Тук съм, за да направя така, че болницата да работи по-добре, да оптимизирам структурата
<em>Бригаден генерал проф. Николай Петров e новият началник на ВМА-София от 3 юни. Той е роден на 29 август 1959 г. в гр. Средец. Завършва медицина във ВМИ &ndash; Варна през 1985 г. През 1991-1992 г. е началник на отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във Военна болница-Бургас. От 1992 г. до 2004 г. преминава през ординатор, асистент, старши и главен асистент във ВМА&ndash;София. От 2004 г. до днес е началник на Катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във ВМА. Лекар на годината за 2012 г. и национален консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение. Проф. Петров беше министър на здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков, след което, както е споделял в други интервюта, с радост се върна към професията си. Проф. Петров даде интервю специално за в. &quot;Доктор&quot;, само 2 седмици след назначаването му за началник на елитната Военна болница. </em><br /> <br /> <strong>- Проф. Петров, какви са първите стъпки, които предприемате като началник на ВМА?</strong><br /> - Аз съм тук, за да направя така, че болницата да работи по-добре, да оптимизирам структурата, да няма хора, които лежат на гърба на другите. Всеки трябва да дава достатъчен принос за развитието на болницата. Основните цели са поставени от Министерството на отбраната, които са наш принципал, те са в няколко посоки. Първата посока е да се подобри финансовото състояние на ВМА. В този смисъл трябва да набележа плана за това. Втората посока е организационна. Правим преглед на структурите, който е обвързан с няколко показателя &ndash; първо - колко хора работят в дадено звено, какъв обем дейност извършват, като ще го съпоставя с аналогични клиники в други болници. Ако се наложи, ще има опитимизиране на структурата. Целта е да има максимално натоварване, макимална ефективност и максимално добро качество на услугите. Това трябва да се обвърже и с финансовите резултати. Ако се окаже, че разходите ни само за медикаменти са повече от 60-80% от стойността на цялата клинична пътека, както много често се случва, това означава неефективност на работата. <br /> <br /> Друг е въпросът, че самата клинична пътека е недофинансирана. Знаете, че те стартираха като недофинансирани и за толкова години въобще не са индексирани. Не можем да бъдем печеливши, системата така е заложена, че няма шанс за това. Но съм убеден, че ще успеем да си покрием поне разходите. <br /> <br /> <strong>- Как предвиждате да оптимизирате разходите на болницата?</strong><br /> - При избор от 10 медикамента да речем, без да се нарушава качеството, ще се съобразяваме с най-ниската цена на лекарството, което изписваме на даден болен. Категорично няма да направим компромис с качеството на лечение за сметка на някакъв евтин медикамент. Има вариант да се лавира в тази зона. Това касае както медикаментите, така и медицинските изделия &ndash; марли, конци и т.н. Дотук са нашите полезни ходове по отношение оптимизацията на разходите. Пациентите не са еднакви, не може да определиш рамка за лечение на всеки болен и тя да е валидна за всички. Един се повлиява добре от обикновен медикамент, при друг трябва да се използват няколко. Хората боледуват и се възстановяват по различен начин. Не трябва да се отнема правото на лекаря, съобразявайки се със състоянието на пациента, да реши с какво да стартира лечението му. Но важно е, все пак, той да се движи в определени рамки. Ако няма чувство на самоконтрол, може да залитне в много скъпо лечение, медицински аргументи за това винаги ще се намерят. Зад това доста често прозират и други интереси. Според мен в здравеопазването трябва да се вкара мотивът <br /> <u><br /> да се харчат ефективно наличните средства, </u><br /> <br /> така както всеки прави вкъщи.<br /> <br /> В Клиниката по реанимация например, когато започна кризата преди години, свихме разходите с повече от 40% при същото качество. Ако си внимателен при изписването на всеки медикамент и избираш нещо, което да не е най-скъпото в дадена група лекарства, съобразявайки се със състоянието на пациента, разбира се, може да се реализират икономии. Взима се медикамент, който е най-доброто съчетание между качество и цена. <br /> <br /> По същия начин стои въпросът с изследванията. Когато при един пациент има динамика само при 1-2 показателя, ще се изследват те, а не да се прави пълна кръвна картина. Ще направя всичко възможно да изградим боксове за химиотерапия, защото така се реализират големи икономии. Така един флакон от медикамент ще се използва от няколко души, а не да се отвори за 1 пациент, чиято доза е по-малка от количеството на флакона, да се приложи и остатъкът да се изхвърли. Ако имаме такъв бокс, със стерилни условия, ще може да се приложи отворената опаковка на няколко пациенти, а не да се изхвърля. Това са много скъпи лекарства, така биха могли да се реализират големи икономии. Всички частни болници работят по този начин. Знаете, частниците най-добре умеят да правят икономии. <br /> <br /> <strong>- Колко са дълговете на ВМА в момента?</strong><br /> - Над 100 млн. лв. са. Не са ни казали да спрем работа, а да си оптимизираме разходите. Трябва да се научим да си правим сметката, по-просто казано.<br /> <br /> Явна несправедливост е това, че МЗ не ни плаща за извършена спешна дейност. Това струва на болницата между 8 и 10 млн. лв. годишно. Ние сме болница, която има и екипи, и много добър спешен център. Нашата организация на спешност е една от най-добрите в България, затова приемаме спешност на общо основание. Не е логично да не получаваме заплащане за това. Преди няколко дни бях при здравния министър д-р Таня Андреева, която обеща да помогне в тази насока и да започнем да получаваме тези пари от МЗ. <br /> <br /> Само 10% от пациентите ни са от военния контингент, останалите са цивилни. Като прибавите, че <br /> <br /> <u>всеки ден имаме много тежки случаи, </u><br /> <br /> които ни карат от цялата страна и струват скъпо на болницата, разходите се увеличават. Реанимацията е пълна, мъчейки се да помогнем на някого, се самоизяждаме. <br /> <br /> <strong>- Предстои ли закриване на отделения във ВМА?</strong><br /> - Има звена, които са много добри при нас, задъхват се и ще им дадем повече легла, персонал и операционни. Едно такова звено е отделението на доц. Байчев, който всеки ден прави по 6-8 операции на тумор на млечната жлеза. Ако му дадем ресурс, той може да направи повече операции. Търсен специалист е, явно е спечелил доверието на хората. Много силни са ни отделенията по гастроентерология, ортопедията...<br /> <br /> Звена, които не работят ефективно, леко ще се редуцират. Т.е. в тази работа няма да има равнопоставеност. Равен шанс за всички ще има, но за ефективния ще се осигури повече ресурс, защото би донесъл повече приходи на болницата.<br /> <strong><br /> - Реално за пациентите ще се промени ли нещо в обслужването във ВМА?</strong><br /> - Не, няма да се промени. Пациентите ще продължат да бъдат лекувани качествено, с добро отношение и грижи, ще получават сърдечно отношение. Независимо от изхода на лечението, пациентът трябва да си тръгне доволен оттук и да каже &quot;Благодаря&quot;. Понякога изходът не е този, който желаем всички, но когато хората са подкрепени, те разбират нещата. В трудни моменти хората очакват добро отношение към тях. Който подценява хората, греши. Грешка е да се казва, че българският народ е прост. Той има достатъчно ниво на интелигентност, за да оцени доброто отношение. <br /> <br /> <strong>- Сега по-натоварен ли сте от времето, когато бяхте здравен министър?</strong><br /> - Да си министър е тегоба за теб самия и добре за близки и роднини. Трябва да се съобразяваш с това как се държиш на обществено място, да ходиш с костюм и вратовръзка... Така че времето, когато бях министър, беше по-тежко за мен от поста на началник на ВМА. Тук познавам всички, клиничен лекар съм, не могат да ме подведат. Във ВМА ми е минал животът. За първи път дойдох тук на 3-месечен курс през 1986 г. После всяка година идвах на специализации, а от 1992 г. работя тук постоянно. Тук се чувствам у дома си, а откакто съм началник, съм в болницата поне по 12 часа дневно. От 6,30 ч. съм тук и нямам 5 минути свободни. <br /> <br /> Но така ще е в началото, докато подредя нещата. Аз работя в екип, делегирам права на отговорните кадри и след това следя за изпълнението на задачите. Заместниците ми са много добри - по диагностично-лечебната част е доц. Венцислав Мутафчийски, прекрасен хирург, млад човек, организиран. Зам.-началник по военно-медицинското осигуряване е доц. Румен Попов. <br /> <br /> <strong>- Предизвикателство ли е този пост за вас?</strong><br /> - Да, голямо предизвикателство е. Оптимист съм по начало, но се надявам Господ да помага и да се справим. Аз го приемам като екипна работа, тук се включват всички шефове на клиники. Много се радвам, че в годините имах добри отношения с тях и по никакъв начин този пост не ги променя. Нашите отношения си остават като на партньори и добри колеги. Постовете са преходни неща, основното са човешките отношения, които са градени с години. Така съм живял и така ще продължа.<br /> <br /> <br /> <strong><br /> Маргарита Благоева</strong><br />