17 Юли 2014, 13:00
4273 прочита
0 коментара
Хората четат все по-малко, защото „правят пари”, а това ни води към бездуховността, твърди журналистът
<em>Стефан Смирнов е роден на 5 октомври 1945 г. в Дряново, в семейството на именития поет класик и преводач Атанас Смирнов. Завършва дряновската гимназия „Максим Райкович”, а после българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Пет години е редактор в Радио София, а след това редактор в култовото за времето си списание „Отечество”. После в списание „Жената днес”, главен редактор на сп. „Стил” и директор на издателство „Бизнес стил”. <br />
</em><br />
Три години е шеф на управление „Връзки с обществеността” в централата на Пощенска банка в София. Сега Смирнов е изпълнителен директор на Фондация „Памет за България”.<br />
<br />
<strong>- Всеки човек, навлязъл в така наречената трета възраст, си прави равносметка за изминалото и макар плахо, мисли за бъдещето. Връщаш ли се към детските и юношеските си години? </strong><br />
- Имах едно и интересно детство, защото при баща ми идваха интересни хора, а и съм слушал умни и полезни разговори. Спомням си как със захлас следях неподправените срещи и разговори на баща ми с прочутия илюзионист Мистър Сенко. „Попивах” неговите увлекателни разкази и как е бил посрещан от публиката у нас и в чужбина. При гостуването си в кабинета на бай Атанас великият маг говореше, а аз слушах всяко негово преживяване. Подобни срещи татко имаше и с Факира Мити, баща на големия наш естраден певец и композитор Емил Димитров. Неподправени бяха и разговорите между Атанас Смирнов и именития поет Атанас Далчев, който гостуваше в дома ни. <br />
<br />
<strong>- Само за две години ти издаде две стойностни книги – едната озаглавена „Когато още пишехме писма”, а другата „Писма до нощта”. Нека разберем повече за тяхното идване на „бял свят”.</strong><br />
- Преди години предадох целия архив на баща ми в литературния музей в София и реших за неговата стогодишнина да събера голяма част от писмата, които са писали през годините на Атанас Смирнов известни наши и чужди творци. Характерното за татко бе, че той никога не напусна Дряново и затова си кореспондираше с писатели и поети или те му идваха тук на гости. Така излезе от печат книгата „Когато още пишехме писма”. Другата книга - „Писма до нощта”, се роди малко след депресията ми, в която бях изпаднал преди време. Пишех писма до най-близкия ми приятел, дряновеца Васил Дончев, който почина преди осемнадесет години. За тези, които не го познават, ще кажа, че той бе председател на Софийския градски съд и известен юрист. Колкото и странно да е, тези писма освобождаваха у мен една тревога и когато му пишех, се успокоявах, макар и временно. Слагах през годините тези мои откровения до мъртвия Васил в една папка и дойде време да се реша да ги отпечатам в една книга. Макар че не вярвам в Отвъдното, винаги ми се е искало, докато пиша на Васко, той „отгоре” да хвърля насмешлива усмивка и да „чува” това, което му пиша. Не бива, според мен, човек така откровено да изважда душата и сърцето си на показ, но не съжалявам, защото това са моите безрезервни мисли и чувства към най-близкия ми приятел. <br />
<br />
<strong>- Казват, че днес живеем в бездуховно време, а това е по-страшно от глада и нищетата.Твоят коментар какъв е?</strong><br />
- Неприятното е, че ако в миналото млади и стари четяха много литература, днес те не отварят книгите, макар че по-възрастното и средно поколение се интересуват все още от хубавата и стойностна книга. Младите стоят денонощно пред своите компютри и не може никой да им се противопостави. Мисля, че е естествено да отиваме към бездуховността и, за съжаление, това е пагубно за цялата ни нация. Хората четат все по-малко, защото „правят пари”. Влязохме в един друг свят – светът на капитала!<br />
<br />
<strong>- Известната ни режисьорка Васа Ганчева казваше приживе, че си яде хляба с царя и каруцаря! А ти с кого го ядеш?</strong><br />
- Винаги съм ял хляба си, образно казано, с всички колеги и когато съм бил главен редактор и съм ръководил издателство, а това се отнася и когато съм бил редови журналист. Смея да кажа, че съм демократично настроен човек, защото израснах в такава атмосфера. Баща ми приемаше всички хора, независимо от ранга им, разговаряше като равен с тях и помагаше на всички, които искаха неговата подкрепа. Цял живот с моите по-скромни възможности съм се стремял да помагам и да подавам ръка на този, който има нужда. С всекиго намирам приказка и съм готов да седна на всяка маса!<br />
<br />
<strong>- Имаш ли все пак надежда за по-добри дни на Дряново и дряновци, на българите въобще?</strong> <br />
- Трудно ще бъде на Дряново да се усмихне в тревожното време, защото днес някои дряновци са безработни и все повече мислят „как да свържат двата края”. Като че ли омразата, наслоена през последните двадесет и пет години, не им дава възможност да се отпуснат и съвземат. Да се надяваме, че това ще бъде преодоляно, но засега не храним много надежда за по-спокойни дни. Искам в края на разговора да пожелая здраве и дълголетие не само на хората, които обичам в родния ми град, но и на всички дряновци и българи – познати и непознати, на читателите на в. ”Над 55”. Прегръщам ги от сърце! <br />
<br />
<br />
<br />
<strong>Любомир БАХЧЕВАНОВ</strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Личности
Сашо Манов, директор на музея на “червените”: Хората даваха домашно вино и ракия за билет за мач на армейците
03 Ноем. 2016, 12:09
Личности
Шуменският ветеринар д-р Стефан Стефанов стана на 85: Навремето внесохме първите биволици от Азия
02 Ноем. 2016, 12:41
0 Коментара: