Актьорът Васил Банов на 68 г.: Всеки човек изпитва болка, ако не го ценят

<em>Роден в Карлово на 20 юни 1946 г., актьорът Васил Банов прекарва първите си години в село Певците. Първата му изява пред публика е в детската градина. Радио София записва неговия преразказ на &bdquo;Белият зъб&rdquo;, която баща му често му чете. Дълго време след това записът се върти по радиото. Завършва актьорско майсторство в класа на професор Боян Дановски. </em><br /> <br /> Ето и някои от запомнящите се му участия от по-ново време: &bdquo;Дървото на живота&rdquo; (2013) - адвокат Каменов, &bdquo;Седем часа разлика&rdquo; (2011) - Бай Юнал, &bdquo;Английският съсед&rdquo; (2011), &bdquo;Столичани в повече&rdquo; (2011) - Радул Чеканов, &bdquo;Преследвачът&rdquo; (2008), &bdquo;Последното пътуване&rdquo; (2008) - Стефан, &bdquo;Патриархат&rdquo; (2005) - Петър Недев и др. Има три брака, три деца и три внучета. От години живее с жена, която е 22 години по-млада от него, и е щастлив. В момента е зам.-директор на Театър &ldquo;Зад канала&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Бяхте добър тандем с Калин Сърменов, той като директор, ти като негов заместник в &ldquo;Сатирата&rdquo;, нали? Огорчен ли си, че си отиде от там?</strong><br /> - Останахме си с Калин в добри отношения, дори се чуваме по-често, отколкото преди. Всъщност ние се познаваме отпреди много години, още от ВИТИЗ. Той е студент на Гриша Островски, а аз на Боян Дановски, имаме доста голяма разлика в годините. Аз съм доста по-старичък. Според мен Сърменов има много талант като мениджър. Но за съжаление, не можахме да реализираме програмата, която той беше направил и която беше много добра. Всеки човек изпитва болка, когато не оценят работата му. И при мен е така.<br /> <strong><br /> - Как обаче все ставаш зам.-директор на този или онзи театър, ето и сега си заместник на Бина Харалампиева в Театър &rdquo;Зад канала&rdquo;?</strong><br /> - Ти да видиш! Ами аз все отивам по покана. И в &ldquo;Сълза и смях&rdquo; бях заместник на Венци Кисьов, Бог да го прости! Може би ме канят заради опита, който имам като организатор. Признавам си, че известно време идвах в &ldquo;Зад канала&rdquo; само да се запознавам с работата, без да съм назначен. Какво да кажа, аз съм си един пенсионер, няма лошо. Трябва да работя. В този театър най-много привлича страхотният актьорски състав. Има божествени актьори, макар че не ги въртят по телевизиите. Ето например актрисата Светлана Янчева. Голяма! Прекрасна! А масовата публика не я познава. Но когато хората гледат &ldquo;Човекоядката&rdquo; на Иван Радоев, в която пиеса тя играе, публиката й ръкопляска силно и многократно прекъсва представлението. Това ако не е признание за един актьор, здраве му кажи! Зрителите я награждават с много аплаузи. Тя е в ролята на &ldquo;нямата&rdquo; - невероятно превъплъщение. А иначе продължават да не я разпознават на улицата, както примерно става с Владо Карамазов и другите секссимволи. От старите актьори в театъра са Иван Петрушинов, Емо Котев и Илка Зафирова, която е твърде-твърде жизнена на сцената. <br /> <br /> <strong>- Ти какво конкретно правиш, тъй като не участваш поне засега в театралните постановки?</strong><br /> - Аз се занимавам с търговската част и не работя с актьорите. Организирам турнетата на трупата, продажбите на представленията и сума ти други работи, като предстоящите ремонти, проверявам и тоалетните редовно. Имам претенции да съм много добър шофьор, монтьор, мога да оправя някоя брава, сръчен съм в ръцете. Ето, ходих в Италия неотдавна с моя автомобил, минах над 3 хиляди километра и по пътя нищо не ме затрудни, техничар съм си. Удава ми се.<br /> <br /> <strong>- А не ти ли се играе все пак?</strong><br /> - Бях на фестивала &ldquo;Звезди на театъра&rdquo; в Разлог, играх в пиесата &ldquo;Смях в залата&rdquo;, премина при голям успех. Но при актьора има нещо, което не може да се пренебрегне &ndash; трябва да те поканят, нали! Това е. В Театър &ldquo;Зад канала&rdquo; е бъкано от добри артисти. И изведнъж аз, пенсионерът на 68 години, да се включа в тази палитра, някак не върви. Макар че и с мен все още хората се снимат, искат ми автографи... В момента казано по вазовски - аз не съм чак толкова &ldquo;обходим&rdquo;... Виж, не съвсем така е, когато участвам в киното и в телевизиите. Там по имам място.<br /> <br /> <strong>- Жалко, че &ldquo;Фамилията&rdquo; приключи преждевременно, нали? Какво изпуснахме?</strong><br /> - Действието щеше да се развие много интересно наистина, но се появиха финансови проблеми. Сериалът трябваше да продължи още един сезон, в който героинята на Ваня Цветкова щеше да поеме цялата работа, а героят на Асен Блатечки пък трябваше да умре чак на финала на филма, ама на... Съжалявам.<br /> <br /> <strong>- Отказвал ли си предложения за роли? </strong><br /> - Рядко. Не защото съм всеяден, а защото това е професията ми. Звездите имат право да отказват, аз съм си обикновен артист, работяга.<br /> <br /> <strong>- И ти се обяви срещу паниката на вложителите в банките... Колко милиона си вложил в трезорите, ще си кажеш ли?</strong><br /> - Ха, ха! Кой артист днес има пари бе. Но както и да е. От човешка гледна точка темата е ясна &ndash; кой има подмолни стремежи и механизми да събори банковата стабилност? Този, който е взел огромни кредити. Вярвам, че този път държавата наистина ще се справи с положението. Защото и слабата държава все пак е по-силна от която и да е мафиотска структура. Така смятам аз, обикновеният вложител. Ето, вече 25 години искат да съсипят държавата и не могат, макар че опитите явно ще продължат. Пътувам непрекъснато до Русе, Варна, Бургас, гледам и си викам, боже, боже, колко красива и богата страна сме, а колко сме бедни като народ. Ужасяващо бедни. Не може да получаваме по-малка надница от албанците, да не говорим пък от македонците. Не може да позволяваме нашият бизнес да се изнася в Румъния, както става сега. И причините са явно не в нас, артистите, а там горе, в политиците. Народът ги мрази, в прекия смисъл на думата. А те гледат много отвисоко на това. От какво са направени, бе! <br /> <br /> <strong>- Какво ти предстои като творчески планове?</strong><br /> - Това, което предстои, не е много ясно. Може би ще продължим &ldquo;За мишките и хората&rdquo;, ама така казва Асен Блатечки. Предстоят и нови представления в Русенския театър, с участието на Калин Врачански, на един голям екип, ама като се каже какви са творческите планове на Ал Пачино или Роберт де Ниро, Дъстин Хофман, то е едно &ndash; като се каже за български артисти, с някое изключение, някак стои несериозно, нали? Тук може би ще стане, там може би &ndash; не! Така е. Реално нямам никаква покана засега, но пък знам, че затвори ли се една врата, се отваря друга. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Елена КОЦЕВА</strong><br />