе до трайно добри резултати при пациентки с такъв проблем
<em>&nbsp;Д-р Стефан Константинов е роден през 1966 г. Завършва средно образование в Кюстендил през 1983 г., а през 1989 г. се дипломира като лекар в София с отличен успех от Висшия медицински институт. Има придобита специалност по акушерство и гинекология и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт. Работил е като лекар в Кюстендил в АГ отделение и на частна практика в извънболничната помощ. Шест години е бил в Тунис, също като акушер-гинеколог в регионална болница. <br /> <br /> Заемал е множество постове в Българския лекарски съюз - от секретар на районната колегия 2005-2008 г., председател на районна колегия - 2008-2009 г., зам.-председател на Управителния съвет и временно изпълняващ длъжността председател на УС на БЛС в периода 2009-2010 г. От октомври 2010 г. до март 2012 г. е министър на здравеопазването. В момента е лекар в най-старата акушеро-гинекологична болница в България - &ldquo;Майчин дом&rdquo; - София.</em><br /> <br /> <strong>- Д-р Константинов, какво означава смъкване на половите органи?</strong><br /> - Смъкването на половите органи (гениталии) при жената се нарича с медицинския термин десцензус. Когато смъкването е пълно и влагалището и матката излизат изцяло пред външните полови органи, наричаме състоянието пролапс или изпадане. Често се използва и терминът частичен пролапс, който е равен на десцензус, когато матката или влагалището не са излезли напълно навън. От тези кратки терминологични уточнения става ясно, че смъкването бива различни степени. Обикновено се разделя на три, като в най-тежкия случай говорим за пълно изпадане. Като цяло обаче в смъкването най-често участват в една или друга степен много органи и структури. Затова в медицинската литература се говори за пролапс на тазовите органи.<br /> <br /> <strong>- Коя е причината за проблема?</strong><br /> - Причините са много и често са няколко при даден пациент. Ясна е връзката на смъкването с напредване на възрастта. Според проучвания с всяко десетилетие при дамите от 30- до 60-годишна възраст се увеличава рискът от поява на пролапс. Друг важен фактор, освен възрастта, е наличието на вагинално раждане. Жена с поне едно вагинално раждане е с два пъти по-голям риск от развитието на пролапс спрямо тази, която не е раждала. Причината е в разтягането на тазовите мускули, връзки и в притискането на нерви, с което се съпътства нормалното раждане. Без да се разглежда като поощрение към раждането с цезарово сечение, трябва да се спомене, че при родилите с операция вероятността от появата на пролапс е по-малка. Като причини също се открояват расови и индивидуални особености на жената като разтеглива съединителна тъкан, например. Тежкият физически труд или заболявания, водещи до чести напъни или увреждащи нервите на таза, предразполагат към развитие на смъкване. Затлъстяването и предходно отстраняване на матката, познато като хистеректомия, също са свързани с повишен риск от появата му. В крайна сметка каквато и да е причината, се стига до изтъняване и разтягане на структурите, държащи тазовите органи в нормалното им положение.<br /> <strong><br /> - Какви са най-честите оплаквания при пациентки с пролапс?</strong><br /> - При началните форми на смъкване <br /> <u><br /> често няма никакви оплаквания </u><br /> <br /> Обикновено жените забелязват в даден момент поява на подутина пред срамните устни, която се уголемява при напън, а след покой обикновено изчезва. Поради деликатността на въпроса и от чувство на срам нерядко не се търси лекарска помощ до момента, в който се получи пълен пролапс, когато излязлата влагалищна лигавица започне да се трие в дрехите, да се разранява и се появява кървене. При тежките и запуснати случаи сядането може да е затруднено. Често смъкването на влагалището е свързано с невъзможност да се задържи урината при напън. Жените се оплакват, че при кихане или при вдигане на тежест се изпускат. Но между изпускането на урина при напън и смъкването на влагалището не трябва да се поставя автоматично знак на равенство. Има състояния, когато без наличие на явно смъкване жените не могат да задържат урина, както и случаи на пълен пролапс, когато нямат никакви оплаквания и уринират нормално. Запек, чувство на тежест, дискомфорт, често повтарящи се цистити могат да се наблюдават при пациентки със смъкване.<br /> <br /> <strong>- Как се диагностицира заболяването?</strong><br /> - Най-важен е гинекологичният преглед. Той не може да бъде заместен от каквито и да е други модерни форми на изследване. При необходимост от лечение допълнително се назначават други изследвания - на кръв, урина, прави се ултразвуково изследване, може да се наложат различни рентгенови изследвания и др.<br /> <strong><br /> - В кои случаи се налага прилагането на лечение при смъкване на половите органи?</strong><br /> - Далеч не всеки случай на смъкване изисква лечение. Много важно е да се преценят конкретните оплаквания на пациентката и да й се даде ясна информация за начините за лечение, резултатите от него и възможните усложнения. Само така тя ще може да има реалистични очаквания и да вземе информирано решение. Понякога е достатъчно да се променят определени фактори от начина на живот, за да се постигне задържане на развитието на смъкването. Както вече казах, с напредване на възрастта тенденцията е по-скоро проблемите да се задълбочават, поради което не може да се очаква спонтанно или под въздействието на лекарства излекуване на вече появило се смъкване. Но трябва също да се спомене, че <br /> <br /> <u>не всички смъквания се увеличават с времето </u><br /> <br /> Обобщено може да се каже, че лечение трябва да се предлага само на жени с оплаквания.<br /> <br /> <strong>- Какви са вариантите за лечение?</strong><br /> - Традиционно се описват различни видове упражнения, целящи заздравяване на тазовото дъно. В България те не са особено популярни, а личният ми опит показва, че веднъж появило се смъкване може в най-добрия случай да бъде задържано на едно ниво с подобни мерки. Ако има и незадържане на урината, хирургичното лечение е доказано по-ефективно от каквито и да е упражнения.<br /> Другият вариант е прилагането на вагинални песари, които са добили популярност в разговорния език като &ldquo;гривни&rdquo;. Представляват изделия от пластмаса или силикон с различна форма, често кръгла, които се поставят във влагалището и поддържат стените му. <br /> <br /> Намират все по-малко приложение, предимно при много възрастни и увредени пациентки, при които има противопоказания или нежелание за операция. Като предимство може да се посочи, че поставянето и свалянето им става в кабинет и не се изисква операция. Неудобството от използването им идва от факта, че бидейки чужди тела, притискащи лигавицата на влагалището, те я травмират, разраняват и нерядко поддържат хронична инфекция, изразяваща се в &ldquo;бяло течение&rdquo;. Периодично трябва да бъдат изваждани и поставяни отново, като в някои случаи е необходимо лечение на причинените разранявания.<br /> <strong><br /> - Кои са предимствата на оперативното лечение и кога то се прилага? </strong><br /> - Единствено хирургичното лечение може да доведе до трайно добри резултати. С развитието на методите за обезболяване днес почти няма възраст, при която да липсва подходяща техника за анестезия. При повечето операции не е необходимо упойката да е обща, а се използва спинална анестезия, при която пациентката е в съзнание, но не чувства болка в долната част на тялото.<br /> <br /> <strong>- Колко време продължава ефектът от направената операция? Какви резултати постигате чрез нея?</strong><br /> - Като цяло резултатите от добре направената операция са трайни и осигуряват комфорт на пациентката за дълги години и дори за десетилетия. Все пак, при определен процент от случаите може да се наблюдава рецидив. Причините далеч не винаги са в некачествено извършените операции. Много често смъкването е резултат на предразположение на самия организъм и &ldquo;разтегливост&rdquo; на съединителната тъкан. Независимо от операцията това предразположение остава и може да стане причина след време за повторна поява на проблема. Според данни от САЩ близо 30% от пациентките, оперирани веднъж, са имали необходимост от някакъв тип повторна интервенция.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА </strong><br />