За Вежди Рашидов казвам: "Което куче ме е залаяло, добро не е видяло"
<em>Световноизвестният тенор Калуди Калудов се венча за два пъти по-младата от него Анна, която е негова колежка и партньор. Бившият оперен директор държеше около тържеството да не се шуми. Репортер на вестника разговаря с оперния ас часове преди сватбената церемония: <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Г-н Калудов, честита сватба! Пожелавам ви да имате дълъг и щастлив семеен живот с вашата любима!</strong><br /> - Дай Боже! Истината е, че ние с Анна сме вече женени. Въпреки това дълго време ни спрягат за любовници, за приятели. Ние имаме брак, но не сме от онези простаци, които, като вдигнат сватба, ходят и се бият в гърдите и публично се хвалят с брака си. Не! Аз мисля, че женитбата е един сакрален, свещен миг, който се случва между двама души. Нашата връзка с Анна и бракът ни нямат нужда от афиширане. Ние не търсим популярност, защото сме достатъчно известни. Това, което правим днес, е църковен брак, на който сме поканили наши близки и приятели. <br /> <br /> <strong>- Вие не желаете да се пише, но още преди десетина дни ваш приятел сподели на стената си във Фейсбук за църковния ви брак и информационните агенции веднага тиражираха събитието като новина!</strong><br /> - Е, този приятел със сигурност няма да дойде на празненството! <br /> <br /> А ние с Анна ставаме все по-дори партньори, имаме все повече ангажименти. Сега пак тръгваме за чужбина няма да ни има два месеца и половина-три. Ние се обичаме, пеем заедно на сцената. Даже догодина ще открием сезона във Варна, в който аз и Анна ще участваме в &bdquo;Бътерфлай&rdquo;. Така че, виждате ли, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> не можаха да убият нито нашето можене, нито таланта, нито любовта ни</strong></span><br /> <br /> Като директор на операта в Пловдив получих много психически сътресения. Даже Ани много се беше притеснила за здравето ми. Но успях да се съвзема. Направих майсторски класове. Започнах да пътувам, отидох да пея тук-таме. В Австралия ме поканиха и с парите, които спечелих, си купихме една малка къщичка в Стара Загора, която после продадохме. Това е животът! Сега съм в много добра форма.<br /> <br /> <strong>- Доколкото си спомням, докато бяхте директор на операта в Пловдив, вашата любима също работеше при вас?</strong><br /> - Точно така. Тя беше в Пловдив един сезон. Тогава тя не ми беше още съпруга, а приятелка. Въпреки това аз като директор на операта я уволних. В операта в Стара Загора я приеха чрез конкурс. Назначиха я и оттогава тя е солистка там. А я уволних, защото според някой, понеже аз съм директор, но живея с нея, затова имало конфликт на интереси. Тогава им казах: Толкова хора живеят заедно и как при тях не намирате конфликт на интереси?! Явно всичко лошо виждат в мен. Пловдив е прекрасен град с феноменални дадености. Аз исках да направя всичко за града ви, но Пловдив не ме пожела и затова реших, че ще работя там, където ме обичат.<br /> <br /> <strong>- Все пак вие бяхте директор на Пловдивската опера при едни много драматични обстоятелства както за вас, така и за България...</strong><br /> - Да, но едва ли някой отчете, че бях директор при едни наистина драматични обстоятелства. Тогава бях един от най-обижданите, най-унижените хора в Пловдив. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Изкараха ме абсолютен негодяй!</strong></span><br /> <br /> Ругаха ме, защото съм бил изхарчил 147 000 лева държавни пари. А в същото време другите театри харчеха по 280 000! Въпреки това, никой не се застъпи за мене. Нямаше политическа сила, на която да служа, и бях изхвърлен като дерайлирал влак. Пловдивчани не се застъпиха за мен, но, въпреки това, успях да спася операта. Исках да спася и филхармонията. Но не можах, не ми беше даден никакъв шанс.<br /> Но сега, слава на Бога, съм добре. Солист съм на Русенската опера. Догодина ще бъда във Варна и ще правим оперна студия. От <br /> 2015 година отварям в Свободния университет музикален факултет, на който аз ще бъда шеф. Правя това, на което съм способен. Просто правя онези неща, които са полезни, без да се мъча да директорствам. За да си директор в България, трябва и да си политик. А аз това най-много го мразя.<br /> <br /> <strong>- Спомням си, че имахте противоречия с ГЕРБ, Вежди Рашидов не ви помогна като министър на културата?</strong><br /> - Не, нямаше никакви противоречия, а тотално малтретиране от тяхна страна. Да, аз бях тотално малтретиран. Не получих нито една стотинка. А министърът на културата Вежди Рашидов го преследвах една година, за да се види с мене, за да му кажа каква ми е концепцията, какво искам да постигна. Но&hellip; Искате ли да ви кажа простата истина? Пловдив е само на 120 км от София. Помнете ми думата - ако ситуацията в града е такава, то София ще продава култура на Пловдив той ще стане тотално обезличен град, въпреки амбициите на кметовете \Славчо Атанасов и Иван Тотев &ndash; б.а.\. Те ме използваха политически. Вързаха си гащите. Направиха си своите игрички. За съжаление, тях хората ги споменават 4 години, а за Калуди Калудов говорят вече 35 години...<br /> <br /> <strong>- Наскоро Рашидов се оплака, че ще се самоубива, ако парите му в КТБ изгорят. Доколкото се разбра, най-вероятно става дума за над два милиона евро спестявания без лихвите?</strong><br /> - Аз казвам така: Което куче ме е залаяло, добро не е видяло. Не мислех, че ще им се върне по този начин. Но практически е хубаво да загубят материални неща, защото тогава ще прозрат, че не материята е важна, а духовните стойности на един човек. Ако ти не искаш да говориш с една изявена личност, с която цял свят се съобразява, тачи и уважава; ако не приемаш човек, на който навсякъде по света са отворени вратите?! - Е, ако ти не искаш с човек като мен да разговаряш, не да правиш преговори, това значи, че ти си тотален негодяй, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>който гледа да се налапа </strong></span><br /> <br /> и да се хвали, че дава 1500 лева на бедните. Аз колкото пари съм дал на бедните, той със сигурност толкова не може да пръцне! Защото само в своя мандат изпях 8 благотворителни концерта. Със събраните от тях пари купихме нови машини за шивашкото ателие. Но следващият директор на операта тотално зачеркна всичко. И на всичкото отгоре дойдоха да ми правят одит, да видят какви &bdquo;игрички&rdquo; съм правил аз с фондация &bdquo;Орфей&rdquo;. Ами &bdquo;игричките&rdquo; бяха такива, че ние правихме благотворителни концерти, плащахме минимален наем на държавата 560 лева, 156 лева плащахме на персонал, за да има обслужване. Всеки слагаше в урничките своите мизерни петолевки или двулевки, кой каквото намери. С тях плащахме наемите, купихме машини, направихме много работи, но ето това не се отчита. Със спонсорски пари направих покрива на филхармонията, направих от 4 стаи в старата къща - 10. Там сега живее настоящата директорка Нина Найденова.<br /> <br /> <strong>- Тя на кого е човек? На чии политически протекции се радва?</strong><br /> - Тя е човек на червените. Имаше и друг кандидат за Пловдив, който беше по-удачният, макар да е режисьор. Диригентът също е много сериозен човек, но те нямат политически протекции, а това е най-важното.<br /> <br /> <strong>- Добре, толкова много направихте в Пловдив, как не се намери човек, който да ви подкрепи?!</strong><br /> - България е страна на предатели. Аз много мислех над еврейската поговорка &bdquo;Няма ненаказано добро&rdquo;. Мисля, че доброто не се наказва. Доброто оставя трайни следи. Може би има наказани добри хора. Никой не може да накаже доброто, което съм направил. Както виждате, в Пловдив използват всичко, което аз съм направил за просперитета на града. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />