Принудени са да работят при доста спартански условия, а заплащането им е нищожно
<em>&nbsp;Сноубордистката Александра (Сани) Жекова е родена на 5 октомври 1987 г. в София. Под ръководството на своя баща и треньор Виктор Жеков тя влиза в световния елит на сноуборда и в последните пет години неизменно е в топ 3 в генералното класиране за Световната купа по бордъркрос. Стъпвала е 15 пъти на почетната стълбичка - 2 победи, 8 втори места и 5 трети. Носителка на Европейската купа за 2006 г. На зимните олимпийски игри в Сочи &lsquo;2014 Сани вече докосваше бронзовия медал, но преди финала беше съборена от съперничка и в крайна сметка финишира пета. Нейните летни хобита са уиндсърф, уейкборд, гмуркане, моторни спортове, голф. Преди седмица тя даде личен пример на хиляди млади хора в София, участвайки в кампанията &ldquo;Живей активно&rdquo;, като даде старт на велопоход по улиците на столицата. Сани Жекова сподели за читателите на в. &ldquo;Доктор&rdquo; как живее здравословно</em>.<br /> <br /> <strong>- Александра, вие сте в непрекъснато движение. Но как може да накараме обездвижените и затлъстели българчета да живеят активно и да бъдат здрави?</strong><br /> - Всичко започва от родителите. Те първи трябва да дадат пример на децата си как да живеят здравословно, да бъдат по-активни, да се хранят здравословно. Родителите трябва да им покажат, че светът не се изчерпва със седенето пред телевизора и пред компютъра, че светът е навън. Децата трябва да усетят, че като спортуват, могат и да се забавляват. В крайна сметка спортът е много добър начин на възпитание. Той изгражда много важни качества у подрастващите, например дисциплина. А дисциплината ни е необходима, независимо в коя сфера на човешката дейност работим. Едно от най-хубавите неща, което може да се случи на човек, е да си постави някаква цел, да преодолее някаква трудност и да я постигне. За мен лично това е смисълът на живота - в преодоляването на трудности и в самоусъвършенстването - и физическо, и духовно.<br /> <strong><br /> - Имате ли някакви ограничения във вашия режим на хранене?</strong><br /> - Имам ограничения. В зависимост от различните периоди на подготовка се храня по различен начин. Когато съм в много активен тренировъчен режим, се храня по един начин, когато съм в състезателен режим - по друг, а когато се възстановявам - по трети. Най-общо, държа храната ми да е максимално качествена и минимално термично обработена. Избягвам да се храня с всякакви полуфабрикати, колбаси, консерви и консервирани храни. Избягвам също глутена, захарта, бялото брашно. Ям черен хляб и продукти с по-голямо съдържание на фибри. За един спортист въглехидратите са значителна част от храната и не може без тях, но гледам да си ги набавям от най-добрите източници. Също така ползвам изцяло натурални хранителни добавки. Може да ви се стори екзотично, но приемам южноамерикански и азиатски корени с високо съдържание на витамини и полезни вещества. Храня се и със специални водорасли, които са чисто клетъчна храна. С добри познания и малко разум човек може да си избере и да спазва здравословен хранителен режим дори в динамичното ни ежедневие.<br /> <br /> <strong>- Имахте ли някое мускулче в тялото, което за пръв път натоварихте едва по време на участието ви в &ldquo;Денсинг старс&rdquo;?</strong><br /> - Когато спортувам, натоварвам цялото си тяло симетрично, защото се занимавам с най-различни спортове. Но танцът е съвсем друг тип натоварване. <br /> <u><br /> Бях доста емоционално изтощена </u><br /> <br /> след дългия и напрегнат сезон в сноуборда. Може би затова нямах енергия да се боря докрай и да остана в шоуто. Физическата умора също ме застигна. След няколко джайфа обаче установих, че бързите танци са доста натоварващи за краката.<br /> <strong><br /> - Препоръчвате ли танците като някакъв вид активност?</strong><br /> - О, да. Защото в танците човек наистина не усеща как изразходва енергия. Според мен танците са много добро тренировъчно средство за хора, които нямат афинитет към спорта.<br /> <em><br /> - </em><strong>На зимната олимпиада в Сочи се състезавахте с тежка контузия. Как се излекувахте?</strong><br /> - Имах фрактура на опашните прешлени. За съжаление за този вид контузия не може да се приложи никакво медицинско въздействие. Просто трябваше да мине време, за да може костта да калцира. Така бях принудена двадесетина дни да почивам преди олимпиадата, след което започнах отново да навлизам в тренировъчния си режим. Наистина имаше болка, с която трябваше да се преборя, но успях благодарение на медикаментозно лечение. Така се възстанових до някаква степен от фрактурата и можах да се състезавам на олимпийските игри в Сочи. След това обаче, тъй като имах две доста сериозни падания, причинени от мои конкурентки,<br /> <br /> <u>получих и леко усукване на дясното коляно</u><br /> <br /> То се поду непосредствено след състезателния сезон. Трябваше отново да почивам малко. Пак съм на леко медикаментозно лечение. Но сега се чувствам по-добре. Започнах да тренирам преди 6 седмици и след минаването на този вработващ цикъл се чувствам мобилизирана и готова за по-сериозни натоварвания.<br /> <strong><br /> - Кои са лекарите, които се грижат за вас?</strong><br /> - Българската федерация по ски има свой екип от лекари, специалисти в различни области, които винаги ни съдействат при някакъв проблем. Имаме и екип от физиотерапевти - обикновено те ни помагат. За повечето леки травми нямаме време за лечение и се борим с тях в движение. Елитният спорт не може без контузии и за съжаление те са част от ежедневието на всеки спортист.<br /> <strong><br /> - А някога лежали ли сте в болница?</strong><br /> - Да. Последният път беше преди две години, когато получих много сериозно счупване на носа и комоцио. Случи се на тренировка в Австрия и затова лежах четири дни в австрийска болница. Уверявам ви, че австрийските болници нямат нищо общо с българските и не беше кой знае колко неприятно изживяване.<br /> В интерес на истината има вече и частни болници в България, които са на световно ниво.<br /> <br /> <strong>- Каква е разликата между австрийска болница и една държавна българска болница?</strong><br /> - Може би трябва да започнем от състоянието на самото лечебно заведение и на апаратурата, с която разполага, както и на медицинските екипи и тяхното заплащане. Отношението към пациентите е съвсем различно. Това, което аз наблюдавам в българските държавни лечебни заведения, е, че лекарите са невероятно изтормозени. Защото те поемат огромно количество работа и спешни случаи, принудени са да работят при доста спартански условия, а заплащането им е нищожно.<br /> <strong><br /> <br /> <br /> <br /> Мара КАЛЧЕВА</strong><br />