Д-р Димитър Ленков: В България не може да се узакони скоро евтаназията - няма морал!

<em>&nbsp;През последните дни в медиите се появи странно и доста стряскащо съобщение. Прикованият към леглото заради неуспешна операция на доброкачествен мозъчен тумор Радослав търси &ldquo;доброволци&rdquo; да го &ldquo;отърват от мъките му&rdquo;. &ldquo;Ще намеря начин да си отида - казва отчаяният човек, - в невероятна тежест съм на цялото си семейство и само им вредя, а тази безпомощност ме убива&rdquo;. Най-зловещото в тази история е, че човекът е стигнал дотам да издирва измамници, готови на нелегална евтаназия. Според него срещу 1500-2000 лв. въпросните наемници щели да подменят хапчетата му за лечение с отрова и така да го &ldquo;изпратят на оня свят&rdquo; с негово изключително съгласие. Всичко това само по себе си е абсурдно, но така или иначе се случва. Тази драматична човешка история ни накара да потърсим за коментар д-р Димитър Ленков - секретар на Българския лекарски съюз.</em><br /> <br /> <strong>- Д-р Ленков, в някои печатни и електронни издания тези дни се появи много зловещо съобщение - отчаян, напълно парализиран човек търси нелегален или направо казано криминален начин, за да си отиде от този свят. Как ще коментирате? </strong><br /> - Случаят, за който говорите, беше тема в едно предаване, където бях поканен и аз като лекар. <br /> <br /> <strong>- Аз ви моля за коментар именно в качеството ви на лекар.</strong><br /> - Ще изкажа личното си мнение, в случая не изразявам позиция на Българския лекарски съюз, тъй като на управителен съвет не сме се занимавали с този въпрос. Този наистина наболял проблем изисква много по-широка и задълбочена дискусия. А личното ми мнение като лекар е, че на този етап е твърде рано да се повдига въпросът &ldquo;за&rdquo; или &ldquo;против&rdquo; евтаназията в България. За разлика от други европейски държави, например Белгия, Холандия, където евтаназията е законово уредена. Разбира се, при определени строги индикации - медицински показания. Но в нашата страна сме твърде далеч. При нас още е много рано да се обсъжда подобна тема.<br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Нека ме извинят всички, но моралът в нашето общество е на много ниско ниво. Затова казвам, че е рано да се говори по тази тежка тема. Не че не трябва, може да се дискутира, но да се взема някакво решение - наистина е твърде рано. Тук се засягат изключително сериозни морално-етични и юридически проблеми. Този въпрос не би могъл да се реши само и единствено от хората с бели престилки. Нужна е позицията и становището на представителите на съдебната система, защото ако някой си позволи да причини смърт другиму, независимо дали е умишлено или непредпазливо, това деяние се наказва от Наказателния кодекс. <br /> <br /> <strong>- Какво ще кажете конкретно за случая с Радослав? Предполагам, че сте запознат? </strong> <br /> - Аз слушах интервюто с този човек. Той е в състояние, наречено квадриплегия. И аз напълно го разбирам - основната му теза се базира на това, че според него е в огромна тежест на семейството си, а не здравословното му състояние, което е изключително тежко.<br /> <strong><br /> - Т.е. от чувство за вина пред близките е стигнал дотам?</strong><br /> - Той споделя, че в момента семейството му изнемогва именно заради неговото здравословно състояние. И тук вече идва на дневен ред дългът на здравната ни система.<br /> <br /> <strong>- Обяснете - в какво се изразява дългът на здравната ни система конкретно по тази тема? </strong> <br /> - Ако разполагахме с хосписи, както е в другите държави...<br /> <br /> <strong>- Извинете, че ви прекъсвам, нали именно такива пациенти се определят като палиативно болни?</strong><br /> - Точно така. Това са пациенти, за които <br /> <br /> <u>наближава моментът да напуснат този свят </u><br /> <br /> И ако този пациент, пак ще повторя, че изразявам собствено мнение, е здравноосигурен, съответно Здравната каса е длъжна да плаща за грижите, които му се оказват. <br /> <br /> <strong>- Не ги ли поема тези грижи Здравната каса?</strong><br /> - Не, не ги поема. На този етап заплащат палиативните грижи само за пациенти с онкологични заболявания. Но палиативни са много други болни - хора след прекаран тежък инсулт, с т.нар. хемиплегия, квадриплегия, какъвто е случаят с Радослав.<br /> <strong><br /> - Да разбирам ли, че решението са държавните хосписи?</strong><br /> - Разбира се. Но не само държавни. Аз друго искам да кажа. Дали са държавни или частни, това вече е друг въпрос. Важното е да съществуват, да ги има като структура, където такива пациенти да бъдат приемани и обгрижвани след изписването им от лечебното заведение. И там за тях да се полагат продължителни медицински грижи - докато тези хора си отидат от този свят от естествена смърт.<br /> <strong><br /> - Смятате ли, че в настоящата ненормална за държавата ни ситуация, в т.ч. и в областта на здравеопазването, някой ще се сети и за палиативно болните?</strong><br /> - Би трябвало някой да се сети. Тези пациенти не са никак малко. Това са болни след катастрофи, това, ако щете, са пациенти в т.нар. будна кома, страдащи след прекарани неврологични заболявания, инсулти и т.н. Както и след най-различни травми.<br /> <strong><br /> - Не смятате ли, че Радослав, който стана повод за този наш разговор, има нужда от психична помощ?</strong><br /> - Не, не смятам. Напротив, човекът беше в абсолютно съзнание, изразявайки това свое намерение, с много трезва мисъл. Не може да се говори за психично нарушение.<br /> <br /> <strong>- Аз имах предвид друго - може би психолог би могъл да му помогне да преодолее това огромно отчаяние, съпроводено със също толкова силна вина пред близките.</strong><br /> - Пак се връщам на <br /> <u><br /> нуждата от хосписи, </u><br /> <br /> където естествено на такива хора задължително се оказва психологическа помощ. Мога да дам пример, по-скоро аналогия - всички сте чули вероятно за Михаел Шумахер, за това кой се грижеше за него през цялото време? За Шумахер е имало кой да се грижи. Което не може да се каже за Манол Велев например. Убеден съм, че знаете кой е той. Този човек вече години наред е в кома. Е, трябва ли на този човек, макар и наричан жив труп, да му се спрат респираторът и поддържането на сърдечната дейност? Или да му влеят например калиев хлорид? Та да му спестят мъките?!!<br /> <br /> Естествено, че никой не казва такова нещо. <br /> <br /> <strong>- Д-р Ленков, от разговора ни дотук стигам до извода, че проблемът е в липсата на хосписи. Всъщност къде се къса нишката при тази болезнена ситуация?</strong><br /> - Нещата в областта на здравеопазването не би трябвало да се решават на парче. Една система функционира добре, тогава когато взаимовръзките вътре в нея са ясни, точни, разписани са. И се знае кога един пациент трябва да мине през доболничната помощ и какво трябва да се извърши там. И още - след това е нужно да бъде приет в болница, след което например да бъде изписан за рехабилитация, възстановяване и т.н. И накрая, ако болният е в много тежко състояние, например в кома, независимо по каква причина, той трябва да бъде настанен в специализирано лечебно заведение.<br /> <strong><br /> - И това последното звено - следболнична помощ, го няма никакво в България, така ли?</strong><br /> - Няма го никакво, да. Има частни хосписи, но те не се занимават с такива тежки пациенти, не искат да ги приемат. Освен това те са много скъпи - по 1000 лв. на месец, без медикаментите и консумативите. Те обикновено приемат пациенти, които могат сами да се обслужват, не са в толкова тежко състояние.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br />