Борис Илиев: След 15 години на диализа брат ми стана донор!

<em>Борис Илиев е от пазарджишкото село Ляхово. От 16-годишен страда от хронична бъбречна недостатъчност, заради което се нуждае от трансплантация на бъбрек в чужбина. 15 мъчителни години на хемодиализа обаче са вече зад гърба на младия мъж.<br /> <br /> Медицинската апаратура, която изпълнява функциите на изсъхналите му бъбреци, нанася сериозни поражения на останалите му органи. През 2000 г. му е направена една неуспешна трансплантация на бъбрек, като донор става майка му, но организмът му не го приема. За съжаление обаче състоянието му не се подобрява и заминаването за чужбина е единственият му шанс за живот. През 2009 г. отново среща проблем. Благодарение на дарителска кампания, той успява да събере необходимата сума за трансплантация в Пакистан. Точно тогава обаче спират визите и той не успява да замине. Междувременно трансплантациите в чужбина стават все по-скъпи и се налага отново да започне да събира пари.<br /> </em><br /> Сега разговаряме с един уверен в себе си млад мъж, който освен че бодро говори, казва, че и така се чувства. Защото Борис от началото на тази година има нов функциониращ перфектно бъбрек. Този път &ndash; дарен от брат му. Ето какво още ни разказа младият мъж.<br /> <strong><br /> - Здравейте, Борис! Как се чувствате? Стигнахте до Франция &ndash; как и защо се наложи да отидете там?</strong><br /> - Чувствам се доста добре, чета за изпит, хирургия, завършвам 2-ра година специалността &bdquo;Медицински брат&rdquo;. Това е като медсестра, но така се наричат мъжете, които работят тази професия.<br /> <br /> За Франция &ndash; честно казано, имах огромен късмет. Знаете, че от юношеските ми години бъбреците ми не функционират, знаете и че в България претърпях една неуспешна трансплантация на бъбрек, дарен ми от майка ми. Защо го отхвърлих, обяснение нямат и лекарите. Как се чувства майка ми след рязането да й вземат бъбрека, пък е друга тема и моя болка.<br /> <br /> Разбрах случайно за проф. Лионел Ростенг, беше в София, и изпратих брат ми да се срещне с него. Разговаряли са, брат ми му казал, че иска да ми стане донор. Разменили са си имейли и започна кореспонденция и чрез д-р Мариана Симеонова, Човек с главно Ч. Професорът първо мен ме извика в клиниката си за изследвания, след това и брат ми. После определиха дата за трансплантация &ndash; 24 февруари 2014 г.<br /> <u><br /> </u>След 15 години чакане живея втори живот...<br /> <br /> <strong>- Каква съвместимост имахте с брат ви?</strong><br /> - &bdquo;Повече от отлична&rdquo;, каза проф. Ростенг.<br /> <br /> <strong>- Какво си спомняте от трансплантацията?</strong><br /> - Първо, за клиниката. Като визия, <br /> <u><br /> като някоя от нашите добри клиники </u><br /> <br /> Но еднаквостта е дотук. Само по филмите сме гледали, но там има асансьорна кола, която буквално влиза вътре в отделението с пациента. Много добри специалисти, но и като хора безупречни в отношението си към пациента.<br /> <br /> Много съм наранен от отношението на българските лекари. Майка ми заради мен е с един бъбрек &ndash; за нищо.<br /> Има огромен шев от разреза, над 25 см, след това получи херния. Оперираха я още веднъж &ndash; просто при ваденето на бъбрека не са стегнали добре мускулатурата. До ден-днешен я тормози самата оперативна намеса, всекидневно усеща болки. Вече взима и хапче за кръвно, за да не се случи нещо. На брат ми ендоскопски извадиха бъбрека, има само четири дупки ниско долу вдясно, 7 шева само. Казаха му да си почива, но се върна на работа, чувства се добре. Разликата е огромна &ndash; сами го разбирате!<br /> <br /> <strong>- Преживели сте вече една, как се чувствахте след втората?</strong><br /> - Бях се примирил, че ще ми е зле, но в момента в който си отворих очите, <br /> <u><br /> бях напълно адекватен, </u><br /> <br /> както сега си говоря с вас. Не изпитвах никаква болка, не ми се повръщаше. Посочих на сестрата, мъж, там много млади момчета работят като медбрат, уретралната торбичка и той ми каза, че всичко е наред. След това разбрах от професора, че бъбрекът веднага е заработил. Сега си пия имуносупресорите, ходя в София на прегледи при проф. Паскалев, един много знаещ и можещ човек. През очите си виждам един друг свят &ndash; по-добър и с повече възможности за мен.<br /> <strong><br /> - Смятате ли, че у нас ще разрешат кръстосаното донорство?</strong><br /> - Не, в България няма как това да се случи. Всичко е въпрос на закони, които могат да ги вземат от друга държава, но няма да го направят, защото не сме дорасли за такова донорство. Ние нямаме трупни донори, над 1000 души са на хемодиализа и чакат бъбрек. Млади хора във френската клиника не видях, всички бяха над 50-годишни. Те не ги включват на диализа &ndash; всички ходят на профилактични изследвания и болестите се хващат в изключително ранен стадий. Там всеки божи ден се извършват по 4 трансплантации на бъбрек, само в тази клиника, от трупен донор, разбира се.<br /> <br /> <hr /> <strong>Проф. Емил Паскалев:<br /> В Норвегия се чака 3 месеца за бъбречна трансплантация!</strong><br /> <br /> <br /> <strong>- Проф. Паскалев, до каква степен трансплантациите на бъбреци у нас са успешни?</strong><br /> - Показателите са малко по-особени за разбиране, но ние изчисляваме каква е успеваемостта на база колко от трансплантираните бъбреци функционират на първата година, на 5-та, на 10-та и по-късно като процент.<br /> <br /> При нас като гост беше проф. Лионел Ростенг, нефролог, директор на Център по бъбречни трансплантации в Тулуза - това е най-големият трансплантационен център във Франция. Той съобщи успеваемост за трансплантираните пациенти от жив донор на първата година от 92%, за България този процент е 82%. Тоест ние се доближаваме доста до качеството на водещия трансплантационен център за Франция. Нашите усилия са неимоверни, но не можем да постигаме фантастични резултати, без да се съобразяваме с нашата макрорамка.<br /> <br /> <strong>- Какво се случва в една нормална европейска държава?</strong><br /> - В трансплантационния център, в който работи проф. Ростенг, по негови думи един пациент на диализа чака средно 3 години за трансплантация. В Норвегия този срок е 3 месеца. На 52% от трансплантираните там им е била извършена трансплантацията, без да са чакали за нея въобще, тоест не са стигнали до включване на диализа. Бих искал в България да се случи нещо подобно.<br /> <br /> <hr /> <strong>Доц. д-р Марин Георгиев:<br /> Не сме готови за живото кръстосано донорство!</strong><br /> <br /> <strong>- Доц. Георгиев, за или против сте живото кръстосано донорство? В България то не е разрешено и много пациенти плащат безумно висока цена, за да си трансплантират бъбрек в чужбина.</strong><br /> - Ще ви кажа мнението си и като лекар, и като обикновен човек. От медицинска гледна точка, ако всичко е законово добре издържано, както и е налице висока съвместимост, функция на органа, смятам, че тук проблем няма. Този вид донорство е доказан в други държави.<br /> <br /> От морална и етична гледна точка аз лично не виждам проблем &ndash; той е в законодателството и то се прилага. Ще ви дам пример. Преливането на кръв е вид живо кръстосано донорство, но никой не пита защо е така, имаме ли право да го правим &ndash; от тази топла червена уникална течност зависи човешкият живот. Затова, реално погледнато, тук въпросът изключително е върху законодателството.<br /> <br /> В ситуацията в България, няма защо да се крием като щрауси в пясъка, някъде се извършват такива трансплантации. Затова живото кръстосано донорство у нас засега е невъзможно да се разреши. Невъзможно най-вече заради опасността нерегламентирано да се развият корупционни практики както между самите пациенти, които си разменят органите, така и във всички видове болници. Смятам, за съжаление, че в България, на тези географски ширини, на този етап не сме готови да прилагаме живото кръстосано донорство.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />