Изобщо не съжалявам, че се поддадох на тази авантюра
<em>Лично аз не мога да се оплача от липса на мъжко внимание. Веднъж обаче сякаш дяволът ме накара да вляза в рекламиран по телевизията сайт за запознанства. От любопитство. И изобщо не съжалявам, че се поддадох на тази авантюра.</em><br /> <br /> <hr /> <strong>В шок съм!</strong><br /> <br /> Първото писмо долетя след минута, веднага щом поместих снимката си в сайта. Пишеше ми някой си под псевдонима Ашот. Именно &ldquo;някой си&rdquo;, защото вместо снимката му се появи силуетът на безполов човек. Веднага загубих интерес към този тип, още повече, че останалите не ме оставяха да скучая. За един час пристигнаха 20 съобщения. Един ми изпращаше усмивчици, друг ме канеше на разходка, трети ми задаваше тъп въпрос от сорта: &ldquo;Може ли да се запознаем?&rdquo; Към полунощ започна най-интересното. Някой си Андрей вместо собствената си физиономия ми изпрати порнокартинка - бяла лелка галеше мъжкото достойнство на черен чичко. А в писмото си Андрей направо ме питаше дали обичам оралния секс. След това ми се обади 17-годишно момче, молещо да поема шефство над него. <br /> <br /> &ldquo;Никой не ми обръща внимание - жалваше се то. - А толкова много ми се иска да правя секс с някого! Защо не ме научиш на всичко, което можеш?&quot; Веднага му отговорих, че с новаци не се занимавам. По-добре обаче да си бях замълчала, защото младежът веднага ми начука на клавиатурата толкова много понятия от сексуалния си речник, че занемях. Искрено съжалих, че изобщо съм оставила 17-годишния непознат да ми къса нервите. А &ldquo;лека нощ&rdquo; ми пожела девойката Мила. Оказа се, че се харесвам не само на момчетата. Признанието на лесбийката преля чашата. Изключих компютъра.<br /> <br /> След седмица всички маниаци, извратени типове и бисексуални лица по някакъв неясен начин изведнъж се успокоиха. Псувните, порнокартинките и заканите престанаха да пристигат. И откровенията на сексуалните самци, които (внимание!) винаги крият истинските си лица, скоро станаха рядкост. Тези момчета впрочем никак не са натрапчиви. Ако не реагираш мигновено на първото им писмо, второ не ти пишат. Сигурно си пестят силите.<br /> <br /> <hr /> <strong>&quot;Реалният&quot; мъж</strong><br /> <br /> Първият, с когото реших да се срещна, се казваше Слави. Съдейки по снимката, беше силен и добре сложен. Не беше особено красив, но имаше чар. Беше лекар и имаше собствено жилище в центъра на града. Разведен, с един син. Беше невъзможно да устоя на настойчивостта му и се предадох. Той каза, че ще ме чака пред нас с колата си. Полетях на срещата като с криле и тъй като по принцип съм си късметлийка, изобщо не се съмнявах, че веднага ще срещна СВОЯ човек! Отворих вратата на колата, седнах до него и, опитвайки се да скрия смущението си, му хвърлих сдържан поглед. Кръвта ми кипна. Пред мен седеше истински изрод. Другояче не мога да го нарека. Беше си чичко над 50, плешив, смачкан, неугледен, подпухнал и лошо подстриган. Дори колата му беше мръсна. Щом се качих, той игриво заяви: &ldquo;Аз всъщност не съм Слави, а Станчо. Не искам приятелите и познатите ми да разберат, че си търся момиче чрез интернет!&rdquo; Добре, това с името ми беше ясно, но защо беше вкарал в сайта своя снимка с двадесетгодишна давност? За да бъде изненада, така ли? Е, беше. Но аз не попитах за това бившия лекар и настоящ търговец на лекарства. В главата ми нахлу само една мисъл: &ldquo;Какво правя тук?&rdquo; Сигурно той успя да разбере какво си мисля по лицето ми. Повече не ми писа, нито ми звъни, за което съм му много благодарна.<br /> <br /> На втората среща, разбира се, не летях. Просто тръгнах, както винаги, надявайки се на най-доброто. Там ме чакаше Владо, 29-годишен. Позвъни ми сутринта и ме покани да идем заедно за риба. Когато се приближавах към мястото на срещата, отдалече забелязах симпатичен мъж. Съдейки по снимката, Владо трябваше да е строен, висок и много приятен. Докато вървях към него, набрах номера му по мобилния, но момчето, в което бях вперила поглед, не вдигна своя. Затова пък някакъв неугледен мърльо, който стоеше пред една витрина с найлоново пликче в ръка, вдигна своя. По пътя Владо ми разказа, че е шофьор на камион, като дете е тренирал борба, живее с родителите си. Докато караше колата, пиеше бира и не преставаше да говори колко много иска да отиде в Австралия. Аз тутакси пожелах да се прибера у дома. Така и не отидох с него за риба.<br /> <br /> Към третата среща се отправих със спокойна душа, тъй като беше с проверен във времето приятел от сайта. Със Сашо си допаднахме още на втория месец и душевно, и на приказка. На 33 години, свободен, малко нестандартен и много забавен. С всички тези качества той разпалваше непрестанен интерес към себе си. Когато вече вървях с него по улиците, се молех само за едно - да не ме срещне някой познат. Не исках всички да разберат, че излизам с мъж с вид на алкохолик. Не, той не е пияница, просто видът му е такъв. Има ясен ум, добър човек е, занимава се с компютри и на челото му е написано с главни букви: &ldquo;Девствен съм!&rdquo; След срещата си писахме известно време, после аз престанах да му отговарям. Надявам се с него всичко да е наред.<br /> <br /> <hr /> <strong>Здравей, красавице!</strong><br /> <br /> Отначало седях в сайта с часове. Не защото събеседниците ми бяха много разговорчиви, а заради непрекъснатия поток от съобщения. Влизаш в сайта и пред носа ти изскача: &ldquo;Имате 65 съобщения!&rdquo; Докато ги прочетеш, главата ти бръмва. Но всъщност повече ме впечатляваха комплиментите, на които непознатите изобщо не се скъпяха. Ето моя съвет, момичета - ако дори малко се съмнявате в своята привлекателност, смело пуснете снимката си в сайт за запознанства. Когато прочетете там: &ldquo;Привет, хубавице!&rdquo;, веднага ще повярвате, че сте момиче и половина. Моя позната, омъжена дама със стаж, от скука също бе влязла в сайт. Там си и остана. После призна, че никога не е получавала толкова голямо внимание и добри думи от мъже, както от компютъра. А защо да се лишавате от това удоволствие?<br /> <br /> Между другото едно момче, което се представи за Румен, ми разказа много неща за мъжките комплименти. Този чудак беше поместил в сайта снимката на едрогърда блондинка вместо своята и цели три седмици се пръскал от смях, докато си пишел с нейните ухажори. Толкова много комплименти чул, толкова много нови думи в тази връзка научил, че останал повече от доволен. После започнал да ги използва в контактите си с жените. Никак не е глупав, а!<br /> Знаете ли с какво най-много ме изненада интернет? С това, че на света има твърде много самотни момчета. Мислех си, че всички страхотни мъже отдавна не са свободни, защото накъдето да се обърна, виждам само женени мъже. Но излиза, че не е така. Оказва се, че и в най-малкото градче има много мъже в разцвета на силите си, които си търсят партньорка.<br /> <br /> <hr /> <strong>Старото момче</strong><br /> <br /> Следващият &ldquo;екземпляр&rdquo; беше 40-годишният ерген Светомир. На живо така и не го видях, но ако се съди по снимката, той си има тлъста брадичка и е по-скоро мъжът мечта на някоя стара библиотекарка. Когато разбрах, че има собствена фирма в центъра на града, реших, че мога да се пожертвам за една среща. Но нещата не потръгнаха. Не, той не избяга от мен - точно обратното, беше много внимателен, докато си контактувахме по електронната поща. Каза, че е бил женен три пъти. Всеки ден подробно ми разказваше какво е правил и в какво настроение е. Всичките му послания завършваха с призив да позвъня или да отида да го видя. <br /> <br /> Но нито веднъж през това време не се заинтересува от моите неща, не ме попита за телефона ми! И ето ти изненада! След време прочитам истерично послание: &ldquo;Ти разби всичките ми надежди! Съдбата ни срещна, а ти дори не ме погледна. Колко си жестока!&rdquo; Тези негови вопли ми омръзнаха и аз преминах в атака. &ldquo;Като съм отсъдената за теб жена, защо поне веднъж не ме попита с какво се занимавам и какво обичам? Дори телефонния ми номер не поиска!&rdquo; В отговор пристигна гордо послание: &ldquo;Утре ще ти изпратя цялото ти лично досие!&rdquo; И точно така стана. На следващия ден привечер &ldquo;разузнавачът&rdquo; ми изпрати неща, които можеше да ги има само в някой мой регистрационен картон или досие. Явно имаше връзки където трябва. С това историята приключи.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />