Този месец дори ни намалиха парите с 200-300 лв. - аз взимам 520 лв.
<em>&nbsp;Ива Кацарова е медицинска сестра, която от 22 години работи в &bdquo;Спешна помощ&rdquo; &ndash; София. Тя е от малкото, които се престрашиха да говорят пред медиите след изтичането на нощното й дежурство. Ива Кацарова съобщи и за инцидент с нея в столичния кв. &bdquo;Факултета&rdquo; през нощта на 1 срещу 2 юли. <br /> </em><br /> <strong>- Г-жо Кацарова, страхуват ли се вашите колеги да говорят пред медиите, защото повечето отказаха?</strong><br /> - Сигурно някои се страхуват. Но това е лична позиция на всеки от нас. Има някои &bdquo;по-луди&rdquo; като мен, които не се страхуват. На някои колеги &ndash; завеждащи работна смяна, е поискано да дадат писмено обяснение за това, че говорят пред медии. Може и ние утре да бъдем извикани на килимчето. Но ми се струва, че е безотговорно да мълчим. Пред медиите беше казано, че уж всичко е наред, че линейките вече не закъсняват, че дори самите пациенти вече прецизират обажданията си и ни търсят само при спешни състояния, че са спрели нападенията над нашите екипи. Няма такова нещо. Тази нощ един пиян човечец от кв. &bdquo;Факултета&rdquo; ни се нахвърли, че с два часа сме закъснели. Ние, разбира се, се върнахме в линейката и извикахме патрулка. Казвам го, за да не се тиражират неистини в пространството. <br /> <strong><br /> - Защо един месец след първия протест продължавате да протестирате?</strong><br /> - Ние продължаваме да стоим зад исканията си, защото никой не е предприел нещо за осъществяването им. Само контраатаки. Нищо не се е променило за този месец. Няма нови кадри. Дойдоха няколко колеги от различни болници, разбраха за какво става дума и си тръгнаха. Къде са тези нови четирима лекари и четири медицински сестри, които уж са дошли в &bdquo;Спешна помощ&rdquo; &ndash; София. <br /> <br /> Всъщност, съвсем нормално е да идват двама до четирима колеги на месец. Но по думите на д-р Златанов трябваше да дойдат около 50. След като бяха обявени на трудовата борса свободните места, се очакваше да завалят молби за постъпване в &bdquo;Спешна помощ&rdquo;. Не се получи. Затова продължаваме с протеста &ndash; просто хората трябва да знаят истината. По същество никой не ни обръща внимание. Още първия път, когато отидохме пред здравното министерство преди повече от месец, никой не си направи труда дори да надникне през прозореца. Все едно не съществуваме. След това д-р Андреева ни уреди някаква среща, която протече под формата на монолог. Хронологията на събитията е тъжна. След като назначиха д-р Златанов временно за директор, ние решихме да им дадем толеранс. Един месец по-късно всички обещания за нови екипи, за мобилизиране на общински болници не се случиха. Основният проблем е, че липсват хора, които да работят в &bdquo;Спешна помощ&rdquo;. Затова едно от основните ни изисквания е увеличаването на заплатите. Така ще се привлекат нови хора и ще се реши кадровият проблем. <br /> <br /> <strong>- А реално увеличиха ли ви заплатите?</strong><br /> - Взели сме средно с 200&ndash;300 лв. по-малко в сравнение с миналия месец. Д-р Златанов казва, че заплатите не са намалени. Но изобщо не става въпрос за основните заплати, а за допълнителните възнаграждения от това, че покриваме липсата на още 100 души. Моята основна заплата с двете увеличения &ndash; при министър Десислава Атанасова и при министър Таня Андреева &ndash; е 520 лв. <br /> <br /> Представяте ли си колко съм взимала преди две години! 400 лв.! 12 години взимах по 400 лв. Проблемите датират от много години, но сега министър Андреева хвърли ръкавицата срещу нас, за което можем да й бъдем само благодарни. Защото тя ни провокира да се активираме. За тях ние не съществуваме. Те ни забравиха. От страна на министерството няма нищо, с което да показват, че са загрижени за &bdquo;Спешна помощ&rdquo; и че искат да направят нещо. Просто срещаме само контраатаки.<br /> <br /> <strong><br /> Мара КАЛЧЕВА</strong><br />