Не сме открили ГМО в хляба, месото и сладкарските изделия
<em>&nbsp;Д-р Камен Николов е началник на отдела по контрол на храните в Българската агенция по безопасност на храните. Той участва в националната конференция в курорта Албена на тема &bdquo;Новости в диагностиката и лечението на социалнозначими болести&rdquo;. Специално за в. &bdquo;Доктор&rdquo; д-р Николов обясни как се гарантира до трапезата на българина да достигат само здравословни или поне безвредни храни. <br /> </em><br /> <strong>- Д-р Николов, изследвания на пакетирани храни показват, че те нямат или са с минимална хранителна стойност, че при тях говорим за празни калории. Как тогава се допуска таргетът на пакетираните храни да бъдат деца?</strong><br /> - С търговски трикове на производителите. Слагат играчки в привлекателни за децата опаковки, правят промоции. Всички тези храни са облепени с картинки на любими детски герои. Така в желанието си да вземе играчката, детето взема и храната в пакета. Има и други трикове. Най се продават стоките на нивото на погледа на купувача. Търговците нарочно ги редят там. Това, което търговците не държат особено да се купува, се слага най-високо или най-ниско, въпреки че може да е много здравословно. <br /> <br /> <strong>- Какъв е основният проблем с храненето в детски градини и училища?</strong><br /> - Проблемът на организираното хранене е, че за него се правят обществени поръчки, че в търговете не участват производители, а търговци, и че критерият за избор е ниската цена. Когато се заложи на най-ниска цена, това не може да доведе до избор на най-качествен продукт. Високото качество има висока цена. Когато според закона за обществените поръчки в детските градини и кухни е наложен критерий ниска цена, няма как да се вземе храна с високо качество. Тя пак е безопасна, но не е висококачествена. <br /> <br /> <strong>- Кои храни е забранено да се предлагат в детските градини и в ученическите столове?</strong><br /> - Храните, които не са по стандарт, защото включват и вредни вещества за децата. Забранили сме категорично в детските заведения да се предлагат млечни продукти с растителни мазнини. Хлябът, месата и месните продукти също трябва да са само по стандарт. У нас по стандарт се правят бял, добруджа и типов хляб, а другите видове хляб се правят по технологична документация (ТД). Когато продуктът съответства на ТД, нямаме причина да не го признаем. Това се позволява от европейското законодателство. <br /> <u><br /> В стандартния хляб не допускаме оцветители, консерванти и емулгатори</u><br /> <br /> Солта е само 1%, както в европейските страни. Хората, които обичат по-солен хляб, си купуват хляб извън стандарта.<br /> <br /> <strong>- Опасни ли са генномодифицираните храни?</strong><br /> - Няма данни нито от Световната здравна организация, нито от други организации, които анализират въздействието на храните, че съществува някакъв риск за здравето от ГМО. Не е нужно да се поддаваме на паника. Въпреки това в България е забранено да се отглеждат генномодифицирани организми. Ние правим проверки и от 100 проби на хляб, соя, сладкарски изделия, месо, шоколади, вафли през миналата година в нито една от тях не сме открили ГМО. <br /> <br /> Когато храна съдържа някакъв процент ГМО или изцяло е направена от тях, има регламент какъв да бъде етикетът. 25% от етикета трябва да съобщава за съдържание на ГМО. С по-голям шрифт трябва да бъде отбелязано, когато ГМО е повече от 0,9%. Така човек може да направи своя избор. <br /> <br /> <strong>- Защо все пак има отрицателни настроения спрямо ГМО?</strong><br /> - Защото е неизвестен дългосрочният ефект от ГМО, а хората се плашат от неизвестното. Какво ще се случи след 50 години с хората, които са се хранили с ГМО, никой не може да предвиди. Не разполагаме с този анализ, защото ГМО съществуват от 20-30 години. Трябва също да правим разлика между селектиране и ГМО. Селекция е, когато подобряваш нещо съществуващо. Например имаш сорт А, който превръщаш в сорт А-1, А-2, А-3, А-4 и от тези сортове избираш най-добрия. А генната модификация означава да промениш участък в генома така, че растението да стане по-устойчиво на студ или на суша. За да изхрани населението в Мексико, &bdquo;Монсанто&rdquo; прави генномодифицирана царевица, която е по-устойчива на суша. <br /> <br /> Има страни обаче, в които ГМО продуктите са забранени. Това е национална политика, както например Швейцария изгони &bdquo;Макдоналдс&rdquo; от пределите на страната след референдум през септември 2013 г. Ако българското общество има нагласи и реши да няма вериги за бързо хранене, правителството не може да не се съобрази. Но според мен изгонването на &bdquo;Макдоналдс&rdquo; се направи в Швейцария по-скоро по икономически причини, отколкото от гледна точка здравословно хранене. <br /> <br /> <u>Храната е като лекарството &ndash; всичко е въпрос на доза</u><br /> <br /> Ако ядеш само от един продукт, дори да е най-хубавият, ще настъпи дисбаланс в организма. Ако аз всеки ден ям по 3 кг от най-биологичния продукт на света, няма да ми е добре. Защото моят организъм има нужда и от друго. Организмът иска балансирано хранене &ndash; от всичко по малко всеки ден. Аз съм против практиката детето да поглъща всеки ден по три пакета зрънчо, но ако яде по един пакет веднъж седмично, няма никакъв риск. Страшното е, когато майката си е запалила цигара, набутала е три пакета зрънчо в количката и не гледа какво прави детето й. След такова хранене в мозъка на детето се подава сигнал &ndash; в центъра на ситостта, че се е наяло. Но то не е яло здравословно и балансирано. То се е наяло с нещо като нищо. <br /> <br /> <strong>- Вече и плодовете, и зеленчуците стават безвкусни. Защо е така?</strong><br /> - Безвкусни са плодовете и зеленчуците, които се произвеждат в индустриални количества за печалба. В индустриалното селско стопанство се селектират например чушки с голям размер, огромни домати, но те <br /> <br /> <u>нямат вкуса на чушките и доматите от градината на баба </u><br /> <br /> За да изхраниш обаче 50-милионното население на Германия или 200-милионното население на САЩ, нямаш алтернатива освен индустиалното селско стопанство. <br /> <br /> Ние искаме да вкараме биохрани в детските градини, защото те са вкусни. Предлагаме поне 5% от храната в детските градини и в училищата да бъде био. Това нововъведение ще има два положителни аспекта. Първият безусловно е здравословният аспект. Деца от ранна възраст ще си изградят навици да се хранят с биопродукти, означени със специален знак, защото те са по-вкусни, а и защото тези храни са полезни за здравето. Вторият аспект е икономическият &ndash; да позволим на българските производители на биопродукти да ги реализират в сигурна пазарна ниша. <br /> <br /> Определено биохраните са по-зравословни от конвенционалните. Между безопасни и здравословни има голяма разлика &ndash; много храни са безопасни, но не са здравословни. <br /> <br /> <strong>- Как може да стане реалност изискването за 5% биохрани в градините и училищата?</strong><br /> - Много лесно. Трябва да се подеме законодателна инициатива от Асоциацията на биопроизводителите, а ние от Агенцията по безопасност на храните ще ги подкрепим. Остава предложението да влезе в Народно събрание и да стане част от наредбите за безопасност и качество на храните в детските заведения и училищата.<br /> <br /> <strong>- Може ли един продукт да има само 2% биосъставка и да бъде признат за био?</strong><br /> - По закон трябва да бъде био до 95%, но сертифициращите фирми няма да допуснат да има само 2%. Няма биопроизводител в България, който да прави шмекерлъци с това нещо. Може да е някой от сивата икономика, който иска да направи моментен удар и после да изчезне. Сериозните биопроизводители не правят така. В България има голям потенциал за биоземеделие, защото много площи пустеят, не са обработвани от години с пестициди и много бързо може да се сертифицират. Без наука не става биоземеделие. Хубаво е, че предимно млади образовани хора се насочват към биоземеделието. Трябва да използваме този потенциал. Държавата също може да помогне. <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />