Меглена Караламбова: Като стъпя на сцената, все едно ми израстват криле. Просто летя!

<em>&nbsp;С пълно основание Меглена Караламбова е смятана за грандамата на Театър &bdquo;Българска армия&rdquo;. Високоинтелигентна и с изискани маниери, тя излъчва своеобразен аристократизъм и на пръв поглед не само внушава респект, но като че ли и създава някаква дистанция. </em><br /> <br /> Неотдавна имаше юбилей, който почти съвпадна с юбилея на известния театрален режисьор и педагог проф. Красимир Спасов. Двамата си направиха сами възможно най-хубавия &bdquo;подарък&rdquo; за своите юбилеи &ndash; прекрасната постановка на пиесата &bdquo;Откраднати разкази&rdquo; от Доналд Маргулис на новата камерна сцена &bdquo;Миракъл&rdquo; на ТБА. Караламбова играе в тази пиеса като че ли ролята на живота си. С героинята си Рут Стайнър тя не само трябва да бъде номинирана, но и напълно би заслужила догодина наградата &bdquo;Икар&rdquo; за главна женска роля. <br /> <br /> <strong>- Високоинтелигентна и самоуверена, свикнала и дори обичаща своята самота, сдържана и дори хладна, вашата Рут същевременно жадува за човешка близост и е дълбоко ранима. Може ли това да не е само съвършено актьорско превъплъщение, но и близост в характерите?</strong><br /> - Много рядко ми се е случвала в актьорската игра такава откровеност. Да изрека на сцената толкова съкровени неща. Тази роля е моя. Чувствам я много близко към мен. Подобна радост ми е доставяла играта в едноактната пиеса &bdquo;Гара Виктория&rdquo; от Харолд Пинтър. Нея покойният Коко Азарян прибави към &bdquo;Колекцията&rdquo; от същия британски драматург-нобелист и дори превърна мъжката роля на диспечера в женска, поверявайки я на мен. По това време се снимах в България в малка роля от някои епизоди на филма &bdquo;Пътят назад&rdquo;. В него играеше големият американски актьор Ед Харис, който прояви интерес какво играя в театъра. Дойдоха няколко колеги да гледат &bdquo;Гара Виктория&rdquo;. След това Ед Харис ме прегръщаше и викаше: &bdquo;Каква красота! Каква красота!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Коя е първата ви поява на професионална сцена. Не говорим за това, че сте били на сцената още в утробата на майка си, която тогава е играла Жулиета...</strong><br /> - Първата ми професионална роля беше във Варненския театър. Тогава след завършването на ВИТИЗ бяхме длъжни да работим две години по разпределение. Една голяма група отиде в Пловдив, водена от Крикор Азарян. От нашия клас на Методи Андонов Илия Добрев, Марин Янев, Кирил Господинов, Красимир Спасов, Наталия Бардская, Продан Нончев, Борис Луканов и аз отидохме през 1967 г. във Варна. Там направихме много хубава творческа и приятелска група. През този период изиграх пет най-разнообразни роли. Помня добре първата си роля. Беше в една румънска пиеса &ndash; непретенциозна, но тогава на мода, &bdquo;Аз не съм Айфеловата кула&rdquo; от Екатерина Опрою. Партнирахме си с Марин и Илия. Следващата ни премиера беше &bdquo;Обърни се с гняв назад&rdquo; от Джон Озбърн, стана истински хит! Там играх Елисън. Веднага след това направихме &bdquo;Хамлет&rdquo; с режисьор Николай Георгиев. Илия Добрев беше Хамлет, а аз - Офелия. Впрочем ние, младите, и затова предпочетохме Варна пред Бургас, защото ни обещаха да поставят &bdquo;Хамлет&rdquo;. Елисън и Офелия смятам за първите си истински големи роли!<br /> <br /> <strong>- Вие сте потомствена артистка, защото освен майка ви, баща ви пък е народният артист Стефан Караламбов. Чувал съм, че именно той като артист и директор на Бургаския театър пръв е забелязал ако не таланта, то голямата любов на Георги Калоянчев към театъра. Вярно ли е това?</strong><br /> - Да, Калата ми е разказвал неведнъж. Баща му имал млекарница в Бургас точно срещу театъра. Малкият Кала използвал всяка възможност да се шмугне в театъра и да гледа представления без пари. И така вечер след вечер. Баща ми го забелязал и попитал защо толкова много обича театъра. Дори мисля, че по-късно го готвел за изпитите във ВИТИЗ. Калата все ми казваше: &bdquo;Баща ти! Баща ти! Ако не беше той, нямаше да стана артист...&rdquo; Бургас впрочем е дал на България много творчески личности. На нашето поприще е достатъчно да спомена дори само Чочо (Апостол) Карамитев.<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за проблемите пред родния ни театър и култура изобщо, породени от нищожния им бюджет? В България от бюджета се отделят 0,5 процента за култура, докато дори в съседна Македония той е три пъти по-голям...</strong><br /> - Просто нямам думи! Дори в една Македония, която при това не е и член на Европейския съюз?! Да не говорим за другите европейски страни, пък и за Турция! Духовното здраве на един народ се определя от грижите за неговото образование и култура. Има два възможни пътя за финансиране на културата &ndash; или с пряко субсидиране от държавата, както е в Германия и други европейски държави, или нейното спонсориране и издръжка да бъдат оставени в частни ръце, както е в САЩ. Тогава обаче на тези частни компании и фирми трябва да се дадат ефективни данъчни облекчения чрез закон за меценатството. У нас обаче такъв закон липсва?!<br /> <br /> <strong>- Изход от това положение единствено лековатите и само забавни спектакли ли са? Цените на билетите за тях са високи, но въпреки това салоните са пълни и билети трудно се намират. Изобщо има ли чалга и в театъра?</strong><br /> - Чалга определено има и в театъра! Отиваш на такъв лековат спектакъл, зяпаш, хилиш се. После обаче забравяш за какво е ставало дума в него и нищо не ти остава в главата и сърцето. За съжаление, публиката тича да гледа основно такива спектакли. Някои от тях, на външни трупи, гастролират и на нашата сцена &ndash; на Театъра на армията. Билети за тях не може да се намерят. Хората у нас явно предпочитат &bdquo;Аху-иху!&rdquo;. Театърът и изкуството обаче не печелят от това. Неотдавна бях в Лондон, в &bdquo;люлката на театъра&rdquo;. Там има и забавни, но и ултрасериозни спектакли. За туристите като атракция играят (мисля от 1948 г. насам нонстоп?!) &bdquo;Капан за мишки&rdquo; от Агата Кристи. Мюзикълите им са на страхотно ниво, но имат и такива сериозни драми &ndash; шапка да им свалиш. За тях също не може да се намерят билети, въпреки че са страшно скъпи. Исках обезателно да видя на сцена Хелън Мирън и Джуди Денч. Бях в Лондон само за седмица и бях готова на всичко, за да ги гледам. И успях!<br /> <br /> <strong>- Каква е тайната на вашата жизненост и енергичност? Това само ген ли е, или спазвате някакъв по-особен режим на хигиеничен живот? </strong><br /> - Вероятно ще разочаровам читателите на в. &bdquo;Над 55&rdquo;, но аз нямам режим. Лягам си доста късно. Така съм свикнала открай време. Сутрин ставам късно и много трудно. Спомням си още като студенти във ВИТИЗ, когато влизах сутрин на лекции едва ли не &bdquo;на автопилот&rdquo;, Ламбо (Стефан Данаилов) все ме будалкаше колко съм била навъсена и намръщена. Енергията ми идва вечер &ndash; тогава чета, работя до късно. Когато имам обаче представление, гледам през деня да не се занимавам с други неща. Иначе в действителност, в живота не съм енергична. Имам своите оплаквания. На сцената обаче... Да, там ми идва енергията! Като стъпя на сцената, все едно ми израстват криле, просто летя! Затова, докато имам сили, ще продължа да играя! <br /> <br /> <strong>- Целият ваш род е артистичен &ndash; баща и майка, дъщеря ви е изявен художник-сценограф, първият ви свекър е големият драматичен тенор Георги Белев. Какъв път би могла да поеме вашата любима внучка? </strong><br /> - Много е малка още Маргаритка (тя така се казва), само на 9 годинки е. Баща й Димитър (Дими) Стоянович пише, той е сценарист и писател. Дъщеря ми Невена Белева е наследила своята художническа дарба вероятно от баща ми. Той, Стефан Караламбов, е рисувал много добре. Внучката ни Маргаритка все нещо ще наследи като дарба. Другата й баба е Ани Бакалова, с която пък двете са родени дори в един и същи ден - на 5 април. Много си обичам внучката! Като я видя, ми стопля сърцето. Умирам за нея, много ми е сладка. Голяма е &bdquo;скица&rdquo;...<br /> <br /> <br /> <strong>Борислав КОСТУРКОВ</strong><br />