Йордан Григоров: Някой има интерес да страдаме от куп нелечими болести!

<em>&nbsp;&bdquo;Лекари ми казваха: Вие просто не искате да приемете диагнозата! Ами не искам! Не искам и да приема лечението! Това е по-скоро &bdquo;омагьосан кръг&rdquo;. Не искам да приема нито вашата, нито моята собствена безпомощност! Никой не може да ме убеди, че не сме роби на една гигантска фармацевтична &bdquo;Коза ностра&rdquo;. Убеден съм, че болестта на Крон може да се излекува, както и още куп &bdquo;нелечими заболявания&rdquo;. Просто някой няма интерес!<br /> </em><br /> <em>Убеден съм и че голяма част от болестите, от които страда съвременното ни свръхразвито общество, са изкуствено създадени от някой изрод в някаква лаборатория. Наистина не съм подозирал с какви ужасяващи гледки е препълнено в детските отделения! Как бебе на 6 месеца може да страда от реактивен артрит например...<br /> <br /> &bdquo;Болест на развитите страни&rdquo;, &bdquo;Етиопатогенезата на заболяването е неясна. Търсенето на инфекциозен причинител продължава и до днес&rdquo;, &bdquo;Причината за възникване на заболяването все още не е известна&rdquo; - все цитати от &bdquo;авторитетни източници&rdquo;! Глупост след глупост! Простотия след простотия! Можем да спуснем човек от 30 км височина само със суперкостюм, а не можем да защитим децата си!?&rdquo;<br /> <br /> Това сподели Йордан Григоров, татко на 10-годишния Александър, на когото на 8 години, след дълго ходене по доктори, откриват, че страда от болестта на Крон. </em><br /> <br /> <strong>- Г-н Григоров, какво е в момента здравословното състояние на Сашко?</strong><br /> В ремисия е, преди месец направихме контролна колоноскопия, клинично и ендоскопски, както се изразиха лекарите, са доволни от това, което са видели. Лекуваме се в Педиатрията на Медицинска академия.<br /> <br /> <strong>- На &bdquo;Зеленото училище&rdquo; една пациентка сподели, че от колоноскопията е загубила 87% от слуха си, носеше слухов апарат. Не ви ли е страх от манипулацията, тя се прави под пълна анестезия?</strong><br /> - Не ме е страх, лекарите са много добри и използват пречистени упойки. Понеже нямат анестезиолог, такъв идва от &bdquo;Пирогов&rdquo;. Май не съм се замислял, но при последната колоноскопия много бързо се опомни. Още докато го извеждаха от кабинета, беше на себе си. Докато при предишната е буйствал, въобще не е знаел къде се намира. Явно им имам голямо доверие на докторите, че да не се замисля дали няма и с него да се случи такова нещо. Което може тотално да ме довърши...<br /> <br /> <strong>- Споделихте, че сте готов да опитате лечение с фекална трансплантация. Разговаряли ли сте с лекуващия го лекар?</strong><br /> - Споменавал съм за такава терапия, но не я приемат, смятат я за експериментално лечение, което не може да се приложи. В интерес на истината,<br /> <br /> <u>съм ядосан на медицината и нейната безпомощност</u><br /> <br /> Не приемам факта, че болестта на Крон не може да се излекува напълно. Иначе съм убеден, че Сашко ще се излекува &ndash; не знам кога и с какво, но го очаквам. За този метод четох, че има постигнати добри резултати, и затова съм склонен да я приложат на детето. Оптимист съм за пълното излекуване на Сашко.<br /> <br /> Сега е в ремисия, продължава да си приема лекарствата. Но вие смятате ли, че в 21 век някой трябва да взима медикаменти до края на живота си?! Смятате ли, защото заболяването е свързано с често ходене до тоалетна, че трябва да се страхуваш преди път да изядеш парче хляб, дори и да си гладен?! Това не е животът, който искам за детето си, и ще се боря, докато не намеря лечение.<br /> <strong><br /> - Кога и как се отключи болестта?</strong><br /> - В първите дни на септември, когато вече се готвеше да тръгне във 2-ри клас на училище, започнаха, буквално от нищото, да го болят крачетата. Започна да куца, проточи се повече от 20 дни и го заведохме на ортопед. Прати ни на ревматолог, и оттам &ndash; хапчета едно след друго.<br /> <u><br /> Докторът нямаше идея какво му е, </u><br /> <br /> но Сашко изпи една торба със силни медикаменти.<br /> <br /> От антибиотика и волтарена състоянието му много се влоши. Тогава направиха ядрен резонанс, пак не разбраха какво му е &ndash; но поне започнаха да изключват някакви други заболявания. Докато не се появиха капчици кръв в изпражненията &ndash; гастроентерологът разбра, че това е болестта на Крон. Сашко беше само на 8 годинки...<br /> <br /> <strong>- Има ли други болни малки деца?</strong><br /> - Да, това е крайно изтощителна гледка &ndash; да гледаш как 5-6-месечни бебета пищят от ревматоиден артрит. Питам се с какво са съгрешили тези деца, та така ги е наказал Господ. Разговарял съм с други родители, всички са много объркани, защото при някои хистологично не е доказана болестта, нито имат симптоми.<br /> <br /> <strong>- Какви са очакванията ви?</strong><br /> - Убеден съм, че Александър ще оздравее. Не съм отчаян, не съм се предал, непрекъснато търся информация. Иначе имаше такъв момент &ndash; не вярвах в медикаментите, че ще помогнат, докато не видях как детето се изправя на краката си.<br /> <br /> Искам да споделя нещо важно. Дълбок поклон пред българския лекар! Не знам как да им го покажа, но го казвам от цялото си сърце. Като цяло българските лекари, работещи у нас, са опетнени заради някоя случка. Но видях как сутрин лекуващият го ревматолог, още не съблякъл шлифера си, първо отива да погледне детето и да пита как е изкарал нощта.<br /> <br /> &bdquo;Лягам и ставам с мисълта как е вашето дете&rdquo;, ми каза веднъж.<br /> <u><br /> Много присърце беше приел нещата, </u><br /> <br /> тюхкаше се, че с всяка изминала година все повече деца се разболяват така тежко от коварни болести. И сам за себе си не намираше обяснение защо се случва това.<br /> <strong><br /> - Досега пробвали ли сте друго лечение?</strong><br /> - В интерес на истината, ходил съм и при хомеопати, при хора, лекуващи с нетрадиционна медицина. Не смея обаче да им се доверя. Като спра лекарствата, после тръгваме отначало, а не се знае дали ще постигнем този ефект. Даже още по-лошо може да стане. Ако ставаше въпрос за мен, досега да съм го направил, но това касае живота на Сашко. Имаме и 12-годишна дъщеря, правихме й изследвания, при нея няма проблеми.<br /> <br /> Много трудно, дори лекарите, взеха решение да се направи колоноскопията. Завишен беше един от кръвните показатели, но трябваше да се докаже, че това е заболяването. Нямаше никакви други оплаквания, освен болките в краката. Нито отслабна, нито загуби апетит, но...<br /> <br /> Наивен ли съм, не знам, не искам да приема, че детето цял живот ще е болно. Да, диагностициран е, но лекарство ще се намери. Дори да има половин процент шанс фекалната трансплантация да се окаже полезна, ще се съглася да я направят. Само лекарите да се разберат, дали това лечение ще го признаят за възможно. Някои от тях казват, че това е бъдещето на лечението на болестта на Крон...<br /> <br /> <hr /> <em>Писмо на Йордан Григоров, баща на вече 10-годишния Александър, до Мартин Кожинков, председател на &quot;Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит&rdquo;, написано, когато Сашко е само на 8 и докторите откриват, че е с болестта на Крон.</em><br /> <br /> <strong>Синът ми победи!</strong><br /> <br /> Заради болестта му ненавиждах целия свят и най-вече себе си<br /> <br /> Той е на 8... Казва се Александър! И пак е &bdquo;добуе&rdquo; (все още не може да казва &bdquo;р&rdquo;). И повече от всякога е герой! МОЯТ ГЕРОЙ!!! И аз все така му се възхищавам. Възхищавам му се и искам поне мъничко да приличам на него! И повече от когато и да било, съм убеден, че ще &bdquo;смачкаме&rdquo; тази гнусотия! Наистина преживя много малкият. Ама наистина мноооого... 1 месец го лекуваха от нещо, което след 5 дни знаели, че няма, смазаха го от антибиотици, волтарени и още куп помии, превърна се в скелет, изписаха го по-зле, отколкото го приеха, не можеше да стане от леглото, разнасях го като куфар по лекари, кабинети, лаборатории... А той все казваше, че е &bdquo;добуе&rdquo;... Искаше само да го &bdquo;оставят на мира&rdquo; и да се вози на влака до Перник - влаковете са голямата му страст!<br /> <br /> При първия си престой в болница - 23-дневен, без диагноза и разпънат от изследвания и лекарства, наистина беше много зле.<br /> При него всичко започна в крачетата. Не можеше да ходи и едвам пълзеше до тоалетната. Майка му беше с него и го носеше на ръце. А тя месец по-рано беше претърпяла операция на бъбрек и не трябваше да вдига тежко. Сашко е изключително умно момче и много добре разбираше това. И известно време, след като излязоха от болница, ми разказа как, като му се доходи до тоалетна, казвал на майка си да излезе &bdquo;да пуши една цигара&rdquo;... за да не го види... Когато го подготвяха за първата колоноскопия, не трябваше да се храни и му правеха клизма след клизма, той се притесняваше, че &bdquo;мама не е яла нищо&rdquo;...<br /> <br /> Веднъж беше казал на баба си: &bdquo;Бабче, това, че съм болен, за мен не е проблем! Това е проблем на лекарите!&rdquo;... Той победи! А е само на 8... И аз опитах, наистина опитах... Опитах със сълзи... Опитах с гняв... Опитах с омраза - наистина ненавиждах целия свят и най-вече себе си... Опитах с вайкане, с тръшкане, с въпроси &bdquo;защо&rdquo;... И знаете ли &ndash; НИЩО НЕ ПОСТИГНАХ... А той го направи! Победи в неравната битка с този коварен и брутален &bdquo;съперник&rdquo;. Размаза го! Направи го с вяра! С вяра и усмивка! Мисля и аз да опитам... А ти?!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />