Държавата отдавна е абдикирала от грижите за болните у нас
<em>Михаил Белчев е роден на 13 август 1946 г. в София. Поет, композитор, певец и режисьор. Завършва IV курс на ВМГИ - София, а после телевизионна режисура в Санкт Петербург. Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите в София. Носител е на 9 награди от фестивала &bdquo;Златният Орфей&rdquo;, а през 1996 г. е отличен на &bdquo;Златният Орфей&rdquo; за цялостно творчество. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Едни от най-популярните от този период са: &bdquo;Булевардът&ldquo;, &bdquo;Младостта си отива&ldquo; и &bdquo;Не остарявай, любов&ldquo;.<br /> </em><br /> <em>Режисьор е на телевизионни спектакли, филми, автор на музика за театрални постановки и филми. С песента &bdquo;Докога&rdquo; в изпълнение на Нели Рангелова печели сребърна Братиславска лира (1983 г.) и втора награда на фестивала в Сопот, Полша (1984 г.).<br /> <br /> Присъства в енциклопедиите за поп и рокмузика в България, в &bdquo;Кой кой е&rdquo; в световната попмузика 1996/1997 г. на Кеймбриджкия библиографичен център, в &bdquo;Кой кой е в България&rdquo; 1998 г., в Български енциклопедичен речник</em>.<br /> <br /> <strong>- Здравейте, г-н Белчев. Навън бушува буря, в душата ви как е?</strong><br /> - О, да, независимо от времето, в душата ми е спокойно. Бях 5 години и половина директор на Столична библиотека, много нерви изхабих там, но пък си харесвах работата. Много се радвам на изложбата си &ndash; никой в света не е правил такава. В края на май подредих в салоните на Военния клуб под стъкло автентични ръкописи на текстове на мои песни. Най-известните стихове за песни бяха рамкирани като картини и представени на изложба с приятелски търг. Това е изложба на изпятата поезия.<br /> В края на юни имам ангажимент в Павликени на конкурса &bdquo;Нека да е лято&rdquo;, ще бъда пеещо жури. Миналата година много хора се бяха събрали, задушевно беше. А през август ще бъда жури на &bdquo;Бургас и морето&rdquo;, който остана най-значимото културно музикално събитие.<br /> <br /> <strong>- Помните ли първата си написана песен?</strong><br /> - Разбира се, през 1968 г., в ритъма на ръченица, за младежкия фестивал в София. Много песни написах, много неща измислих и всичко това ми доведе аритмия. От години излизам от ритъм, не съм само аз, на много хора им се случва.<br /> <br /> <strong>- Лекувате ли я?</strong><br /> - Не ми е драматично ритъмното нарушение. Не ми пречи да живея и работя, пия си илачите. Знам, че напоследък има много добри методи, прилагани и от български лекари, за лечението на това нарушение, но не ми се иска да ми човъркат в сърцето и да не знам какво ще ми се случи.<br /> <u><br /> Вземам хапче за разреждане на кръвта,</u><br /> <br /> д-р Валентина Григорова в Първа градска болница стриктно се грижи за здравето ми, доверил съм се изцяло на нея. Васко Найденов също й е пациент, и още други от бранша с ритъмни нарушения.<br /> <br /> <strong>- Освен тази болежка друга тормози ли ви?</strong><br /> - Преди две години скъсах менискус на лявото коляно. Направиха ми ядрено-магнитен резонанс, видяха, че е отзад скъсан, и споделиха, че може да го оперират, но може и така да си ходя. Лично аз предпочетох да куцукам леко, отколкото да легна под ножа. В началото много ме болеше. Тогава имахме концерт със Стефан, Богдана, Кристина и Косьо в Лондон, но като се качих на сцената, забравих за болката.<br /> <br /> <strong>- Това сигурно е един от компромисите, които вие, артистите, правите, за да забавлявате публиката си?</strong><br /> - Разбира се, че е така. Правил съм и други компромиси със здравето си, например, излизал съм на сцената с много висока температура. Никога не съм отлагал концерт заради някакъв здравословен проблем. <br /> <br /> Но най-ужасен за мен е споменът за едно турне в Русия, когато от преумора и стрес загубих гласа си. Тогава се изплаших до смърт, защото не можех да си представя какво би станало,<br /> <br /> <u>ако завинаги онемея...</u><br /> <br /> Намери се доктор, който ми помогна, оправих се с някакви билкови техни чайове.<br /> <br /> <strong>- Налага ли се да посещавате лекар?</strong><br /> - Когато ми се наложи, нямам никакъв проблем. Просто докторите ме разпознават и се справят по най-добрия начин с мен. Това ми е плюсът, ако мога така да го нарека. Имам много приятели доктори, проф. Никола Владов от Военна болница ми е братовчед. Уникален специалист, велик лекар, мисли само за работата си, имам усещането, че едва ли не живее с живота на пациентите си &ndash; малко са такива хора у нас. В трансплантациите просто няма равен. Искам да спомена и проф. Кадурина &ndash; много добър специалист. Като поговорят като с човек с теб, ето ти го половината от лечението. Да ти вдъхнат доверие в излекуването, да ти върнат вярата в собствените сили, че ще пребориш болестта &ndash;<br /> <u><br /> такива са всички доктори във Военна болница</u><br /> <br /> Казвам го, без да съм пристрастен, просто е истина.<br /> <strong><br /> - Храните ли се здравословно?</strong><br /> - На младини се хранех с каквото има &ndash; концертите свършваха късно, ядяхме посред нощите и не подбирахме храната. Когато си млад, не мислиш с какво се храниш. Сега се чудя на съпругата си Кристина как успява да ни угоди със здравословна храна у дома. И го прави без усилие и с много любов &ndash; както всичко, с което се заеме. Отбягваме мазните, пържените, по-пикантните храни, наблягаме на плодове и пресни зеленчуци. <br /> <br /> <strong>- Успяхте ли да се пенсионирате?</strong><br /> - Не, няма още записан закон. Работя на свободна практика, не съм спокоен &ndash; все пак скоро ще навърша 68 години, а заедно с много колеги не мога да се пенсионирам. А пък и какво ще получавам &ndash; 90% от пенсионерите получават по най-много 150 лв. на месец. За какво да ги дадат по-напред &ndash; за лекарства, за храна ли?! Като споменах лекарства, в аптеките цените им са безумно високи за нашия стандарт на живот. Купувам ги за тъщата, то пенсията й само за тях ще отива, ако ние не й помагаме...<br /> Живеем в 21 век, няма друга държава в света, която да позволи гражданите й, културтрегерите й да мизерстват... Позитивно настроен съм, обичам страната си, творя и живея тук, но нашето в България не е живот, а живуркане...<br /> <br /> <u>Отвсякъде ни притискат, тормозят, унижават неуки хора</u><br /> <br /> Простотията по софийските улици може да ме изкара от равновесие, прелива отвсякъде. Не съм се качвал скоро в планината, там сигурно ще избягам от нея. Като млади много ходехме, сега остаряхме, не сме за там.<br /> <strong><br /> - Каква е историята на най-известната ви песен &bdquo;Младостта си отива&ldquo;?</strong><br /> - С Найден Андреев бяхме съученици в техникума, после в Минно-геоложкия, където направихме група &bdquo;Пчелите&ldquo;. От там ми тръгна кариерата всъщност &ndash; спечелихме награда с наша песен на световния младежки фестивал през 1968 г. Тогава с Найден се бяхме чули, той каза, че има стихотворение на Недялко Йорданов, което е направил на песен. Пита ме дали ще я чуя. А за мен Недялко беше емблематична личност - преписвахме стихотворенията му. Като чух &bdquo;Младостта си отива&ldquo;, много ми хареса, записах я, стана шлагер и една от тия безсмъртни песни, които ще ме надживеят. Може би за добро. Така стана и с &bdquo;Булевардът&ldquo;. Артистът така живее &ndash; в паметта на хората...<br /> <br /> Ще споделя една странна случка. Преди години бяхме на наши приятели на свиждане в болница при дъщеричката им. От съседната стая дойде жена, чийто мъж бил опериран и изпаднал в кома, но много ме харесвал, и тя ме помоли просто да му изпея един куплет от някоя песен. Сложиха ми една дебела престилка, отидох и го хванах за ръцете. След минута, две той отвори очи... Бяхме втрещени от реакцията, жената направо щеше да се побърка, не знаеше какво да направи, какво да каже. <br /> <br /> Пял съм на много благотворителни кампании, на инвалиди, на болни деца и възрастни &ndash; това направо ми къса сърцето. Държавата отдавна е абдикирала от грижите за болните у нас!<br /> <br /> <br /> <strong><br /> <br /> <br /> Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />