"Срамната" болест не е повод за раздяла
<strong>Пряка линия с проф. Владимир БОРИСОВ</strong><br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u>Т.М., 30 години:</u></span></strong><br /> <br /> - Докторе, имам сериозен проблем: партньорът ми се разболя от сифилис.<br /> <br /> <strong>- Вас заразил ли е?</strong><br /> - Засега не. Но аз ви се обаждам тъкмо по този повод. Можем ли да правим секс и как да го правим правилно, за да не се заразя и аз?<br /> <br /> <strong>- Задължително с презерватив, а след акта за всеки случай трябва да си направите промивка с мирамистин. Това е за застраховане. Колко &ldquo;кръста&rdquo; има партньорът ви в изследването си - три, четири?</strong><br /> - Един.<br /> <br /> <strong>- Значи болестта е хваната по горещи следи. Кога беше това?</strong><br /> - Преди половин година. Той ми каза за това и прекратихме сексуалните си контакти.<br /> <br /> <strong>- Надявам се, че той се е излекувал?</strong><br /> - Да, но мен все пак ме е страх.<br /> <br /> - Не се страхувайте. Днес сифилисът се лекува лесно.<br /> - Ами по отношение на децата? Ще можем ли да имаме здрави деца?<br /> <br /> <strong>- Разбира се. Още повече че сифилисът на приятеля ви е излекуван в първия му стадий. Нека той си направи контролни изследвания. Ако все още е &ldquo;кръстоносец&rdquo;, със забременяването ви трябва да се изчака. А ако изследванията са чисти, няма от какво да се боите.</strong><br /> - Значи сифилисът е лечим? И не остават никакви следи?<br /> <br /> <strong>- Напълно лечим е.</strong><br /> - А колко време се лекува - година, повече?<br /> <br /> <strong>- Зависи от стадия. Ако човек има три &ldquo;кръста&rdquo;, те се премахват един след друг - следователно лечението върви нормално. А вашият партньор е имал само един &ldquo;плюс&rdquo; - това не е страшно.</strong><br /> - Случайно ми изневерил и ето какво стана...<br /> <br /> <strong>- Сифилисът е добра профилактика срещу бъдеща изневяра. Стресът, който мъжът преживява, ще го спира. А по отношение на бременността най-добре е той да се консултира с лекуващия си лекар венеролог. Обикновено се препоръчва да се изчака една година.</strong><br /> - Благодаря ви, докторе! А аз вече се чудех да продължавам ли тази връзка, или да я зарежа!<br /> <br /> <strong>- Какво говорите - не бива да се разрушава връзката заради &ldquo;срамна&rdquo; болест. Ако сте простили изневярата, болестта не е причина за раздяла. Възобновете интимния си живот и не се страхувайте от нищо.</strong><br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Изгаряне първа степен</strong></span><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Ирена, 26 години:</strong></u></span><br /> <br /> - Здравейте, професоре! Вероятно ще сметнете моя проблем за банален - аз невинаги изпитвам оргазъм със съпруга си...<br /> <br /> <strong>- Това &ldquo;невинаги&rdquo; колко често означава? Колко пъти от десет?</strong><br /> - Три-четири пъти.<br /> <br /> <strong>- Вашият показател е малко под средния, но в границите на нормата.</strong><br /> - Когато приятелките ми споделят впечатленията си от секса, аз им завиждам - всяка получавала по три-четири оргазма при полов акт, а аз имам само един, при това рядко!<br /> <br /> <strong>- Вашите приятелки май претендират за главните роли в сериала &ldquo;Сексът в големия град&rdquo; или за влизане в Книгата на рекордите на Гинес като особена порода жени! Те явно преувеличават. Толкова хиперсексуални жени са една на 30 и обикновено това е лошо - те самите страдат от тази работа, а и на партньора си създават дискомфорт. А вие, наслушали се на приятелките си, предявявате прекалени изисквания към себе си - искате да получите повече, отколкото е възможно. Ако жената изпитва оргазъм в 50 процента от случаите, това се смята за норма. Вие сте на границата на нормата. Но избирайки погрешни ориентири, търсите причините за отклонение, каквото всъщност няма!</strong><br /> - Аз още не съм ви разказала всичко. Когато бях на 18 години, ми се случи нещастие - излях върху себе си горещо кафе. Точно на интимното си място! Получих изгаряне на клитора и слабините. Струва ми се, че след това загубих сексуалността си.<br /> <br /> <strong>- Силно ли беше изгарянето?</strong><br /> - Беше много болезнено, но аз не отидох на лекар.<br /> <br /> <strong>- Това повлия ли на чувствителността на клитора ви? Останаха ли някакви белези, следи от изгарянето?</strong><br /> - Не, никакви.<br /> <br /> <strong>- Значи, не би трябвало да сте загубили чувствителността на клитора си - това е било изгаряне първа степен, най-леката, при която всичко се възстановява напълно.</strong><br /> - Когато мъжът ми гали клитора ми, ми е неприятно, дори ме боли и възбудата ми си отива!<br /> <br /> <strong>- Прекрасно! Това говори, че вашият клитор има повишена чувствителност. А как стоят нещата с мастурбацията? Достигате ли оргазъм, имате ли болка?</strong><br /> - Това е съвсем друго нещо. Не бих си причинявала болка сама!<br /> <strong><br /> - Ето виждате ли! Значи вие имате нужда от по-нежно стимулиране и това е всичко! Дайте на съпруга си да разбере това.</strong><br /> - Докторе, имам и още един проблем - срамните ми устни са различни. Лявата е по-голяма. Може би в това е целият проблем?<br /> <br /> <strong>- Това не е дефект, а индивидуална особеност, присъща на много жени. Повтарям: вашата беда е в това, че вие търсите причините за отклонение, каквото нямате. Именно това тормози вашата сексуалност! Трябва да си избиете от главата тази глупост, мъжът ви пък трябва да проявява повече внимание в леглото - и всичко ще се оправи!</strong><br /> - Може би все пак ще мога с нещо да повиша възбудимостта си? Има ли някакви такива средства?<br /> <br /> <strong>- Опитайте с възбуждащ крем или приставка за пенис за стимулиране на клитора. Всичко това се продава в сексшоповете. Но най-важното за вас е да разберете, че при вас няма никакви нарушения.<br /> </strong><br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тази коварна астма!..</strong></span><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Свилена, 27 години:<br /> </strong></u></span><br /> - Ние със съпруга ми не успяваме да се сдобием с рожба. Аз се проверих - всичко ми е нормално. Мъжът ми също се смята за здрав. Наистина той страда от бронхиална астма, но казва, че това няма нищо общо с проблема. Според вас може ли астмата да стане причина за бездетство на мъжа?<br /> <br /> <strong>- Сама по себе си бронхиалната астма не влияе на състава на спермата. Лечението с хормони обаче може да окаже такова влияние. Хормоналният му фон изследван ли е?</strong><br /> - Не съм сигурна. Трябва ли да се изследва?<br /> <br /> <strong>- Да. Непремено трябва да се видят хормоните на щитовидната жлеза, половите хормони, пролактинът. Хормоналната терапия понякога предизвиква проблеми в сексуалната сфера - намаляване на велечението, влошаване на състава на спермата.</strong><br /> - Но съпругът ми не иска да ходи по доктори!<br /> <br /> <strong>- Постарайте се да го убедите. Позовете се на моя съвет. Той нали иска да има деца?</strong><br /> - Да. Благодаря ви, докторе. Ще направя всичко възможно.<br /> <br /> <strong>- Желая ви успех!<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />