Ирина Чмихова: Сърцето ме болеше, че Лили ми открадна "Камино", но й простих!

<em>Ирина Чмихова е живата легенда на българската естрада. Родена е на 5 април 1930 г. в Пловдив, в семейството на руснак и българка. Завършва актьорство в класа на проф. Кръстю Мирски, но става певица. Участва в първото българско състезание за майстори на естрадното изкуство в зала &quot;България&quot;, след което й предлагат щатна работа в &ldquo;Концертна дирекция&rdquo;. Има изнесени над 1200 самостоятелни концерта у нас и в чужбина. Изпяла е над 2000 песни на български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски. Руската публика и критика я наричат Царица на руския романс. В творчески тандем с пианиста Евгени Комаров изпява над 2000 песни. <br /> <br /> Как живее легендата днес и защо не пее, разберете от нейната разтърсваща изповед пред репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo;. </em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Как сте, госпожо Чмихова?</strong><br /> - Не се чувствам много добре, въпреки че имам настроение все още, но с годините всичко изчезва. 84 години ми стигат!<br /> <br /> <strong>- Е, Стоянка Мутафова е с 10 години почти по-възрастна от вас, а още е на сцената, ходи на турнета?! </strong><br /> - Хората не могат да бъдат еднакви, аз не мога да бъда като Стоянка Мутафова, много съжалявам! Това е не само до характер, но и до организъм преди всичко! <br /> <br /> Иначе съм си в настроение, но не мога вече нищо да правя! Знаете ли какво значи - не мога да се навеждам вече даже! Не, лошо е, много е лошо!<br /> <br /> Съвсем сама съм по цял ден, нищо не правя, само гледам телевизия /смях/! И като ми омръзне &ndash; легна си, полежа си малко, пак стана &ndash; пак телевизия! И така. Радио не пускам. Кръстословици решавам понякога. Идва дъщеря ми през ден &ndash; да ме види, да ми измете, да ми изчисти. Аз нищо не мога да правя вече, абсолютно нищо! Станала съм като стара бабичка, която не може и да ходи вече както трябва! Като свърши яденето, синът ми купува продукти и ми ги носи, да сготвя. Все още готвя... Понякога загарям лука, забравям го на печката, и после тичам, колкото мога, да спасявам положението!<br /> <br /> <strong>- Не излизате ли навън?</strong><br /> - Не, не излизам! Цял ден съм вкъщи сама! Няма с кого да изляза. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Мен ме е страх, просто ме е страх да изляза! </strong></span><br /> <br /> А да пресека голямата улица, за да отида в супермаркета или в някой магазин &ndash; не мога!... И дума да не става! Страх ме е! Не мога да прекрача тротоара!<br /> <br /> <strong>- Вие си живеете в &ldquo;Дружба&rdquo;...</strong><br /> - Да, да, все сме си тук! Ние си го купихме още отдавна този апартамент и сме си в него. Живея със сина си, както ви казах. Дъщеря ми си купи отделно апартамент, съвсем близко, на една спирка с тролея. Там сега копаят, правят метрото. Въобще много страшно е /смях/! С колата ме закарват до тях! Утре ще ме заведат, може да остана и за неделя при нея, ако синът ми отиде за риба. С един приятел са решили да отидат на риба. Ходят два пъти вече и нито една рибка не са ми донесли! Викам му: &ldquo;Аз съм единствената риба, която е хванал баща ти навремето!&rdquo; /смях/ Още не ме е напуснало чувството за хумор. Мога още да се самоиронизирам.<br /> <br /> <strong>- Още ли чувствате остро липсата на съпруга ви?</strong><br /> - О, Боже! 2 години и половина минаха! Той се разболя, боледува около месец. Уж не беше нещо страшно, но накрая казаха, че имал рак на панкреаса. Почина в моите ръце и в ръцете на сина ни! Много ми липсва, но какво да правя &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>свърши животът... Вече време ми е да си отида при него! <br /> </strong></span><br /> Не че вярвам в това, но такава е приказката. Не съм от много религиозните. Баща ми беше много вярващ човек, като всеки руснак. Пееше в хора на руската църква в Пловдив. С майка ми там се запознаха, там се ожениха...<br /> <br /> <strong>- Имали сте дълъг и щастлив брак, а сигурно сте имали много обожатели като толкова известна певица?</strong><br /> - Нямах афинитет към такива неща. Работех повечко. Всеки ден ходех на репетиции у Комарови. Сигурно съм имала обожатели, но не съм обръщала много внимание!<br /> <br /> <strong>- Не сте изневерявала на съпруга си?</strong><br /> - Е, може би един път съм му изневерила, и то... в мислите си /смях/! Харесал ми е някой... Повече - не.<br /> <br /> <strong>- А той на вас?</strong><br /> - А, не, не! Той беше еднолюб, както казват руснаците. Аз бях за него всичко!<br /> <br /> <strong>- Вие имате много известни ученици, обаждат ли ви се?</strong><br /> - От време на време се обаждат. Етиен /Леви &ndash; б. а./, Мими Иванова, Маргаритка Хранова. Не идват, просто се обаждат. И още някои... Аз ги обичам всичките много. Има много хора, които съм забравила и даже да ми се обадят, няма да мога да си спомня кои са. Да ме извинят, но това е положението! Далече от очите, далече от сърцето!<br /> <br /> Най-любимият ми ученик е Етиен! Той е много контактен, всичко може да ти разкаже, да те омае, дето се казва! Като човек е много приятен! Обажда се на всеки празник да ме поздрави, което много ме трогва. Той стана доцент, може би скоро ще стане и професор. Почти всички певци от по-старото поколение, които излизат по телевизията, са мои ученици. Много малко са на Георги Кордов и на Анастасов. <br /> <br /> <strong>- А някой от колегите ви обажда ли ви се?</strong><br /> - Странила съм винаги от колегите си. С Данчето /Христова &ndash; б. а./ бяхме в по-добри отношения, но сме били пак на &ldquo;Добър ден &ndash; довиждане!&rdquo;. <br /> <br /> Имах успех, публиката ме обичаше - това ми е достатъчно и ме крепи! Не мога вече нито да пея, нито нищо! Ще трябва вече да си ходя, за да не преча на никого...<br /> <br /> <strong>- Завист ли е имало между вас в естрадната гилдия?</strong><br /> - Почти винаги. Уж винаги сме били много сърдечни една към друга, нооо... Аз на никого не съм завиждала! Щом е добър изпълнител, за мен е било радост даже! Няма за какво да завиждам, имала съм достатъчно успехи!<br /> <br /> <strong>- А Лили Иванова обажда ли ви се?</strong><br /> - О, Боже, не! Един път аз отидох при нея преди години в радио &ldquo;Дарик.&rdquo; Този, който й беше нещо като мениджър... Карбовски май се казваше, ме покани да отида. Казал на Лили, тя била готова да ме посрещне, но после се оказа, че тя не знаеше, че ще отида /смях/! Приказвахме. <br /> <br /> Ние се познаваме много отдавна, но нямахме общи интереси, всеки си гледаше своя интерес... <br /> Още в началото на нейната кариера Лидия Станчева от &ldquo;Концертна дирекция&rdquo; отговаряше за нас. Тя беше решила да лансира Лили. По-късно им стана кума с Ванчо Пеев. Именно тя ме помоли да взема Лили Иванова с мен на турне в Румъния...<br /> <br /> <strong>- Поне не ви ли е благодарила за &ldquo;Камино&rdquo;, която е от вашия репертоар и после стана нейна емблема след като ви я... открадна?</strong><br /> - О, моля ви се, аз не обръщам внимание на тези неща! Е, от време на време, като се сетя, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ме заболява сърцето чак, но... вече претръпнах!</strong></span><br /> <br /> Не за песента, а за това, че така стана! И аз щях да й я дам, ако беше почакала...<br /> <br /> Тогава бях на концерт в Кубрат. Точно бях започнала да пея &ldquo;Камино&rdquo;. По време на паузата пристига едно мъничко момиченце, с вирната главичка. Казва ми: &ldquo;Добър ден! Аз се казвам Лили Иванова!&rdquo;. Директорът на читалището, който я придружаваше, ми вика: &ldquo;Това е нашата надежда! Много е музикална, много хубаво пее! Надяваме се един ден да стане като вас!&rdquo;.<br /> <br /> Тогава Лили се обърна към мен: &ldquo;Искам да ми дадете песента &ldquo;Камино&rdquo;, много ми харесва!&rdquo;. Казвам й: &ldquo;Вижте какво, песента ми е нова, и аз още не съм свикнала с нея! Сега концертът ми продължава, нямам време да ви я пиша. Оставете си адреса, като се върна в София, ще ви я изпратя!&rdquo;. <br /> <br /> Като излязох на сцената, видях, че едно момче записва с микрофон на втория ред. Помислих си: &ldquo;Сигурно записват концерта ми, за да си вземе тя песните, които й трябват!&rdquo;. Не изпитах капка завист, не съм такъв човек...<br /> Когато се върнах в София след турнето, просто забравих да й изпратя песента. По-късно намерих на дъното на някаква чанта листче с нейното име. Викам си: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Тая пък коя е? Лили Иванова някаква си, от Кубрат!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> /смях/ Сетих се за момиченцето... Между другото, след месец-два ми казаха, че някаква Лили Иванова от Кубрат се явила с песента &ldquo;Камино&rdquo; в &ldquo;Концертна дирекция&rdquo; на прослушване и я одобрили. Сетих се за онова момиче и си помислих, че сигурно е тя &ndash; не можеше да е съвпадение &ndash; хем Лили Иванова, хем от Кубрат! Само то ще е! <br /> <br /> После разбрах от нейно интервю, че твърди, че не ми я е откраднала, а нейни приятели са й записали целия ми концерт и й казали: &ldquo;Бъди спокойна, сега имаш не само &ldquo;Камино&rdquo;, а и всичките й песни!&rdquo;&hellip; <br /> <br /> Може би защото не изпълних обещанието си, затова стана така! Е, обидно ми беше, обидно, но, няма значение /смях/! Простила съм всичко отдавна, дано да са простили и на мен!<br /> <br /> <strong>- Има ли нещо, което да ви се иска да направите отсега нататък?</strong><br /> - Иска ми се да стана пак на 30 години /смях/! Да смъкна 50 от гърба си! Да мога да изляза пак на сцената! Но вече не мога! Не мога вече и да изпея нищо! Помъчих се един път, имахме гости, да им изпея един романс с китарата... А-а-а-а-а - ами аз станах за смях на себе си самата! Не можах, не можах! Даже не можах да си хвана и акордите! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Отказах се и... се разплаках! </strong></span><br /> <br /> Всички започнаха да ме утешават. Казах им: &ldquo;Какво ме утешавате?! Няма смисъл, човек е до време!&rdquo;. Вече не трябва и да се опитвам дори!<br /> <br /> <strong>- Как изкарахте рождения си ден тази година?</strong><br /> - Вкъщи. Комарови, синът и снахата, бяха тук, бащата &ndash; пианистът Евгени Комаров, вече не е между живите, съпругата му - също. С него съм изпяла над 2000 песни! Приятели на сина ми, на дъщеря ми. Аз повече с млади хора се събирам. Млади, млади, те вече и те са на възраст!... Искам да кажа - по-млади от мене. Предпочитам с такива хора да общувам, защото те ме правят по-млада! Не усещам, че съм вече много, много стара! <br /> <br /> <strong>- Но след операциите преди 2 години вече сте по-добре, все пак...</strong><br /> - Преди две години цялата се бях подула. След това се оказа, че двете клапи на сърцето ми не работят! Правих операция на клапата на сърцето, сложиха ми изкуствена, другата я изчистиха. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Сложиха ми и байпас</strong></span><br /> <br /> Сега нещо пак се задъхвам, но няма да правя вече никакви операции, защото вече не ми разрешават лекарите на тези години! Имах коксартроза, но ми смениха и двете тазобедрени стави. <br /> <br /> Не ходя много, колкото се движа вкъщи &ndash; толкоз! Някой път ме водят до болницата да ми изследват кръвта, това е! О-о-о-х - не, не е хубаво да се живее толкова дълго!<br /> <br /> <strong>- Как ви действат новините, потискат ли ви проблемите в държавата?</strong><br /> - Много е зле държавата ни! Съжалявам, но много е зле! Наскоро имаше някаква паника с банките. Мен не ме засяга това, защото нямам никакви влогове, но хората се бяха много притеснили... <br /> <br /> <strong>- Обадиха ли ви се онези менте журналисти, които ви бяха измамили с пари?</strong><br /> - Повече не са идвали, слава Богу! Аз не ги и чакам да ми върнат парите! То 30 лв. какво са в днешно време, не ги и искам тези пари, не искам да ми идват тези хора пак в къщата! Но и 1 лев да ти откраднат, пак е неприятно! Не е въпросът за парите, а за отношението! Пък де да знаеш какво им е било на хората, може да не са такива лоши хора, а просто да са имали нужда!... Халал да са им!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />