Босът на Второ главно на ДС разпоредил да ме докарат в чувал
<em>Янко Кожухаров е бивш депутат в 36-ото Народно събрание - първо от СДС, а впоследствие &ndash; като независим. Завършил е Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, Ирина Бокова, както и с доста други бивши и настоящи дипломати. Репресиран от Държавна сигурност преди 1989 г. заради противодържавна дейност. Ексдепутатът продължава да разказва ексклузивно за &bdquo;ШОУ&ldquo; шокиращи истории от своя живот, които са достойни за приключенски роман!<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Янко, ти на два пъти си могъл да заминеш да продължиш кариерата си в Ню Йорк. Защо се разминаваш с тези съблазнителни оферти?</strong><br /> - Посланикът на Сиера Леоне в Москва д-р Конти имаше защита на дисертация, на която аз присъствах, за да видя как да се готвя за моята. Там се запознах със съветника в посолството Джая Мозес. Преди това той е бил съветник в посолствата на Сиера Леоне във Вашингтон и Париж. Получил беше висше образование в Америка, а легендарният Збигнев Бжежински му е бил преподавател. Често с него и с Конти след това се виждахме, станахме приятели. Един път поканих Джая Мозес на вечеря вкъщи. Той дойде с трите си дъщери &ndash; млади момичета, на 16, 17 и 18 години! Много хубави негърчета! Попитах го какво месо да приготвя. Той ми отговори: &ldquo;Ние сме християни и ядем свинско, няма проблем!&rdquo;. Приготвих много вкусни свински пържоли, по моя рецепта. Джая ме побутна по едно време и ме погледна хитро. Попита ме: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Коя от дъщерите ми харесваш най-много? За коя би се оженил?&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Страшно се учудих и му отговорих: &ldquo;И трите са много хубави. Поставяш ме в много деликатна ситуация!&rdquo;. А той продължи: &ldquo;Която и да избереш от трите, твоя е! Не се тревожи!&rdquo;. Продължихме да вечеряме. Хапнахме, пийнахме и ги изпратих долу до неговата кола. Имаше спортен, вишнев &bdquo;Шевролет Корвет&rdquo;, 12-цилиндров, единственият модел на &ldquo;Дженерал Мотърс&rdquo;, за който тогава се чакаше при покупката. Често ми даваше колата си да я карам.<br /> <br /> Върнах се в апартамента си и видях, че на облегалката на стола, на който беше седял Джая Мозес, има кожена вишнева чантичка. Викам си: човекът я е забравил, ще му я дам утре, като се видим. На другия ден му я занесох. Той вика: &ldquo;Ти видя ли какво има вътре?&rdquo;. Казвам: &ldquo;Не съм&rdquo;. А той: &ldquo;Отвори я!&rdquo;. Отворих &ndash; вътре имаше една пачка по 100 долара! А Джая Мозес ми казва: &ldquo;Знам, че понякога закъсваш с парите. Нарочно ти ги оставих&rdquo;. И не ги взе. После като пак ставаше дума да се оженя за една от дъщерите му, Мозес ми предлагаше: &ldquo;Ще ви направя сватбено пътешествие 1 година в Ню Йорк на мои разноски, там ще защитиш докторска дисертация оттам нататък ще решаваме какво ще правим&rdquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>- Кой ти предложи втори път да заминеш на работа зад Океана? </strong><br /> - По време на фолклендската криза, спорът между Англия и Аржентина за Фолклендските-Малвинските острови, се зарових 4-5 дена в библиотеките в Москва и работих денонощно. Направих анализ на ситуацията на Фолклендските острови. Когато англичаните влизат там, те не са населени. Англичаните стават почти 100 процента от населението там. 3 пъти е провеждан референдум и хората казват: &bdquo;С Англия сме!&rdquo;. Без значение, че са близо до Аржентина. По време на кризата започна фолклендската война и англичаните смачкаха аржентинците за 2 дена.<br /> <br /> Написах едно писмо до генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр. Изложих моя анализ за Фолклендските острови. Скоро след това той държа реч пред Съвета за сигурност на ООН и цитира написаното от мен, без да споменава името ми. След това две години поред получавах от него новогодишни картички, каквито получаваха само държавните глави.<br /> <br /> След това Де Куеляр дойде в Москва, беше там ден и половина. След като си замина, получих формуляри за постъпване на работа от Катрин Линч - началник кадри на ООН. Тя пишеше в писмото, което ги придружаваше, че генералният секретар ме кани на работа в централата в Ню Йорк! Попълних ги с Ирина Щьолокова - бившата ми приятелка, дъщерята на вътрешния министър на Съветския съюз Николай Анисимович Щьолоков, и ги изпратих през Световния център на ООН в Москва. Отговориха ми, че трябва лично да се явя в централата в Ню Йорк. Тогава до Ню Йорк имаше директен полет само от Будапеща. Пишеха ми да отида при американския посланик в унгарската столица, там щеше да има пари, паспорт и виза за мен. Но аз реших да си отида до България, за да се обадя на баща си. Но като се прибрах в Елхово, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ми прибраха паспорта и 5 години нямах право да мърдам никъде!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво точно се случи?</strong><br /> - В Елхово в милицията ми казаха: &ldquo;Имаме нареждане да вземем паспорта ти!&rdquo;. То идваше от ген. Аначков - зам.-министър на вътрешните работи и шеф на Второ главно управление на ДС! Още втората половина на юни 1983 година ген. Аначков подписва секретна заповед, забраняваща ми да излизам от България. <br /> Но до първата половина на септември 1984 година, т. е. около 15 месеца след неговата заповед аз бях пропускан от властите както да влизам, така и да излизам от България. Само проверяващите си слагаха пръста на устата. Което означаваше да мълча. Сега вече ми прибраха и паспорта!<br /> <br /> Ген. Аначков е много близък с Живков! Когато той навършва 60 години, Тодор Живков отива лично до &ldquo;Кошарите&rdquo;, където е било тогава Второ главно управление на ДС, за да поздрави генерал Аначков. Всички били шашнати! Защото нито дотогава, нито след това, е имало такъв случай! <br /> <br /> Когато, вече като пенсионер, генерал Аначков се разболява от рак на гърлото - много пиел и пушел, той отива да се лекува не къде да е, а в Съветския съюз. При операцията генерал Аначков умира на операционната маса! Това, при хора от неговия ранг, е <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>способ да им се запушат устата завинаги! </strong></span><br /> <br /> През цялата си кариера генерал Аначков е действал не толкова под прякото ръководство на Живков, колкото под прякото ръководство на Москва! А като е жив, е можело да започне да говори! Знае ли човек?!<br /> <br /> След като следствените действия на Второ главно управление на ДС против мен бяха прекратени, поне привидно, аз направих някои собствени проучвания за генерал Аначков. Научих от достоверни източници, че генерал Аначков, началник на Второ главно управление на ДС, т. е. контраразузнаването, като малък е боледувал от заушка. А боледуването от заушка в тази възраст се характеризира с това, че прекаралият заболяването, ако е от мъжки пол, остава стерилен. И така, генерал Аначков останал стерилен. И жена му, която вероятно е научила, намерила как да забременее! Защото всяка жена иска да роди. И така се ражда Владимир &quot;Аначков&quot;- младши. Понятно е защо фамилията Аначков на младши трябва да се слага в кавички. Когато значително по-късно генералът разбира тия неща, той се развежда... <br /> <br /> Когато станах депутат, отидох да пусна молба да ми бъде разсекретено досието. Казаха ми, че само министър може да разпореди това. Попитах &ldquo;Защо?!&rdquo;, а отговорът беше: &ldquo;Твоето досие е за шпионаж в полза на Америка!&rdquo;.<br /> <br /> Веднъж до Съдебната палата срещнах един приятел, адвокат, който навремето беше политически съветник на вътрешния министър Димитър Стоянов. Той ме посъветва: &ldquo;Сега министър е Петканов! Отивай и пускай молба да ти разсекрети досието!&rdquo; . Отидох, пуснах молба и Петканов ми го разсекрети. В досието си видях какви са били действията на ген. Аначков срещу мен! Там са описани десетки случаи, в които ДС е искала да се отърве от мен! Ген. Аначков е човекът, който издава заповед да бъда ликвидиран! В досието ми пише дословно: <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> &ldquo;Да бъде докаран от Москва с комбинация!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Това на езика на ДС, означаваше &ldquo;в чувал&rdquo;!<br /> <br /> Няколко дни по-късно срещнах един полковник от ДС и той ми каза: &ldquo;Петканов, дето ти разсекрети досието, ще му кажем ние на него!...&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Спомена името Ирина Щьолокова, която ти е помагала за документите за ООН. Ти си бил пред женитба с нея, а тя е дъщеря на вътрешния министър на Съветския съюз по това време! Защо се развалиха нещата?</strong><br /> - Вътрешният министър на Съветския съюз Николай Анисимович Щьолоков, който беше украинец, нямаше против да се оженим с дъщеря му Ирина, но майка й не я пускаше да живеем в България, аз път не исках да живеем там. Казах: &ldquo;Тогава няма да се женим!&rdquo;. <br /> След това тя се ожени за сина на композитора Андрей Ешпай. След време отидох в Москва на представление на &ldquo;Сити Центер Джофри балет&rdquo;. В почивката отидох в барчето &ndash; там беше Ира Щьолокова със сина на Андрей Ешпай. Не беше минал и месец от женитбата им. Тя се ухили, дойдоха при мен и тя ми вика: &ldquo;Да ти представя...&rdquo; Прекъснах я: &ldquo;Знам, знам, това е или шофьорът, или бодигардът ти!&rdquo;. Тя се изчерви и след има-няма една седмица, се разведе с него.<br /> <br /> Брат й Игор Щьолоков, след като завърши нашия институт, веднага замина посланик някъде в Латинска Америка. Направо посланик &ndash; баща му беше вътрешен министър! Изкара един мандат и се върна и стана комсомолски секретар на института. Имам от него една грамота и първо място в студентската научна дейност. Това е рядък случай &ndash; руснаците никога не даваха първо място на чужденци! Просто, защото ходех със сестра му! С Ира често ходехме на вилата им &ndash; имаше 18 стаи, киносалони, басейни...<br /> Когато бяхме там, семейството на министъра не идваше, за да не ни безпокоят&hellip;<br /> <br /> <strong>- Явно си имал успех сред жените и техните роднини, както разбирам, но... все някакъв малшанс!</strong><br /> - Ти не знаеш <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>какво е малшанс! </strong></span><br /> <br /> През втората половина на януари 1999 година летях със самолет до Виена. По принцип полетът на самолета беше до Лондон, но беше с междинно кацане във Виена. Летях първа класа и бях на някоя от седалките вдясно, до илюминатора. До мен седеше мъж от Тайван, малко дребен на ръст. По едно време той стана и отиде до някъде. След малко се върна и ме заговори на английски. Попита ме не възразявам ли той да си смени мястото с една госпожица. Съгласих се. След малко той стана. Вместо него дойде едно младо момиче и седна на мястото му. Момичето беше слабичко и нисичко. Представи ми се. Запознахме се. Казваше се Силвия. <br /> <br /> Каза ми, че пътува за Шотландия, където ще погостува на своя приятелка. Щяла да стои там около двадесет дена и оттам заминавали двете с приятелката си за Тайван. И с бодигарда си... Тайванецът, който седеше до мене, се оказа бодигардът й. <br /> <br /> Момичето ми каза, че много съм приличал на Шон Конъри, с елементи на Жан-Клод ван Дам &ndash; в очите. И ми каза още: &ldquo;Аз имам нелош бизнес в Тайван! Ако дойдеш, там можем да направим луди пари, като снимаме филми...&rdquo;. Отговорих й, че отивам до Виена по бизнес въпроси, което си беше истина - отивах при директора на една австрийска банка. Силвия извади една пачка долари и ми каза: &ldquo;Това са 10 000 долара. Вземи ги да си покриеш разноските, а като дойдеш в Тайван и започнем снимките, ще ми се издължиш!&rdquo;. Не взех парите, защото тогава нямах намерение да ходя в Тайван, имах други планове. Тя ми остави адреса и името на майка си в България и адреса и името на приятелката си в Шотландия.<br /> <br /> В Австрия трябваше да получа около милион долара. Не лоша сума. Когато отидох при банкера обаче, той ми каза, че е по-добре да изчакаме малко, за да не възникнат проблеми в бъдеще. Съгласих се, той си разбираше от работата. Но когато ми каза, че това малко е 5 години, си рекох: &ldquo;По-добре да бях отишъл в Тайван да направим набързо четири-пет филма!&rdquo;&hellip; <br /> <br /> Телефоните на Силвия и майка й бяха в мен, но вече не ми беше удобно да звъня, след като веднъж вече съм отказал. Аз по принцип съм природно тих и срамежлив. И така и не се обадих... <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />