Чувствам се ужасно, че лишавам родителите си от органи, но това е действителността у нас
<em>Предполага се, че младите хора са щастливи, усмихнати и излъчващи позитивизъм. Точно такова излъчване има и Валентина Коцева - въпреки &bdquo;близката&rdquo; връзка с изкуствения бъбрек, успялата само за няколко години трансплантация и новата й среща с апарата за хемодиализа. Нова трансплантация е единственият й шанс за нормален живот. Този път в чужбина. Има отказ за финансиране от Фонда за лечение в чужбина.</em><br /> <br /> Валя е само на 27 години. Възпитаник е на Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт в Пазарджик, специалност счетоводство и контрол. През деня работи в счетоводна къща, а три пъти седмично вечер е на хемодиализа. <br /> <br /> Нейният път в борбата за нормален живот започва през 2005 г., когато тръгва по кандидатстудентски изпити. Разбира, че нещо не е наред, когато се появяват първите отоци по тялото й. Едва на 19 години, чува тежката диагноза, че бъбреците й не функционират. <br /> <br /> &bdquo;Баща ми веднага реши да стане донор, но за съжаление с трансплантацията проблемите на пациентите не свършват. 6 години по-късно получих усложнения от вирусно заболяване и бъбрекът спря да функционира. От тогава отново съм на диализа и търся нова възможност за трансплантация, като се надявам това да стане в чужбина, защото у нас никога няма да има трупен донор за мен&rdquo;, с тъга, но не с отчаяние сподели борбената Валя Коцева.<br /> <strong><br /> - Здравейте, Валентина! В какво здравословно състояние ви намирам?</strong><br /> - В сравнително добро, на разходка съм, но три пъти в седмицата провеждам диализа. Органите ми все още работят добре, нямам тежки проблеми, но ако продължи по-дълго време диализата, се страхувам, че ще има усложнения при другите ми органи.<br /> <strong><br /> - Кога започнаха проблемите ви с бъбреците?</strong><br /> - Всичко започна през 2005 г. Точно бях завършила средното си образование и започнах да ходя по кандидатстудентски изпити. Започнаха да ми отичат краката. Бях на изпит във Варна и като се прибрах, си направих изследвания. Установиха се много високи стойности на креатинина и уреята - те показват състоянието на бъбреците. Веднага ме включиха на диализа. Нямаше възможност дори да се направи биопсия на бъбреците ми, защото вече бяха изсъхнали.<br /> <br /> Година и половина бях на хемодиализа, когато в Александровска болница в София проф. Панчев и екипът му ми направиха трансплантация. Донор беше баща ми. Чувства се добре сега, само се изморява по-бързо. Не е така, както когато си имаше два бъбрека, но когато се разбра за състоянието ми,<br /> <br /> <u>нито за миг не се е колебал да ми стане донор</u><br /> <br /> Повече от пет години живях почти нормален живот благодарение на неговия бъбрек. През 2012 г. през лятото изкарах някакъв грип и през септември отново ме включиха на диализа. На следващата година ми експлантираха бъбрека.<br /> <br /> <strong>- Защо се наложи да го извадят?</strong><br /> - Казаха, че след като не работи, може да предизвика някаква инфекция или други усложнения. Лекарите нямат обяснение защо бъбрекът отказа да функционира. Пак в Александровска болница го извадиха. Отново съм в листата на чакащите за трансплантация на бъбрек, но, честно казано, не мисля, че имам шанс това да се случи. У нас няма донори, хората не се съгласяват да даряват органите на близките си, не разбирам защо това се случва. Само като си помислиш, че така можеш да спасиш поне четирима души, аз лично бих го направила. Може би у нас липсва информация за донорството, макар че и в. &bdquo;Доктор&rdquo; често пише за този проблем.<br /> <br /> <strong>- Търсите ли клиника, където може да ви бъде трансплантиран бъбрек?</strong><br /> - Да, вероятно да е турска клиника или европейска &ndash; не знам. Събираме пари за нова трансплантация, където и да отида, трябва да си заведа донор. Сега донор ще бъде майка ми. Тя е на 53 години, здрава е, една кръвна група сме,<br /> <br /> <u>не се страхува да ми дари бъбрек &ndash;</u><br /> <br /> семейството ми иска само да заживея уютен живот. Чувствам се ужасно, че лишавам родителите си от органи, но това е действителността у нас.<br /> <strong><br /> - Надявате ли се да ви се обадят и да ви трансплантират бъбрек у нас?</strong><br /> - Надявам се, но у нас това е много трудно, да не кажа невъзможно да се случи. Над 1000 души чакаме за бъбрек. В диализния център в Пазарджик има много млади хора &ndash; около 30-те и малко отгоре години. Нямам идея защо точно млади хора страдаме от бъбречна недостатъчност.<br /> <br /> В последните седмици имаше доста трансплантации, но като че ли всичко<br /> <br /> <u>е въпрос на късмет да те повикат</u><br /> <br /> Много хора в центъра не вярват, че ще доживеят трансплантация. Някои са на хемодиализа над 10 години. Едно момче, което също идваше на диализа, успя да събере нужните средства и замина за Франция за трансплантация. Донор стана брат му, и двамата са добре.<br /> <br /> <strong>- Продължавате да работите...</strong><br /> - Да, работя в счетоводна къща, затова ходя на диализа късно вечер, да не ми пречи на работата. Не съм спирала да работя, само за малко, след трансплантацията трябваше да си почивам повече. <br /> <br /> Гледам позитивно на живота, надявам се повече хора да се съгласяват да даряват органи на близките си, защото само така ние можем да продължим да живеем.<br /> <u><br /> <hr /> </u><strong>Иван Димитров, Български пациентски форум:<br /> Трансплантацията връща живота на хората!</strong><br /> <br /> &bdquo;Трансплантацията е висшият пилотаж на медицината &ndash; нещо хуманно, което връща живота на хората. Най-голям е проблемът при пациентите, които чакат за присаждане на бъбрек. Държавата всяка година намалява шансовете им за качествено лечение и нормален живот. Докато очакват трансплантация, тези хора се нуждаят от почти всекидневна хемодиализа.<br /> <br /> Проблемът е, че апаратите, които извършват животоспасяващата процедура, в повечето болници са стари и работят на последни обороти. Държавата трябва спешно да отдели средства, за да бъдат закупени нови апарати за хемодиализа. Старата апаратура влошава качеството на живота на болните и така, дори и да получат шанс за трансплантация, често ситуацията не може да бъде оползотворена, тъй като организмите им не са в добро състояние, за да я понесат&rdquo;, категоричен е Иван Димитров. <br /> <br /> &bdquo;Голям проблем у нас е неинформираността на обществото ни по въпроса с донорството. В цял свят има кампании, които ограмотяват гражданите, като им обясняват, че често загубата на близък човек може да спаси нечий чужд живот. Това в България не се случва&rdquo;, сподели още Димитров.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Това е дарителската сметка, по която можете да преведете заделената от вас сума.<br /> ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, клон Пазарджик<br /> IBANBG18BPBI79301033359101,<br /> BIC BPBPIBGSF<br /> Валентина Ангелова Коцева<br /> Или с SMS с текст на латиница DMS VALKA на номер 17 777.</strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />