Хората четат все по-малко, защото „правят пари”, а това ни води към бездуховността, твърди журналистът
<em>Стефан Смирнов е роден на 5 октомври 1945 г. в Дряново, в семейството на именития поет класик и преводач Атанас Смирнов. Завършва дряновската гимназия &bdquo;Максим Райкович&rdquo;, а после българска филология в СУ &bdquo;Св. Кл. Охридски&rdquo;. Пет години е редактор в Радио София, а след това редактор в култовото за времето си списание &bdquo;Отечество&rdquo;. После в списание &bdquo;Жената днес&rdquo;, главен редактор на сп. &bdquo;Стил&rdquo; и директор на издателство &bdquo;Бизнес стил&rdquo;. <br /> </em><br /> Три години е шеф на управление &bdquo;Връзки с обществеността&rdquo; в централата на Пощенска банка в София. Сега Смирнов е изпълнителен директор на Фондация &bdquo;Памет за България&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Всеки човек, навлязъл в така наречената трета възраст, си прави равносметка за изминалото и макар плахо, мисли за бъдещето. Връщаш ли се към детските и юношеските си години? </strong><br /> - Имах едно и интересно детство, защото при баща ми идваха интересни хора, а и съм слушал умни и полезни разговори. Спомням си как със захлас следях неподправените срещи и разговори на баща ми с прочутия илюзионист Мистър Сенко. &bdquo;Попивах&rdquo; неговите увлекателни разкази и как е бил посрещан от публиката у нас и в чужбина. При гостуването си в кабинета на бай Атанас великият маг говореше, а аз слушах всяко негово преживяване. Подобни срещи татко имаше и с Факира Мити, баща на големия наш естраден певец и композитор Емил Димитров. Неподправени бяха и разговорите между Атанас Смирнов и именития поет Атанас Далчев, който гостуваше в дома ни. <br /> <br /> <strong>- Само за две години ти издаде две стойностни книги &ndash; едната озаглавена &bdquo;Когато още пишехме писма&rdquo;, а другата &bdquo;Писма до нощта&rdquo;. Нека разберем повече за тяхното идване на &bdquo;бял свят&rdquo;.</strong><br /> - Преди години предадох целия архив на баща ми в литературния музей в София и реших за неговата стогодишнина да събера голяма част от писмата, които са писали през годините на Атанас Смирнов известни наши и чужди творци. Характерното за татко бе, че той никога не напусна Дряново и затова си кореспондираше с писатели и поети или те му идваха тук на гости. Така излезе от печат книгата &bdquo;Когато още пишехме писма&rdquo;. Другата книга - &bdquo;Писма до нощта&rdquo;, се роди малко след депресията ми, в която бях изпаднал преди време. Пишех писма до най-близкия ми приятел, дряновеца Васил Дончев, който почина преди осемнадесет години. За тези, които не го познават, ще кажа, че той бе председател на Софийския градски съд и известен юрист. Колкото и странно да е, тези писма освобождаваха у мен една тревога и когато му пишех, се успокоявах, макар и временно. Слагах през годините тези мои откровения до мъртвия Васил в една папка и дойде време да се реша да ги отпечатам в една книга. Макар че не вярвам в Отвъдното, винаги ми се е искало, докато пиша на Васко, той &bdquo;отгоре&rdquo; да хвърля насмешлива усмивка и да &bdquo;чува&rdquo; това, което му пиша. Не бива, според мен, човек така откровено да изважда душата и сърцето си на показ, но не съжалявам, защото това са моите безрезервни мисли и чувства към най-близкия ми приятел. <br /> <br /> <strong>- Казват, че днес живеем в бездуховно време, а това е по-страшно от глада и нищетата.Твоят коментар какъв е?</strong><br /> - Неприятното е, че ако в миналото млади и стари четяха много литература, днес те не отварят книгите, макар че по-възрастното и средно поколение се интересуват все още от хубавата и стойностна книга. Младите стоят денонощно пред своите компютри и не може никой да им се противопостави. Мисля, че е естествено да отиваме към бездуховността и, за съжаление, това е пагубно за цялата ни нация. Хората четат все по-малко, защото &bdquo;правят пари&rdquo;. Влязохме в един друг свят &ndash; светът на капитала!<br /> <br /> <strong>- Известната ни режисьорка Васа Ганчева казваше приживе, че си яде хляба с царя и каруцаря! А ти с кого го ядеш?</strong><br /> - Винаги съм ял хляба си, образно казано, с всички колеги и когато съм бил главен редактор и съм ръководил издателство, а това се отнася и когато съм бил редови журналист. Смея да кажа, че съм демократично настроен човек, защото израснах в такава атмосфера. Баща ми приемаше всички хора, независимо от ранга им, разговаряше като равен с тях и помагаше на всички, които искаха неговата подкрепа. Цял живот с моите по-скромни възможности съм се стремял да помагам и да подавам ръка на този, който има нужда. С всекиго намирам приказка и съм готов да седна на всяка маса!<br /> <br /> <strong>- Имаш ли все пак надежда за по-добри дни на Дряново и дряновци, на българите въобще?</strong> <br /> - Трудно ще бъде на Дряново да се усмихне в тревожното време, защото днес някои дряновци са безработни и все повече мислят &bdquo;как да свържат двата края&rdquo;. Като че ли омразата, наслоена през последните двадесет и пет години, не им дава възможност да се отпуснат и съвземат. Да се надяваме, че това ще бъде преодоляно, но засега не храним много надежда за по-спокойни дни. Искам в края на разговора да пожелая здраве и дълголетие не само на хората, които обичам в родния ми град, но и на всички дряновци и българи &ndash; познати и непознати, на читателите на в. &rdquo;Над 55&rdquo;. Прегръщам ги от сърце! <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Любомир БАХЧЕВАНОВ</strong><br />