Георги Низамов: Украински мутри опряха пистолет в главата на баща ми, взеха му бизнеса

<em>Георги Низамов е режисьор по образование, актьор комик по професия и певец по душа. Завършил е НАТФИЗ при професор Виктор Марков. Автор и режисьор на най-голямото вариете на Балканите с участието на звездите на ''Тропикана'' и ''Варадеро'' - Алфредо Торес, Долорес и много български артисти. Партнирал е в едно представление на великия Георги Парцалев. Създател на хита ''Дарт Вейдър на Йода думаше''. <br /> <br /> Преди време Низамов печели голямата награда в &quot;Хит минус едно&quot; и режисьорката Ласка Минчева го прави водещ на предаването. В шоуто &ldquo;Като две капки вода&rdquo; по Нова тв Низамов помагаше на участниците да имитират до съвършенство различни звезди. Женен е, има две дъщери - петгодишната Лилия и седемгодишната Маргарита. <br /> Днес пред &bdquo;ШОУ&rdquo; той разкрива &bdquo;задкулисието&rdquo; на живота си.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Жоро, във втория сезон на &bdquo;Като две капки вода&rdquo; имаше доста скандали. Артистите почти всеки път се сърдеха на журито за оценките. Защо се получаваше така?</strong><br /> - Никога не е имало скандали в това предаване. Нямаше скандали с журито. Може би на моменти някой си е изтървал нервите. Такъв е форматът, че няма кой знае каква амбиция за наградата. Има някаква конкуренция, но чак пък скандали!...<br /> <br /> <strong>- Къци Вапцаров имаше най-много търкания с журито...</strong><br /> - Къци си е професионалист. Няма да коментирам характера му, но е изграден професионалист. <br /> <br /> <strong>- Редно ли беше Нети да участва в предаване, в което мъжът й е музикален продуцент?!</strong><br /> - Разбира се. Това я амбицира да даде най-доброто от себе си, и тя го направи. С Нети сме съученици от първи курс във ВИТИЗ, аз съм работил много с нейния клас като режисьор и ние оттогава си имаме уважението. Тя беше човекът, който най-много ме слушаше от всички и ме гледаше в очите. Изумен съм от нейния професионализъм, при положение че талантът й е безграничен. Не искам просто да я хваля, но трябва да се знае, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Нети е &bdquo;чудовище&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Тя е много високо ниво. <br /> <br /> <strong>- Защо накрая се срина тогава?</strong><br /> - Не бих го нарекъл по този начин. Просто тя не е от хората, които са прекалено амбициозни спрямо таланта си. Ако тя искаше да спечели предаването, щеше да го направи. <br /> <br /> <strong>- Неве също беше определена като &bdquo;връзкарка&rdquo;, защото мъжът й Краси Ванков е продуцент в Нова телевизия...?</strong><br /> - Няма никаква връзка. Убеден съм, че който и да беше спечелил, щеше да се намери кой да каже, че е нагласено. <br /> <br /> <strong>- Може би, ако беше Къци, нямаше да се коментира така...</strong><br /> - Тогава още повече щеше да е. Къци и той е продуцент. Иво Танев &ndash; той пък е баровец, ако беше Павката &ndash; той пък е водещ в Нова телевизия. Мая Бежанска е звезда от едно време... Който и да беше спечелил, щеше да му се намери недостатък. Според мен беше справедливо, че спечели Неве. Бях изумен колко добре пее, нищо, че сме близки от много години. Тя ни впечатли всички. Тази година бяха изравнени силите. Получи се една благородна конкуренция. <br /> <br /> <strong>- Работата в тв предаване достатъчна ли е, за да можеш да се издържаш цяла година?</strong><br /> - О, не! Ако нямам поръчка от частни партита, рождени дни и работата ми в клубовете, аз няма как да се издържам. В телевизията изобщо не плащат толкова, колкото се говори. Бяха писали, че Маги ми плаща 15 бона на месец. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Пълни глупости! </strong></span><br /> <br /> Обажда ми се баща ми и ми вика: &bdquo;Вярно ли е?&rdquo;... а те хората пишат каквото им дойде на акъла. <br /> <br /> <strong>- Колко е най-големият хонорар, който си взимал на участие?</strong><br /> - Не съм скъпар &ndash; 6000 лева. Това ми е най-високият хонорар въобще. Никога не се пазаря. Колкото &ndash; толкова. <br /> <br /> <strong>- Има ли хора, на които отказваш?</strong><br /> - Да. Отказвал съм само защото съм изморен или имам нещо по-важно, за което трябва да си запазя силите. Понякога съм работил и по 24 часа без почивка на сцената &ndash; на снимки, на сцена, на снимки, на сцена... Ужасно е! Закъсах с кръста, ходих да ми бият инжекции, за да се оправя. И усилията за самото пеене също понякога са свръх. <br /> <br /> <strong>- Как се справяш?</strong><br /> - Абсолютно сам. Нямам договор с никоя компания и се продавам сам. Много е уморително, но не стоиш да чакаш някой да ти се обади. Знаеш какво правиш. Но аз имам много опит в ъндърграунда. Имам много участия по клубове и не е необходимо някой да ме промотира, за да пея. Най-уморително обаче е когато правя &bdquo;уан мен шоу&rdquo;. 50 минути сам на сцената без музика е нещо зловещо! <br /> <br /> Там изигравам около 20 образа. Да е жив и здрав Маги, че ми намери много хубава позиция в това шоу, което много ми вдигна рейтинга като цяло. Много е приятно да те срещат хора по улицата и да ти искат автографи, и да ти се радват. Популярната личност по-добре си върши работата...<br /> <br /> Имам участия по частни партита &ndash; фирмени, рождени дни. Имам проект с Ицо Ламбрев от &bdquo;Сигнал&rdquo;, с който ще преиздадем и албума ми от 1993 г. Имам страхотни спомени от този албум, две от парчетата даже бяха на първо място в рок класациите, но не беше разпространен както трябва. Уж по продажби бях веднага след Росица Кирилова, а накрая от &bdquo;Рива саунд&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ми платиха... 12 долара и бях дотам</strong></span><br /> <br /> <strong>- Какви спомени имаш от онова време?</strong><br /> - Запознах се с Бон Джоуви. <br /> <br /> <strong>- Чрез албума?</strong><br /> - Да. 1993 г. в Будапеща отивам на концерт. Нося касетата с мен и твърдо съм решил да му я дам. Ще ставаме звезди! Четири часа съм стоял наврян под едни найлони под платформата на сцената. Бях готов всичко да издържа, само и само да стигна до Джон. Минаха &bdquo;Литъл Ейнджъл&rdquo;, мина Били Айдъл, по едно време мина един пич от роудита /човек от екипа на шоуто - бел. ред./ и ми вика: <br /> <br /> &bdquo;К&rsquo;во правиш тука?&rdquo;. Викам му: &bdquo;Идвам от хиляди километри. Даже не го знаеш &ndash; от България съм. Много ми е важно да дам една касета на Бон Джоуви. Фен съм, артист съм&rdquo;. И той каза: &bdquo;Стой тук&rdquo;. А аз съм с една торба хляб, защото в хотела имаше всичко, освен хляб. И по едно време вече преустроиха сцената и се отгръщат тези мушами, и роудито ме вика: &bdquo;Ела!&rdquo;. Групата вече беше изляза, точно преди да се качат на сцената, моят човек отиде при Джон и му каза нещо. Бон Джоуви се усмихна, дойде при мен, подаде ми ръка и аз с треперещи пръсти му подадох касетката. Концертът беше два часа &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не спрях да плача!<br /> </strong></span> <br /> <strong>- И сега ти се насълзиха очите. Виждал ли си го оттогава?</strong><br /> - Миналата година на концерта в София. Но не съм срещнал с него лично. <br /> <br /> <strong>- Живял си в Лондон - какво ти попречи да пробиеш там?</strong><br /> - 8 месеца живях там. Почнах да пея в една българска кръчма в Лондон. Аз им пея &bdquo;Куин&rdquo;, Джо Кокър, &bdquo;Бон Джоуви&rdquo; &ndash; те въртят гюбеци по масите. Емо Русанов се казва собственикът на клуба, отидох при него и му викам: &bdquo;К&rsquo;во правим?&rdquo;, а той: &bdquo;Идеалничко! Подгрей ги още малко, след това им пускаме чалгата и сме готови!&rdquo;. Казах му, че не мога така &ndash; да дойда в Лондон, за да пея за чалгари!... Иначе с Тони Дачева сме много близки, много е сладка, с Луна сме пели &bdquo;Гънс&rdquo; заедно, с Преслава също сме били на участие. Нямам нищо против, но това не е моята музика.<br /> <br /> <strong>- И чалгата те отказа от Лондон?</strong><br /> - Не. Отказа ме системата им. Опитвам се да забравя престоя си там, почти нямах светли моменти. На мен специално изобщо не ми импонира този град. Бях одобрен на кастинг за филмовия вариант на &bdquo;Клетниците&rdquo; с Хю Джакман и Ръсел Кроу. Имах роля, но като разбраха, че нямам осигурителен номер, ми казаха: &bdquo;Съжаляваме, нищо не можем да направим&rdquo;. Ние сме европейски граждани, а те ми поставят някакви зловещи условия! Показвам им банкова сметка, провериха биографията ми &ndash; всичко е наред, но нямам осигурителен номер. Това е положението!... <br /> <br /> <strong>- Ужасно! </strong><br /> - Викат ми: &bdquo;Не може да стане, защото си нелегален емигрант!&rdquo;. Не съм нелегален емигрант, аз съм жител на ЕС! Те също признават, че системата им е параграф 22. Даже първият ми братовчед, който е милионер там, гарантира за мен, и пак не стана. Щях да съм един от войниците, който има солова партия там. Даже ми бяха изпратили скрипта предварително. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И.. теглих една</strong></span><br /> <br /> Върнах се в България и малката ми дъщеря ме посрещна с &bdquo;Тати&rdquo;. А дори не бях разбрал, че е проговорила! Тогава казах, че така няма да стане и си оставам при семейството /очите му се насълзяват &ndash; б.а/. <br /> <br /> <strong>- Явно само в България се чувстваш добре. </strong><br /> - Живях и в Киев половин година. В дома на народната артистка на СССР Ада Николаевна Роговцева. Къщата й е точно до националната опера на Украйна, а театърът е малко по-надолу &ndash; на 200 метра. Обаче синът й Костя й беше уредил лимузина, която да я кара от тях до театъра. Той почина от рак. По време на Чернобилските събития беше ходил да снима филм за аварията, беше облъчен и... така.<br /> <br /> <strong>- Как се запозна с тях?</strong><br /> - Баща ми ме запозна. Той тогава работеше в &bdquo;Газстроймонтаж&ldquo;. И случайно се запознал с Ада Николаевна. Той й казал, че съм артист. Аз бях тогава малък &ndash; 16-17-годишен. Тя обаче отсече: &bdquo;Докарай го тук!&rdquo; и ме прие в дома си. Приеха му тогава в Киевския театрален университет &bdquo;имени К. Карпенка-Карого&rdquo;. Обаче ми казаха, че трябва да подпиша, че пет години ще играя в театри само в Украйна и, освен това, трябва да владея до съвършенство украински. А аз го бях научил, но не го владеех така. И освен това точно се бяха отделили от Съветския съюз и трябваше да се плащат някакви грандиозни суми. И по-добре стана така, защото щях направо да загина! Виждаш ги какви са диваци. <br /> <br /> <strong>- Украинците са известни като най-жестоките хора.</strong><br /> - Много! Баща ми започна частен бизнес с Украйна. През седмица &ndash; три тира насам, три тира нататък. Усетиха го украинските мутри, те са садисти, и му опрели пистолет в главата: &bdquo;Давай!&rdquo;. &bdquo;Ама какво да давам?&rdquo;. &bdquo;К&rsquo;вото имаш!&rdquo;. &bdquo;Ама как каквото имам? Аз как ще работя?!&rdquo;. &bdquo;Не ни интересува, давай, каквото имаш! Знаем къде са ти децата!...&rdquo;. И тогава баща ми приключи с този бизнес, прибра се на село, в момента се занимава със селско стопанство. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Надежда НЕНОВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />