Наш екип оперира рак на простатата и с робота „Да Винчи”
<em>&nbsp;София бе домакин на 25-ия Световен конгрес по видеоурология и постижения в клиничната урология, а негов основен инициатор беше доц. д-р Марин Георгиев от Клиниката по урология на Александровска болница.<br /> <br /> Конгресът бе организиран от Ендоурологичното общество, Българската асоциация по минимално инвазивна урология, Българското урологично дружество и Европейската асоциация по урология.<br /> <br /> В събитието се включиха изтъкнати учени, които коментираха с наши известни уролози последните тенденции в областта и най-новите разработки и проучвания.<br /> <br /> &ldquo;Урологията е пълна с изненади! Тя е специалност, при която новите постижения моментално влизат в действие, а съобразно проблемите на нашата здравна система напоследък сме свидетели как частни лечебни заведения стават &ldquo;двигател на прогреса&rdquo;. Това обаче не важи за Александровска болница, където имаме апаратура от последно поколение&rdquo;, сподели доц. д-р Марин Георгиев, началник направление &ldquo;Еднодневна урология, лазертерапия и ЕЛПК&rdquo; в Александровска болница.</em><br /> <br /> <strong>- Доц. Георгиев, преди седмица в България беше проведен конгрес по видеоурология...</strong><br /> - В разстояние на три дни видяхме и чухме нови неща, имаше 350 участници от над 30 държави от всички континенти. Решавахме въпросите, свързани с високотехнологичната, модерната урология. Стана дума и за миниинвазивните технологии, с които и ние разполагаме. Както споменах, ние не връщаме тежки случаи, които натоварват клиниката ни не само финансово, в същото време разполагаме с всички високи технологии за бързо и ефективно лечение. В урологията това са най-съществените неща - да не върнеш пациента, да не му откажеш лечение, а в същото време да разполагаш с методи за съвременно лечение.<br /> <br /> Това го имаме и правим в Клиниката по урология на Александровска болница. Имаме най-много хабилитирани лица, обучаваме голям брой специализанти. Като хирургическа специалност урологията е с най-голям интерес. Според мен това се дължи на факта, че има изключително много нови технологии в направлението. Ще спомена, че наш екип оперира и с робота &ldquo;Да Винчи&rdquo;. Разбирате, че става дума не само за диагностично-лечебна дейност, но и за преподавателска. Ние сме на европейско и световно ниво в урологичната дейност във всичките й направления. Единственият ни проблем, за да не сме сред първите, е, че въвеждаме новите технологии с малко закъснение. За това обаче трябва да се замислят здравните ни власти. <br /> <strong><br /> - Какви са очакванията ви?</strong><br /> - Очакванията ми са още новости да навлязат в повече болници у нас, т.е. да не са само 1-2 клиники. Пациентите да могат да разполагат с тези новости близо до тяхното местоживеене, защото сега<br /> <u><br /> от Северна България идват при нас да се лекуват</u><br /> <br /> Очаквам да има повече топклиники, да работим, както се полага в 21 век.<br /> <br /> Другото ми очакване е засилване на контактите с международната урологична общност. Това само по себе си ще стимулира развитието на българската урология. При въвеждането на новите методики разчитаме на помощ на самите компании, които и сега предлагат обучение на място на наши кадри. Така тези методи ще се въвеждат възможно най-бързо и по възможно най-добрия начин, защото ще се учим от майсторите.<br /> <br /> <strong>- В последните две седмици извършихте четири бъбречни трансплантации в Александровска болница. Как се чувстват пациентите ви?</strong><br /> - Не искам да насилвам нещата, добре са, ще останат при нас, докато не се убедим, че абсолютно всичко е наред. Не мога да кажа в отлично здраве, защото медицината не е математика, всичко се случва. Имаме добри резултати при трансплантациите. Както знаете, в Александровска болница за пръв път през 1969 г. е извършена бъбречна трансплантации при човек.<br /> <br /> <u>От тогава са направени над 700 бъбречни трансплантации</u><br /> <br /> Най-голямото постижение за преживяемост на бъбречен трансплантат е жена във Франция, живяла с трансплантиран бъбрек повече от 35 години. За България постижението е 29 години.<br /> <br /> Единствената програма, която върви през цялата година, без прекъсване и само в Александровска болница, е прилагането на живото донорство, т.е. трансплантираме бъбреци, дарени от близки на пациента. Според проф. Паскалев около 1000 болни чакат в момента трансплантация на бъбрек.<br /> <strong><br /> - Каква е тръпката, когато присаждате нов орган?</strong><br /> - Когато всичко е нормално, сякаш това усещане липсва. Но всяко предизвикателство пред нас е тръпка. Емоцията е позитивна, естествено. Бих могъл да се изразя така - ние се явяваме като &ldquo;последна инстанция&rdquo; в урологичната дейност. Работя в Александровска болница от 1992 г. заедно с проф. Симеонов, който е от 1981 г.<br /> <br /> <strong>- С какви случаи се сблъсквате?</strong><br /> - Най-тежките урологични случаи се лекуват в нашата болница. Фактът, че хората винаги могат да разчитат на нас, сам по себе си показва къде сме в сравнение с други здравни заведения. Защото има болници и други клиники, които си селектират пациентите и не се захващат с трудни случаи. Но все пак някой трябва да реши проблема - и в тази роля се явяваме ние. Софиянци ни разпознават като тяхната болница, но станахме и национална такава - хора от цяла България се лекуват при нас. На никого не сме отказали прием, запуснатите случаи по-скоро са на хора извън столицата, всеки ден приемаме по 10-ина спешно болни.<br /> <br /> <strong>- Разполагате ли със съвременни технологии за лечение?</strong><br /> - Реално погледнато, да, разполагаме с всички съвременни технологии. Методът за разбиване на камъни е въведен в света през 1986 г., оттогава го има и при нас. В момента разполагаме с лазер, постоянно работи. Също така извършваме в екип с проф. Симеонов, с проф. Панчев всички видове лапароскопски операции, включително и<br /> <br /> <u>безкръвно премахване на простатата при онкологично заболяване</u><br /> <br /> Имаме най-модерната лапароскопска апаратура, с която на практика можем в най-голям обем да гарантираме на пациента, че туморът на простатата му ще бъде премахнат радикално, ще се възстанови възможно най-бързо, ще има минимална кръвозагуба. През последната година нямаме пациент, на когото да се е наложило да преливаме кръв. На 3-4-ия ден пациентите са<br /> възстановени, на 7-ия ден се изписват.<br /> <br /> Лапароскопски интервенции се извършват и при наличие на камъни в бъбреците, когато не могат да се разбият с лазер, защото са много големи. Истината е, че на следващия ден пациентът става и не усеща никаква болка.<br /> <br /> <strong>- Какво плащат пациентите ви?</strong><br /> - Донякъде се върви по клинична пътека, но се налага да се използват инструменти, които не се плащат от Здравната каса. При операциите на рак на простатата пациентите минават по клинична пътека. В същото време в тази пътека е отбелязано, че Касата не поема скъпоструващи консумативи. В случая това е лазерната сонда.<br /> <br /> Здравната каса не поема и операциите, извършвани с робота &ldquo;Да Винчи&rdquo;. Водим преговори и голяма борба да се преодолее този негативизъм. Смятам, че ще се преборим, защото при жените, при операции от рак на шийката на матката с този робот, интервенциите се поемат напълно от Касата. Лично аз смятам, че трябва на 100% да сме лекари, а не търговци!<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />