Всичко беше необикновено: пейзаж, въздух, небе, шум, меню и град, в който почти няма хора по улиците
<em>Кева Апостолова е на 65 години, поетеса, призната и издавана в Европа, известна театрална критичка, драматург и поетеса &ndash; главната редакторка на сп. &bdquo;Театър&rdquo;. Наскоро излезе най-новата й поетична книга с провокативното заглавие &bdquo;Не пишете повече, аз всичко написах&rdquo;. Освен това в шест френски списания вече бяха отпечатани нейни поетични творби, цикъл стихове бяха публикувани в Годишника на Сорбоната. </em><br /> <br /> Неотдавна тя се завърна от Брест, Франция, и я помолих да сподели впечатленията си от посещението си там.<br /> <br /> <strong>- Какво беше най-емоционалното ти преживяване там?</strong><br /> - Емоционалният акцент на моето гостуване беше посещението на курортното малко селище le Pouldu &ndash; Бретан, където през 1925 г. Елисавета Багряна и Боян Пенев напускат семействата си и прекарват ваканцията си на брега на океана. По този повод тя написва цикъла &bdquo;Бретан&rdquo;. Там на брега, където навярно са се разхождали, ние &ndash; аз, Анелия, Партис и новите ми приятели доц. Неда Декова и проф. Веско Деков, четохме стихотворението &bdquo;Бретан&rdquo; на Багряна и всички плакахме... След това слязохме точно на брега, където в океана се влива река La&iuml;ta, възпята от Багряна в същия цикъл. Вълнението беше огромно. Там също е отсядал и рисувал Пол Гоген...<br /> <strong><br /> - Какво необикновено ти се случи в Брест?</strong><br /> - Всичко беше необикновено: пейзаж, въздух, небе, шум, меню и град, в който почти няма хора по улиците &ndash; те са в домовете или в колите си. И всички улици в Брест слизат надолу &ndash; към &bdquo;морето&rdquo;, както те казват на океана. Всички раси срещнах там. Не успях да гледам театър, защото местният е с по-особен статут и не е строго професионален, както ние си представяме реализацията на тази дума. Аз не съм жадна за театър &ndash; слава богу в София Явор Гърдев, Александър Морфов, Лили Абаджиева... ми &bdquo;правят&rdquo; хубав театър, който ме задоволява. <br /> <br /> В Бретан видях и вървях на живо из божествените романтично-мрачни пейзажи на англичанина Джоузеф Търнър, известен като &bdquo;художник на светлината&rdquo;, повлиял много на френските импресионисти. Когато за часове слънцето се скрива &ndash; &bdquo;идва&rdquo; Търнър, а когато се покаже &ndash; по небето тръгват различни облаци на различни височини и небето ту се напълва с олово в различните му нюанси, ту с библейски къдрави облаци и пътуващи други заоблени или разтеглени по-малки. Заприличват за десетина минути на балкони от сгради на австриеца Хундертвасер. После небето се запълва с друго &bdquo;облачно население&rdquo;, което все пътува &ndash; не се задържа за дълго...<br /> <br /> <strong>- А какво те порази в Брест?</strong><br /> - В Брест има много самоубийци. Видях моста, от който избират да &bdquo;летят&rdquo; за последно. Местната власт е издължила парапетите, направила ги е с желязна мрежа и като гледа човек &ndash; няма как да се лети от тях, но тези, които са решили, намират начин и... политат...<br /> <br /> <strong>- Всъщност по какъв повод беше в Бретан, Франция?</strong><br /> - Бях на частно посещение във Франция и по-специално в Бретан &ndash; град Брест, където бях поканена от поетесата и моя преводачка Анелия Велева-Фат и съпруга й Патрис Фат. Те ме очакваха в Париж и с колата потеглихме за Брест. Видях пейзажа на Нормандия, купихме оригинални сирена, спирахме да се снимам на Сена, пътуваща спокойно към океана. Разбира се, посетихме и базиликата &quot;Св. Тереза&quot; в Лизио...<br /> <br /> <strong>- Какъв видя този северозападен край на Франция?</strong><br /> - Опознах и Бретан &ndash; имахме наситена програма, предварително изработена от Анелия, всеки ден с посещения на интересни места като архитектура, специфична атмосфера, бретанска наситеност, изложби, местни забележителности. Видях и последния построен френски замък, за съжаление, пострадал от войната. В галерията на Брест имаше оригинален Айвазовски &ndash; нали е морски и пристанищен град &ndash; как така без божествената морска четка на големия маринист, както и платна от различни школи през времената. <br /> <br /> <strong>- С какво те впечатли океанът?</strong><br /> - Особено съм пленена от Атлантическия океан, в който вече съм влюбена. Самият дом на Анелия и Патрис е на брега му и когато сутрин ставах, веднага поглеждах към него &ndash; толкова различен и толкова красив всеки път. Донесох си вода от океана, поставила съм я в стъклен съд и краси дома ми в София. Видях и вълни за сърф, а пред тях баща учеше десетгодишния си син на смелост... Усетих, че океанът обича съприкосновението с човешки ръце, обича да го галят &ndash; водата сякаш спираше и се увиваше с пяната си около пръстите и дланите ми. Ставаше тихо, чувах само как пяната ми говори нещо нежно, малките й бели мехурчета се разтваряха като устнички и целуваха ръцете ми. &ndash; Да, истинска любовна нежност между жена и океан! Така беше &ndash; любов между Кева и Atlantic_Ocean, ха-ха... <br /> <br /> <strong>- Какво си донесе от Франция?</strong><br /> - Освен океанската вода от Франция си донесох още три екземпляра от книгата ми &bdquo;Временен текст&rdquo; на парижкото издателство &quot;L'une&amp;L'autre &quot;. Още преди да замина, издателството ми беше вече изпратило в София тринадесетте авторски екземпляра от книгата ми. Тя е в превод на Анелия Велева. Исках да имам повече, за да подаря на Народната библиотека &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo;, да имам и за личния си архив.<br /> <br /> <strong>- Френската кухня е всепризната, опита ли я, хареса ли ти?</strong><br /> - Последната вечер Анелия и Патрис ме заведоха на вечеря в много интересен ресторант - &quot;Paul Germain&quot;, на централната улица на Брест &ndash; малък, екстравагантен, леко ексцентричен със своите собственици Пол и Сам, които сами готвят и сервират. Собствениците ми поискаха автограф и в почетната огромна книга написах на кирилица моите думи. Те бяха щастливи, че имат автограф и от български автор. Сам има руски корени и кирилицата не го впечатли много, дори разбра какво съм написала, докато Пол дълго се взира в буквите и откриваше по някоя позната...<br /> <br /> <strong>- Какво научи в дома на една българка &ndash; Анелия, и на нейния съпруг &ndash; Патрис?</strong><br /> - В техния дом събрах много впечатления и нови приятели. Освен че редовно сядаше на пианото и ни свиреше Шопен, Патрис ме научи как да ям френско сирене и да пия червено вино &ndash; бързо възприех уроците му, а Анелия е овладяла до съвършенство различни френски кулинарни специалитети. Изобщо една от най-важните теми за обсъждане бе, разбира се, храната. Понеже Патрис е чист французин, в дома им няма кулинарни импровизации, а всичко си има своя ред. Например, ако има плодов десерт &ndash; започвахме с десерта, след това идваше крем супата, после познатото ни &bdquo;второ&rdquo;, след него &ndash; салатата, поднесена самостоятелно, след салатата най-малко три вида сирена с хляб и чашка червено вино и чак след това тестен десерт. Това се спазва ревностно, макар че младите французи не крият, че са изкушени и от Fast_food.<br /> <br /> <strong>- Как продължава съвместната ви работа с Анелия като твой преводач?</strong><br /> - С Анелия очакваме скоро да получим резултат от едно друго парижко издателство за нова моя книга в неин превод - дано стане.<br /> Надявам се, както Анелия казва, това да е първото ми, но не и последно посещение на този магнетичен френски край. Ако е рекъл Господ, може да напиша цикъл за Бретан, но отсега знам, че моят ще бъде само ехо след &bdquo;Бретан&rdquo; на Елисавета Багряна. <br /> <br /> <br /> <strong>Дора ВУЧКОВА</strong><br />