Неофит трябваше да се покае заради миналото си в ДС, убеден е Методи Спасов
<em>Методи Спасов e роден през 1926 г. в София, в семейството на заможен търговец от Трънския край. Завършва Дойче шуле в София, а след това &ndash; и Военното на Негово Величество цар Борис Трети средно училище. След 9 септември 1944 г. завършва и право в СУ. Заради &bdquo;вражеския&rdquo; му произход не му дават работа и е принуден няколко години да се прехранва като общ работник. От 1952 г. е юрисконсулт. <br /> <br /> Големият му син е лежал в Старозагорския затвор за &bdquo;противодържавна дейност&rdquo; &ndash; искал присъединяването на България към НАТО. По-малкият е известен джазов музикант и композитор. <br /> <br /> Спасов е назначен за пръв директор на създадената през януари 1990 г. с указ Дирекция по вероизповеданията към МС. <br /> През 1992 г. издава акт № 25, с който обявява патриарх Максим за комунистически агент. Следва избор на Неврокопския митрополит Пимен за нов глава на т.нар. алтернативен синод. <br /> <br /> Автор е на много публицистични статии и на книгите &bdquo;Създаването на СДС 1988 &ndash; 1991 г.&rdquo;, &bdquo;Историята на СДС&rdquo;, &bdquo;Правителството на Филип Димитров&rdquo;. Два мандата е бил кмет на община &bdquo;Овча купел&rdquo;. </em> <br /> <br /> <hr /> <strong>- Г-н Спасов, вие сте работили с настоящия патриарх Неофит, още когато е бил Русенски митрополит. Какви са впечатленията ви от него?</strong><br /> - Когато беше движението за прочистване на нашата православна църква, имах няколко срещи с патриарх Максим. По едно време той беше решил да се оттегли, но след това му заповядаха, изглежда, да стои там...<br /> <br /> <strong>- Да му заповядат?! Кой може да нарежда на главата на БПЦ?</strong><br /> - Той единствен от останалите митрополити не е бил сътрудник на ДС. Още като директор на вероизповеданията бях направил моя служебна справка, тогава шеф на МВР беше Данчо Соколов, мой добър приятел, и той ми каза, че митрополитите са били сътрудници на ДС с изключение на Максим. Не е било възможно един патриарх да го правят сътрудник. Но при него всяка седмица, и това се знае, е идвал представител на ДС на разговори. И някои казват, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Максим тогава е получавал указания </strong></span><br /> <br /> и са споделяли въпроси, свързани с църквата. <br /> <br /> Спомням си последния път, когато отидох при Максим с цел да го склоня сам да напусне поста. Тогава секретар му беше Неофит. Седим тримата и разговаряме, разговаряме... На Максим аргументите бяха: &bdquo;Мен, като ме избраха, всички викаха: &bdquo;Достоен, достоен!&rdquo;, и затова се чувстваше законно избран. А това, че не е избран според устава и как е избран е друг въпрос.<br /> <br /> На 8 март 1971 г., тоест, на другия ден след смъртта на патриарх Кирил, се събира политбюро и решава за патриарх да бъде избран Ловчанският митрополит Максим. И задължава председателя на Комитета по вероизповеданията Михаил Кючуков да направи необходимото за избора. Събират се разни свещеници и чиновници от епархиите, правят Църковно-народен събор и изпълняват волята на политбюро. Кажете ми, каква божествена искра може да носи човек, избран по този начин?<br /> <br /> А Неофит записваше целия ни разговор. &bdquo;Вие, казах му, е добре, ако сте записали всичко много хубаво. Защото това ще има своите последствия&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Вие срещали ли сте се през годините с Неофит, за да му припомните думите си? И какви последствия имаше от стенограмата?</strong><br /> - Никакви, просто аз като отговорно лице направих опит да се избегнат тези борби, които се развиха по-късно, исках всичко да мине някак по-мирно... <br /> <br /> Мина време, отвориха се досиетата, и какво се установи &ndash; че ръководството на БПЦ се състои от хора, които са били ченгета и са угодничели на атеистичната власт.<br /> <br /> За разлика от Максим, който беше една бездейна личност, не само защото беше много възрастен &ndash; той си седеше в митрополията, нищо не правеше, нищо, знаете ли какво значи &bdquo;нищо&rdquo;, сега Неофит започва да се явява тук-там, да излиза с послания... Обаче, ако той е един истински християнин, ще се покае и ще каже: &bdquo; Прави бяхте, като ни нарекохте доносници и хора на ДС и че сме угодници на комунистическата власт. Разкайваме се и пак ви каним да се върнете в църквата!&rdquo; Нищо подобно. Продължават си по старому. Никой от тях не се разкая. А държавната власт винаги през тези години беше много заангажирана с държавните дела, с различни проблеми и не взе никакво участие в разприте в БПЦ.<br /> <br /> Старият закон по вероизповеданията беше много хубав. Пишат се демократи, но въпреки това е залегнал този текст, че вероизповеданието не може да нарушава закона, обществения ред и добрите нрави. Добре. Кажете ми вие сега, когато аз съм станал сътрудник на ДС, и то съм духовник, тоест &ndash; трябва да бъда най-чистата личност, това не е ли нарушение на морала и на добрите нрави?! В същото време са пропуснали да скрепят със санкция тези нарушения. Когато имаш в законодателството една забрана, трябва да имаш и санкция при нарушаването на тази забрана. Нищо подобно. <br /> <br /> <strong>- Г-н Спасов, според една леко конспиративна версия &bdquo;архитект&rdquo; на т.нар. разкол в БПЦ е бил... Андрей Луканов. </strong><br /> - Не. Пресилено е. Андрей Луканов си имаше други грехове, той беше автор на ограбването на държавната хазна, на държавата... В нашия район живееше неговият брат. Един ден отивам с колата си на събор на манастира в ж.к. &bdquo;Люлин&rdquo;. Спира ме женица: &bdquo;Може ли да се кача?&rdquo; &ndash; &bdquo;Може&rdquo;, казвам й, и един мъж ме попита същото. Отговорих му: &bdquo;Качете се&rdquo;. И отидохме. Оказа се, че това е братът на Андрей Луканов.<br /> <br /> Поговорихме си с него, той много ме кани да му отида на гости, аз не отидох. Живееше в Горна баня. И той ми каза следното: &bdquo;Да знаете, г-н Спасов, че брат ми го уби групировката &bdquo;Орион&rdquo;! <br /> <br /> Разкол в БПЦ според мен не е имало по начало. Разкол има, когато има разминаване във верските разбирания, в правилата... Ние обвинихме Максим и другите, че не са избрани според устава и Светото писание, а просто са назначени от светската власт, докато според правилата още от Никейския събор, ако един епископ бъде поставен на ръководната длъжност с помощта, с принудата или насилието на държавната власт, той трябва да бъде низвергнат и отстранен от църквата. Е, добре, ние не се ли натъкваме на същото нещо? <br /> <br /> Но според мен всичко започна с Христофор Събев. Той беше народен представител и беше много силна личност на деня. Аз, като директор на вероизповеданията, получих от парламента писмено задължение да проверя и анализирам как е станал патриарх Максим. Аз съм юрист по професия и не ми беше трудно. Започнах с устава, който беше в сила тогава, който съвсем подробно казва как се избира един патриарх. Тогава аз излязох с една декларация. Не можех да кажа: &bdquo;Уволнявам те, Максиме!&rdquo;, но заглавието й беше : &bdquo;За всички&rdquo;. И в нея се обобщаваше <br /> защо <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Максим не е легален патриарх</strong></span><br /> <br /> Веднага обжалваха тази декларация пред Върховния административен съд и той се произнесе, че не може да разгледа тази жалба, защото това, което директорът на вероизповеданията е написал, не е административен акт и не подлежи на обжалване. Но съдържанието на тази декларация е достоверно и отговаря на развитието на събитията. Подкрепят ме, че имам право. Ето, така беше. <br /> <br /> А писмото за проверката за законосъобразността на избора на Максим дойде от Христофор Събев. Той беше народен представител и председател на комисията по вероизповеданията в парламента. И той беше много, много пламенен противник на Максим. <br /> <br /> <strong>- Казахте, че когато са ви назначили, старите владици са идвали при вас и са говорили един срещу друг... И вие не сте поощрили подобно &bdquo;поведение&rdquo;. </strong><br /> - Нивото беше много паднало. Малцина бяха на висота. Само проф. Радко Поптодоров блестеше като теолог, във всички области. <br /> Това бяха хора нагаждачи, които не са израснали със своите познания, култура, духовен живот, а <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>с угодничество, лавиране, хитрини... </strong></span><br /> <br /> Това беше нивото на нашата църква. <br /> <br /> Всички хора сме грешници, но Христос казва, че най-важното е покаянието и прощаването на греховете. Те са сгрешили. Ако се бяха покаяли истински, както е направил румънският патриарх след промените, отношението на хората към тях щеше да бъде различно. Румънският патриарх е паднал ничком и е казал пред народа: &bdquo;Простете ми, аз се отттеглям!&rdquo; Хората тогава са се трогнали от тази постъпка и са го запазили като патриарх. <br /> <br /> <strong>- Какво знаете за открадването на &bdquo;История славянобългарска&rdquo; от Зографския манастир в Атон? Свързват &bdquo;акцията&rdquo; с името на покойния шеф на религията към ДС полк. Христо Маринчев. </strong><br /> - Христо Маринчев е бил силната личност в Комитета по вероизповеданията. Позволявал си е своеволия. Изпратил е митрополит Кирил да следва в Гърция, но той като комсомолец, надъхан, при това &ndash; от комунистическо семейство, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>е тръгнал да прави там комсомолска организация<br /> </strong></span> <br /> И го изгонват. Връща се в София и веднага го изпращат в Москва, за да завърши следването си. Той завършва, прибира се в България и веднага го правят главен секретар на Синода. Когато овдовява Варненска епархия след смъртта на дядо Йосиф, трябва да се избира нов митрополит и Маринчев лансира своя племенник. Тогава той е още съвсем млад, 32-годишен. Не се е доказал с нищо. И тогава заместникът на външния министър Петър Младенов &ndash; Любен Попов, който е отговарял за БПЦ в МВнР, се обявява против. Обаче Маринчев на своя глава прави във Варна митрополитски събор и избират Кирил по втория начин за митрополит. Попов е поставен пред свършен факт. Горката ни църква!<br /> <br /> <strong>- Кой беше вашият фаворит за патриарх след смъртта на Максим?</strong><br /> - Имаше голяма опасност да бъде избран Кирил. Тогава се намериха здрави сили и се изкара, че уж Неофит е бил сътрудник на ДС, но не е активен и прочее... Той се конкурираше с Гавриил. Ловчанският митрополит е много почтен човек, неопетнен, много достоен за тази длъжност... Трябваше него да го направят патриарх. <br /> <br /> Сега има недоволство от Неофит, че не се е покаял пред хората. Той трябва да се покае за греховете си и да търси опрощаване. Тогава настъпва пречистване и личността е достойна за нов живот. Но той не го направи. И продължи линията с разколниците. Можеше да ги пусне поне тихомълком в църквата. Но Неофит и това не направи. <br /> <br /> <strong>- Бившият Средно- и Западноевропейски владика дядо Симеон пък е кадрови офицер от ДС. Не го ли знаехте?</strong><br /> - Неговото минало не го зная, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>той беше един много агресивен човек. <br /> </strong></span><br /> Не беше смирен като духовник. Помня един случай. Когато дойде в София делегацията на Вселенската патриаршия начело с патриарх Димитрий, имаше една симпатична журналистка на летището, която така, както бяха насядали, зададе един неудобен въпрос. Сещате се какъв е &ndash; срещу нашите църковни велможи. <br /> <br /> И тогава Симеон, като скочи върху нея<br /> <br /> щеше да я бие... Жената се смути. Направо я изгониха. <br /> <br /> Но, вижте &ndash; всичките митрополити тук, у нас, живеят като милионери. Ако знаете в какъв разкош живеят! В какви апартаменти! Имат си готвачки, чистачки, домакини, леки коли, разбира се, шофьори... Във всички манастири на епархиите имат апартамент. Хубав, с телевизор... Това е, както казва народът, владишки живот. И това е най-важното &ndash; че са пожизнени. Един митрополит никой не може да го изгони. <br /> <br /> Покойният Геласий, който е бил митрополит на Ню Йорк преди Йосиф, се е орезилил там много, направо като персона нон грата са го обявили, но неговото звание беше: &bdquo;бивш Нюйоркски митрополит&rdquo;. Геласий беше секретар на Синода. Ето какви са нравите в църквата! <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />