Михаил Иванов е бивш дървосекач
<em>През 2008 г. дърво пада върху левия му крак и го премазва. Налага се да го ампутират. Дават му инвалидна пенсия 140 лв., но с толкова малко пари не се живее. Затова Михаил започва да отглежда гъби в сайванта си. <br /> </em><br /> Вече е свикнал с поставената му протеза и се движи почти нормално. Гъбарството му носи добри доходи и не изпитва лишения. През лятото на 2010 г. обаче забелязва, че и някой друг обира плодовете на труда му. Понеже е и ловджия, притежава законно двуцевка. Вече не може да ходи на лов, но повече за развлечение стреля по гълъби. Почти няма случай да не улучи. Но мисълта, че някой го краде, не му дава мира. Инсталира една 500-ватова крушка на джанката до сайвана, ама не я пали. Няколко нощи се спотайва под големия орех с двуцевката. На чевъртата забелязва някакво движение. Взира се в тъмнината и съзира човешки фигури. Те влизат в сайванта и след половин час излизат. Михаил светва лампата и вижда трима души, явно с пълни кошници, защото ги носят трудно. Дава два изстрела и отнася шапките на двама от крадците, като вика: &ldquo;Стой на място, иначе ще те гръмна!&ldquo;. <br /> Крадците се стъписват, свалят кошниците и вдигат ръце<br /> <br /> Михаил се приближава с насочена пушка, връзва ръцете им и ги затваря в обора. Взима и документите им за самоличност, а на сутринта ги води в кметството. Викат полиция, откарват ги в общинския център, но Михаил научава, че на следващия ден са пуснати. <br /> <br /> &bdquo;А, така ли, значи в тази държава няма правосъдие&ldquo;, казва си Михаил. Има пари, купува си мотоциклет за инвалиди. Понеже знае адреса на крадците, отива в тяхното село, но намира само единия от тях. Казва му, че ако до два дни не му дадат 1500 лв., на колкото той оценява откраднатите гъби, ще раздава правосъдие. Оня го изпсува и заплашва, че ще му видят сметката. Това вече направо вбесява Михаил. Вече е май, времето се е затоплило и той прави пусия край селото на крадците. Когато един ден забелязва опела на един от тях да се отправя нанякъде си, заляга и стреля в гумите на колата. Тя се преобръща и всеки момент ще избухне в пламъци. Михаил измъква изпадналия в безсъзнание шофьор, свестява го с амоняк и полузамаян, го връзва за едно дърво. <br /> <br /> Обискирва го, намира в него 700 лв., взима ги и казва, че ако не се обади на ортаците си да донесат още 800 лв., ще раздава правосъдие <br /> <br /> Ще го намаже с мед, а той да си представи какво следва по-нататък. Крадецът изгубил ума и дума, но все пак намира сили да се обади и да предаде искането на Михаил. След около час се задава една тойота, спира на около 500 м и един се провиква, че носят парите. Михаил им нарежда да ги оставят и да се върнат, а след половин час да дойдат и да приберат ортака си. Така и става.<br /> <br /> Случаят се разчува из околността. Десетки пострадали от грабежи селяни заприиждат при Михаил и го молят да им помогне да получат възмездие за ограбеното. И той не връща никого. Отначало обирджиите се опитват да се справят с него. Устройват му множество засади, но той винаги се измъква невредим. Тогава те започват да изпитват панически страх от него. Вече само като чуят рева на мощния му 500-кубиков мотор, разбират, че е дошъл часът на възмездието за тях. Михаил успява да обезщети значителна част от пострадалите от грабежите. Набезите почти престават, защото в района само мисълта, че може да ги навести Сакатия, както те наричат Михаил, изпарява всяка мисъл у тях да крадат. Хората отново започват да обработват градините си, да гледат животни и да не заключват вратите си, както е било преди години. Сега Михаил е замислил друго, иска да се справи с обирджиите, които на безценица изкупуват продукцията на селяните.<br /> <br /> <br /> <strong>Васил СПАСКОВ</strong><br />