Джоко Росич ме спаси от злополука с кон
<em>Павел Дойчев е завършил прословутата милиционерска школа в Симеоново, учил е психология в СУ &ldquo;Св. Климент Охридски&rdquo;, след това - курс по режисура, продуцентство, сценарно майсторство и монтаж за документално кино в студията &ldquo;Чинечита&rdquo;, Италия. Има четвърти дан по карате шотокан. Един от най-известните каскадьори през 80-те. Сред прочутите му каскади е тази, в която провесва бъдещата си съпруга Ваня Цветкова от 14-ия етаж във филма &ldquo;Комбина&rdquo;. <br /> <br /> По време на емиграцията си в САЩ завършва и курс за казино мениджър и е най-добрият специалист в казино индустрията в България. След месеци Павел Дойчев, водолазът и воден оператор Гаврил Гюров-Гицата и инженерът по химия Дачо Дачев планират околосветско пътешествие с яхта, чрез което да популяризират България. В ексклузивно интервю за &ldquo;ШОУ&rdquo; бившият каскадьор разкрива за пръв трагичните случки, след които е станал езотерик и контактьор!</em><br /> <br /> <hr /> <strong>- Никога не си казвал, че живееш втори живот! Какво се случи?!</strong><br /> - Това се случи на 11 юни 1996 година. Бях в Америка. Всичко, което ставаше в този ден, като че ли ми беше познато... Имах усещането, че съм участник в сюрреалистичен филм. Карах колата си по някакъв път. Път без начало и без край, между щатите Невада и Айдахо. Път прав, като стрела, изтегнал се до хоризонта... Цялата природа беше застинала. Нямаше никакво движение, бях като че ли сам на този свят! Маранята от горещия въздух създаваше илюзия, че околността е декор. Единствено в далечината се движеше нещо. Това беше някакъв безкрайно дълъг товарен влак. Може би е отивал да товари в сребърните мини&hellip;<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Движех се със 150-160 км в час </strong></span><br /> <br /> Независимо от голямата скорост, всичко, което ставаше, за мен беше като на каданс. Бавно застигах успоредно движещия се влак. Той като че ли се приближаваше до пътя, но продължаваше да се движи успоредно. Когато достигнах последния вагон, отклоних погледа си от пътя. Реших да преброя колко вагона има композицията. Броях вагоните, които се доближаваха все повече и повече! Когато стигнах до №13, видях, че влакът всъщност... пресича пътя! Аз летях със 150 км към фатален сблъсък. До мястото на моята смърт оставаха около 200 метра!<br /> <br /> Продължително време в моя живот се занимавах с каскади във филми. Една от специалностите ми бяха автомобилните каскади. Може би уменията ми от това време, може би шансът или сам Господ ме спасиха тогава! Тялото ми действаше преди мисълта ми! Направих един трик &ndash; натиснах малко спирачка, дръпнах ръчната, за да блокират задните гуми, колата излезе извън пътя в полето, избухах се в някаква канавка и се разминахме на &ldquo;педя&rdquo; разстояние с влака! Дадох газ, качих се на пътя и продължих като някакъв супермен! Никакво впечатление! Не изпитах и капчица страх през цялото време! <br /> <br /> Обаче след някой и друг километър, колата излетя сама от пътя - загубих контрол над нея - явно при това думкане нещо беше станало с нея, преметна се и... попаднах в другото измерение!...<br /> <br /> ... В началото беше тъмно. В далечината се появи светла точка, която доста бързо се приближи. Бях на някакво място, като че ли обвито с бяла светеща мъгла. Мъглата леко започна да се разсейва и смътно, от птичи поглед, започна да се вижда поле, влакова линия и път, косо пресичащ линията. Аз летях високо! Изпълнен бях със странно чувство на неизвестност, на любопитство, на топлота, на спокойствие, на благост, на щастие, на любов&hellip; <br /> <br /> Постепенно мъглата се сгъсти, започна да се затъмнява и веднага след това получих прояснение. Видях напуканото стъкло на колата. В мозъка ми се вряза мисълта: &ldquo;А, значи не е било сън!...&rdquo;. Защото именно това беше кошмарът, който бях виждал и изживявал многократно, като малък! Винаги се събуждах на едно и също място - малко преди да ме прегази влак!<br /> Двигателят на колата още работеше. През прозореца някакви хора ме питаха: &ldquo;Ар ю о`кей?!&rdquo;, &ldquo;Ар ю о`кей?!&rdquo; /Добре ли сте?! &ndash; б. а./ Бавно се пресегнах и изключих двигателя. Теглих им мислено една майна! Ар ю о` кей?! Ако имаше изтичане на бензин, всеки момент колата можеше <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да избухне в пламъци! </strong></span><br /> <br /> И линейката беше дошла. Значи бяха минали някъде 40 мин. Беше дошла и полиция, изрязаха колата много професионално, сложиха ме на една количка. Абе, големи майстори са, евала им правя! <br /> <br /> Закараха ме в болница, нямах счупвания, имах едно спукване на прешлен на врата. Той и сега си е спукан, защото прешленът е хрущял и не зараства... <br /> <br /> На другия ден ме изписаха, Ваня /Цветкова &ndash; б. а./ и синът ми дойдоха и ме прибраха в къщата ни в Айдахо. <br /> След няколко дена се върнах обратно в Лас Вегас, за да подготвя преместването на семейството там. Един месец след това, започнах да получавам видения, да &ldquo;разговарям&rdquo; с тях! Чувствах се странно! Беше ми приятно, но същевременно имах опасения. Викам си: &ldquo;Хайде, Павле, ти откачи!...&rdquo;. Не споделях с никого какво ми се случваше. Това ми състояние се проточи във времето, започнах да усещам и &ldquo;виждам&rdquo; света по различен начин. Уж беше същият, но и не беше. Разговорите със светлинното същество ми бяха много интересни и аз започнах да ги записвам. Луда работа! Това същество започнах да наричам Исус. Но на него му е все едно как ще го наричаш!<br /> <br /> <strong>- Тогава ли започна да медитираш?</strong><br /> - От време на време медитирах. Медитациите ми ставаха все по-силни и по-ярки. Първата причина да започна усилено да медитирам беше, за да се опитам да направя контакт с духа на баща ми и на майка ми. Имаше нещо необяснимо и като че ли нередно от начина, по който си отидоха. Майка ми почина на 43 години, когато беше на рутинно изследване в болницата. Тогава аз бях войник. Една от сестрите в болницата ми каза, че трябва да разследвам обстоятелствата на нейната смърт. Не го направих. Двайсет години по-късно баща ми почина. Той си отиде отново при съмнителни обстоятелства, в същата болница. Отнякъде се появи същата медицинска сестра. Тя ми каза: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Знаеш ли, че баща ти почина в същата стая и на същото легло, където си отиде и майка ти?&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Знаех, че някои личности умеят да правя връзка с духове, но, вместо да търся такъв човек, реших сам да опитам. Както и да е&hellip; Колкото и да се молех на Всевишния, контакт с мама и татко не можех да направя! Но постепенно започнах да получавам определени образи. Някои от тях изглеждаха като символи на нещо неразбираемо за мен. Други бяха като образи на извънземни същества!<br /> <br /> Аз &ldquo;посещавах&rdquo; някои от техните планети, с живот над и под водата. &ldquo;Виждах&rdquo; странни междузвездни кораби, сгради, паметници!... Всичко това изглеждаше налудничаво, но наистина се забавлявах от това, което виждах. Беше като филм, който се създаваше пред мен, но аз имах участие в него. Усещах, че &ldquo;сценарият&rdquo; може да бъде контролиран от мен. Разбирах, че може да е плод на моето въображение, или игра на моето подсъзнание, или нещо друго. Каквото и да е, то ми даваше едновременно релаксация и вълнение от допира с непознатото, удоволствие и задоволство от моите &ldquo;пътувания&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Кога направи първото си предсказание?</strong><br /> - Срам-не срам, вече бях започнал да споделям с някои от близките ми приятели какво ми се случва. Скритата идея беше да разбера тяхното мнение каква степен на лудост ме е обхванала, време ли е да търся лекарска намеса или не! /смях/<br /> За мое учудване, всичките ми приятели приемаха с уважение и известен респект разказите ми. Един от тях, когото аз наричам &ldquo;моят американски брат&rdquo;, като практичен американец ми предложи да направим пари, използвайки новите ми способности. Например, от залагания на коне! Аз не знаех нищо за конни състезания или залагания. Така че той ми обясни, как се правят залозите, какво да питам и т.н. <br /> <br /> Следвайки инструкциите му, в състояние на медитация, аз получих информация за мястото на състезанието. То трябваше да се проведе в Хюстън, на 27 февруари 1997 г., втори старт; конят победител е №3; на второ място кон №7 и на трето място кон №2. Тази информация получих в началото на януари, т. е. шест седмици предварително! Когато &ldquo;докладвах&rdquo; на приятеля ми за предсказанието, той беше разочарован, защото... в Хюстън нямало хиподрум. Тъй като в Америка има много градове, където се провеждат ежедневно многобройни конни състезания, решихме за всеки случай да попитаме на гишето, приемащо залозите, дали има хиподрум в Хюстън. Отговорът беше &ndash; НЕ! Обаче за наша изненада един от играчите, правещ залог, чу нашия въпрос и каза, че всъщност имало малък хиподрум и той се казвал &ldquo;Сам Хюстън&rdquo;. Каза ни и две от казината, където приемали залози за този хиподрум. За да съкратя историята - всичко се оказа точно! Разбира се, възможно е да е някакво невероятно съвпадение! Нека математиците изчислят каква е вероятността за това. За мен беше урок, че трябва да вярвам &hellip; <br /> <strong><br /> - Как попадна в Америка, където стана катастрофата и започнаха да ти се случват тези странни неща?</strong><br /> - През 1988 г. заминах за Италия. Записах се на курсове в киностудията &ldquo;Чинечита&rdquo; за документално кино - операторско майсторство, монтаж, продуцентство... След това започнаха събитията в България. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ваня беше в София, гладуваше заедно с всички<br /> </strong></span><br /> Каза ми, че майка й ставала всяка сутрин рано да вземе кофичка кисело мляко за сина ни... Отидох в една емигрантска организация в Италия, &ldquo;Толстой&rdquo; се казваше, да видя какво става &ndash; просто от любопитство. Дадоха ми някакъв формуляр и аз го попълних за Щатите. Ако стане - стане. Бях одобрен &ndash; дадоха ми виза! &ldquo;След три дни летиш&rdquo;, ми казват.<br /> <br /> Обадих се на Ваня веднага: &ldquo;Направих една беля, одобриха ме за Щатите, но смятам да се откажа...&rdquo;. Но Ваня веднага ме прекъсна: &ldquo;Глупости, ще се отказваш, веднага заминавай, ти не знаеш какво е в България!&rdquo;.<br /> <br /> Заминах. Ваня дойде по-късно с Павел, после дойдоха при нас и другите ми двама синове. Живеехме в началото всички в щата Айдахо в градчето Туин Фолс, на границата с Невада. Бях си намерил работа в Невада като крупие. Един по един започнах да прибирам всички българи в казиното да стават крупиета. Имахме 15 българи крупиета. То беше малко казино, но по-голямо от най-голямото българско. Казиното в &ldquo;Принцес&rdquo; например е много малко за техните мащаби. Бях още крупие, а на табелката ми пишеше &ndash; Павел, България. Идва при мен един играч и ми казва: &rdquo;А, и ти ли си от България?&rdquo;.&ldquo;Защо?&rdquo; А той: &ldquo;Ами, момчето на онази маса също е от България!&rdquo;Казвам: &ldquo;Това е синът ми!&rdquo;.&ldquo;Ами това на заровете?&rdquo;. Казвам: &ldquo;Другият ми син!&rdquo;. &ldquo;Ами онази русата на рулетката?&rdquo;. Казвам: &rdquo;Това е жена ми!&rdquo;. Той се ошашави! Всички бяхме там! След това се преместихме в Лас Вегас...<br /> <br /> <strong>- Ти си работил в Държавна сигурност. След това си напуснал и ставаш каскадьор? Защо? </strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>- Бях офицер от Държавна сигурност </strong></span><br /> <br /> работех като оперативен работник. Почти веднага след казармата ме извикаха: &ldquo;Знаем ти досието. Искаш ли да работиш?&rdquo; Казах: &rdquo;За мен е чест&rdquo;. Изкарах школата в Симеоново и всичко си тръгна по каналния ред... Вербувах хора, но не съм работил срещу такива, които разказваха вицове за Тодор Живков. Занимавал съм се с неща, които са засягали държавата, срещу чужди държави, които са имали интереси у нас - в контраразузнаването и на други места... И съм много горд от това, което съм правил.<br /> <br /> Но сестра ми се омъжи за един италиански търговец и поради това, че&nbsp;той се явяваше &ldquo;враг&rdquo;, аз напуснах службите. Не исках да отивам на работа в някое външнотърговско дружество, защото знаех, че ще ме следят и няма да мога да бъда спокоен. Знаех каква е схемата отвътре... <br /> <br /> Станах сценичен работник в Народния театър. Преди това съм обучавал командоси, бях треньор и по карате шотокан. Започнах да тренирам актьорите на сценичен бой. Станах популярен в тези среди. Започнах да правя каскади, после ме назначиха като асистент-режисьор и вече си тръгнаха нещата. Събрах група каскадьори, започнаха да ни викат в много продукции. <br /> <br /> Но обичах да си създавам допълнителни трудности, за да ми е по-интересен животът, така е било винаги. Бях вече на 37 години, улегнал мъж, когато заедно с един мой добър приятел каскадьор &ndash; Гаврил Гюров &ndash; Гицата, с който сега предприемаме околосветското пътешествие, направихме плуване през зимата по река Дунав. От 5 февруари за пет дни плувахме от Видин до Русе при температура на водата 0 градуса по Целзий. Средният ни престой в ледената вода беше около 7-8 часа на ден! <br /> <br /> Това беше изпитание, което не може да се нарече плуване, а по-скоро борба за живот. Освен всичко, аз исках да усетя какво чувства човек, когато е на ръба на изтощението, когато е близко до смъртта; когато става едно разделение на духа от тялото в един момент! Заключението, което най-добре формулира моят приятел, е: <br /> <strong><br /> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;По-добре е да не си жив, когато си поставен в такива условия!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Имало е и други ситуации, когато съм бил поставен волю или неволю &ldquo;на ръба&rdquo;. Аз цял живот съм си правил такива опити със себе си. От 11-годишен тренирам йога. Имам си и личен рекорд по гмуркане без кислородна бутилка &ndash; 3 мин. и 40 сек. Не съм го правил за рекорди, а просто за да изпитам себе си!<br /> <br /> <strong>- В каскадьорските години изпадал ли си в критични ситуации?</strong><br /> - Аз не бях добър ездач, научих се да яздя кон заради филма &ldquo;Хан Аспарух&rdquo;. Джоко Росич ме научи да яздя кон правилно и да го командвам. Той ми беше най-добрият учител как да се държа с коня. Отнасяше се бащински с мене. В началото ме сложиха на коня, но аз не бях добър, а имах славата на добър каскадьор. Другите седяха и гледаха сеир! &ldquo;А, да те видим сега как ще се оправиш!&rdquo;. С Джоко бяхме излезли да яздим и изведнъж конете нещо се разбягаха! Потеглихме в галоп, след това в кариер и понеже аз не можех да управлявам добре коня, съм го изпуснал и не можех да го спра! Той бягаше с някаква страхотна скорост! Нямах представа къде ще се блъсне и каква поразия ще стане! Джоко Росич, както препускаше стремглаво до мен, успя да хване в движение за юздите моя кон и спря и неговия, и моя едновременно! Ако не беше той, не знам какво можеше да се случи! Голям майстор беше!<br /> <br /> Веднъж трябваше да скоча някъде от 15 метра. Дублирах един полски актьор, приличах визуално на него. Трябваше да тичам и, тичайки, да скоча. В такъв случай има свободно падане. Предварително бях проверил долу да няма някой вестник да плува или найлон... Долу имаше и един водолаз, който по време на каскадата трябваше да пусне от бутилка сгъстен въздух, защото, когато падаш от такава височина, водата става твърда като бетон! А като пуснеш въздух, от мехурчетата става по-рехаво... Но аз не уцелих където беше въздухът, и си паднах баш на &ldquo;бетона&rdquo;! После цялото тяло ме болеше - все едно ме беше блъснал камион! <br /> <strong><br /> - Сега ти предстои околосветско пътешествие с двама свои приятели, как го реши?</strong><br /> - Както си седяхме, викам: &ldquo;Защо не вземем да обиколим земното кълбо?!&rdquo;. Земята не е обикаляна от българин от повече от 20 години. Да обиколим и да покажем на света, че България съществува! Нашият екип е на обща възраст 210 години! Ще спираме навсякъде, където има български общности по света, и ще правим срещи, ще правим презентации за българската музика, история, археология, за това какво чудно място е България!<br /> <br /> Там ще се правят репортажи, които съм уговорил да се излъчват по една българска телевизия, с която имам договор. Защото в тази България всичко е умряло! Въртят някакви мошеници по телевизиите и някакви безлични хора, които запълват времето на народа с някакви политики; една паплач, която трябва да се забрани със закон! Ужасно е, народът е толкова обезверен!...<br /> <br /> От много държави имаме вече отговор, че ни чакат - Щатите, Аржентина, Чили, Бразилия, Колумбия, Хондурас, Нова Зеландия... Имаме спонсор за пътуването &ndash; една фабрика за производство на алкохол. Искат да направят една серия ракия и вино с нашето лого: &ldquo;България около света&rdquo;. Питам ги: &ldquo;Каква ви е ракията?&rdquo;. А те: &ldquo;Много хубава, 50 градуса!&rdquo;. Казвам им: &ldquo;Добре, но ще направите и една каса 25-градусова! Защото в Папуа, Нова Гвинея, ако им дадем 50-градусова, ще трупясаме негърчетата! За тях трябва да имаме ракия за начинаещи!&rdquo; /смях/<br /> <strong><br /> Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />