Сега мама е на легло, неподвижна е, страда от коксартроза
<em>Стефка Мелкон Оникян е българска поп и джаз певица. Завършва пловдивското Музикално училище през 1971 г. Същата година е поканена от Николай Куюмджиев в София в новосъздаденото трио &ldquo;Обектив 71&rdquo; заедно с Маргарита Хранова и Маргарита Градева.<br /> <br /> През 1973 г. певицата прави първия си студиен запис в БНР &ndash; песента &ldquo;Земен вик&rdquo; от Христо Ковачев. Приета е и в Естрадния отдел на Българската музикална академия. Същата година спечелва и конкурса за солистка на представителния ансамбъл на БНА.</em><br /> <br /> Висшето си музикално образование завършва в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив в класа по пеене на проф. Калина Жекова. Стефка Оникян е осъществила многобройни записи на театрална и филмова музика. През 2003 г. записва за &bdquo;Уолт Дисни&rdquo; заглавната песен &ldquo;Circle of Life&rdquo; към филма &ldquo;Цар лъв&rdquo;.<br /> <br /> Повече от 20 години доц. д-р Стефка Оникян е преподавател в Държавна музикална академия &ldquo;Панчо Владигеров&rdquo;. Именитата ни поп и джаз изпълнителка с над 40-годишна сценична дейност печели в годините множество наши и международни музикални конкурси. Само във фонда на Българското национално радио има записани над 200 песни в нейно изпълнение. Много от нейните възпитаници печелят различни конкурси в България и чужбина. Сред по-известните й студенти са Десислава Добрева, Румяна Коцева, Йоанна Драгнева и др. За нещата от живота, за здравето и смъртта, ето откровенията на музикалния педагог пред в. &bdquo;Доктор&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Здравейте, г-жо Оникян! Как се чувствате?</strong><br /> - Малко преуморена, в края на учебната година. Много работа имах, но общо взето съм в кондиция. Надявам се да намеря достатъчно време за почивка, макар че трябва да отида тези дни при мама. Тя е на легло, неподвижна е, страда от коксартроза, много коварна болест. Съчетавам ангажиментите си, организирана съм, затова лесно се съвземам от умората. 10 дни не съм виждала мама и страдам от това.<br /> <br /> <strong>- Откога страда майка ви от това заболяване?</strong><br /> - Повече от 20 години, сега е на 90. Преди това боледуваше, но не в такава тежка степен, сега е 100% инвалид. Вече е съвсем обездвижена, нуждае се от непрекъснати грижи. Трудно е, но двете със сестра ми се стараем да я отглеждаме. Болестта й постепенно засегна целия й организъм, не само краката, но и други органи. Скоро изкарахме седмица в болница. На нейната възраст вече много органи са увредени, изтощени, трудно се възстановяват старите хора.<br /> <br /> <strong>- Не се ли страхувате, че може със сестра ви да се разболеете от тази болест?</strong><br /> - Разбира се, че се страхуваме. Нормално е да имаме генетична наследственост, но какво да направим. Не стоим със скръстени ръце и не чакаме да се изпоразболеем, взели сме мерки, но знае ли човек откъде го дебне болестта?! Докато се грижех за татко, при мама стоеше кака й, която е на 93 години... Според мен възрастните хора в България не могат без обгрижване от страна на децата си. По никакъв начин не могат да се справят с живота сами. Тук не става дума само за нищожно ниските им пенсии, те са изтощени от живота хора и имат нужда да им се помага.<br /> <strong><br /> - Баща ви е музикант, но е бил тежко болен в последните години и дълго време е бил на легло. Как се справяхте?</strong><br /> - Много трудно. Заболя първо от паркинсон, после и от алцхаймер. Ужасно беше &ndash; <br /> <br /> <u>пет години се грижех за татко </u><br /> <br /> Той е мой баща и не бих поверила грижите за него на друг. А и той беше много горд с това, че станах доцент, станах доктор по музика. Нося фамилията му с гордост. Отиде си преди 2 години, много тежко беше състоянието му накрая, да почива в мир.<br /> <strong><br /> - Какво е впечатлението ви от болниците ни?</strong><br /> - Не за съжаление, а за радост, освен по повод раждане не съм била в болница, но мога да кажа, че има приятни изключения от порутените ни здравни заведения. Но и в тях работят много свестни лекари. Не знам дали си мислят за чужбина, но все пак ги има и им се доверяваме. Специалистите ни са малко, тези, които поставят точните диагнози, без да се луташ по кабинетите.<br /> Толкова много здравни осигуровки за 40 години трудов стаж съм платила, че понякога се шегувам, че ако се разболея, сигурно ще ме завиват с копринени чаршафи.<br /> <br /> Най-добре се чувствам в България, здравеопазването ни не е добро, но сякаш живеем по-спокойно от една Германия например.<br /> <strong><br /> - Какво ви изнервя у нас, или наистина живеете спокойно?</strong><br /> - Битовизмът ме изнервя. Дразни ме човешката грубост. Няма я дори фалшивата доброжелателност. А за завистта да не говорим. Казват, че тя ни е като визитна картичка. Ако иска да е здрав, българинът трябва да се радва на успехите на другите. Защото ако не си добър човек, сам се разболяваш.<br /> <br /> <strong>- Използвате ли билки за лечение?</strong><br /> - Мама ни научи още от малки да ги разпознаваме. При татко, когато преди години му оперираха простатата, беше на 68 г., се установи, че има 11 захар. И аз много се притесних. Казаха ми да варя коприва, 2 шепи в литър и половина вода. Аз, дето <br /> <u><br /> имам две операции, и при двете имах проблеми &ndash; </u><br /> <br /> слагаха ми разни дренове, за да изтича нещо гадно чрез тях. Изплаших се, че и на татко разрезът няма да зарасне, затова всеки ден му варях коприва. И наистина се получи &ndash; хем захарта му се оправи, хем зарасна раната без проблеми. Сега и аз имам леко завишени нива на кръвната захар, трябва да си направя някоя отвара.<br /> <br /> <strong>- Храните ли се здравословно?</strong><br /> - Не мога да кажа винаги, но се старая. На трапезата ми винаги има мед, орехи, чесън, лимони. Кафето си пия с мед, в мюслите си слагам стафиди. Обичам и пресни, и сушени плодове. Наблягам на салати, малко пилешко, малко риба. Почти не ям свинско, избягвам мазни, пържени храни, отбягвам хляба. Сега си накупих от модерните напоследък семена &ndash; лимец, чия, сусам. Правя си сутрин фреш от ябълки, моркови, лимон. Иска ми се да проведа соколечение, но не знам дали ще издържа.<br /> <br /> <strong>- Споменахте, че два пъти сте оперирана. От какво?</strong><br /> - Раждала съм със секцио, за съжаление първото ми дете почина. Навремето работех при военните, влачеха ни по застави със селскостопански самолети. Бременна ме разхождаха назад-напред, получих кръвоизлив, нещата не бяха хич добре. Иначе дори сливиците не са ми оперирани.<br /> <br /> Сега за ставите пия хапче, вземам и хранителни добавки. Ходих при бащата на моя студентка, при д-р Маринчев в Ревматологията, прави ми физиотерапия.<br /> <br /> <strong>- Защо българите са толкова болна нация?</strong><br /> - Едно време глобяваха, ако не се явиш на профилактичен преглед. Сега - правят ти го само на хартия. Загубихме си някъде културата на здравеопазване, никой не ни търси, все ни е едно какво се случва сега с нас. Търсим помощ, когато е късно, пием, пушим, злорадстваме, сърцето ни не издържа на немотията и безхаберието в държавата ни. Пък и с тия нездравословни храни &ndash; няма истинско мляко, нито сирене, месото ни кой знае откъде и какво е...<br /> <br /> <strong>- Казахте, че трябва повече да се усмихваме?</strong><br /> - Така ще ни е по-лек животът. Не отидох на близки приятели на погребенията им. Предпочитам да ги запомня живи, ценно за мен е това, което съм преживяла с тях, отколкото да ги видя в ковчег. <br /> <br /> Обич и доброжелателност трябва да имаме повече в душата и сърцето си &ndash; така ще опазим тялото си здраво. Да подадем ръка на немощния, на човека, имащ нужда от помощ и закрила. Не искам да се чувствам сама и никому непотребна, затова се старая да се усмихвам и да бъда добър човек.<br /> <strong><br /> <br /> Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />