Петър Жеков: Изрязаха ми 12 см от дебелото черво, имах осем полипа!

<em>&nbsp;Великият нападател на ЦСКА и Националния отбор по футбол Петър Жеков е роден на 10 октомври 1944 г. Играл е за Химик (Димитровград) (1962-1963), Берое (Стара Загора) (1963-1968) и ЦСКА (1968-1975). Носител е на &ldquo;Златната обувка&rdquo; за 1969 г. с 36 гола. За националния отбор има 25 попадения от 44 мача. Участвал е на световните първенства в Англия (1966) и в Мексико (1970), както и на Олимпийските игри в Мексико (1968). Като треньор е водил отборите на ЦСКА, Хебър, Добруджа, Ямбол и Вихрен. <br /> <br /> На стартиралото наскоро Световно първенство в Бразилия Петър Жеков се включи като анализатор на мачовете за Българското национално радио. Специално за в. &ldquo;Доктор&rdquo; прочутият голмайстор си припомни годините, в които сам е ритал на световни финали, и разкри, че е медицински феномен.</em><br /> <strong><br /> - Г-н Жеков, имате ли някакъв здравословен проблем?</strong><br /> - Имам проблеми с високо кръвно налягане от юноша досега. Като не пия е добре, като започна да пия... (б.а. смее се). Горната ми граница е от 160 до 180, понякога удря 200. А долната граница не се качва повече от 80-100. <br /> <br /> <strong>- Как ви пускаха докторите да играете с това високо кръвно?</strong><br /> - То е високо, ама на нервна почва. Аз си го оправях на терена. Д-р Гевренов ми викаше: &ldquo;Ти си обратен! Няма такъв случай в медицината! Влизаш в мача със 170 на 100, а излизаш със 120 на 60, все едно че не си тичал. Докато другите футболисти влизат със 120 на 60, а излизат със 140 на 80.&rdquo; <br /> <br /> Никой от докторите не искаше да ми разпише картотеката заради това високо кръвно. Тогава проф. Чирков ме извика в Германия на изследвания. Качи ме на едно колело и ми сложи диоди в областта на сърцето. Покарах колело, натоварих се и всички показатели ми се оправиха. Тогава проф. Чирков каза на нашия д-р Гевренов: &ldquo;Дай да разпиша картотеката на Жеков! Нищо му няма.&rdquo; После наистина нямах никакъв здравословен проблем като футболист. Изписа ми проф. Чирков и едни червени хапчета, по-големи от аспирина, ама не ги помня как се казваха. Беше отдавна - 1968 г., ако не беше и по-рано, когато играех за Берое. <br /> <strong><br /> - Сега как си лекувате хипертонията?</strong><br /> - Вземам лекарства от 15 години, но започнаха вече да не ми действат. Тогава ми ги предписа един лекар от Военна болница. Обикновено нищо ми няма и ако не си премеря кръвното, не мога да разбера, че ми е 180 на 60. Затова си го меря поне 4-5 пъти на ден и като видя, че е високо, гълтам хапчетата. <br /> <br /> Аз питам аптекарки - нали са с висше образование, знаят абсолютно всичко. Кръвното ми е от нервите. Доказано е. Правиха ми операция преди 7 месеца. И преди нея, и след нея се скъсаха да ми вземат кръв, да ми правят електрокардиограми, да ми гледат вътрешностите с видеозони. Ако имаше нещо, докторите щяха да ми кажат. <br /> <br /> <strong>- От какво ви оперираха?</strong><br /> - Имах осем полипа на дебелото черво. Единият се спука и започна да кърви, та ми падна хемоглобинът. Усетих го веднага, защото малко лекар си падам. Операцията ми направи проф. Димитрова в &ldquo;Александровска&rdquo; болница. Гледаха ме за рак - нямам. Заради полипите ми изрязаха 12 см от дебелото черво. Но докторите ми казаха, че дебелото черво ми е с 30 см по-дълго от нормалното и имам още за рязане. (б.а. смее се). Направиха ми проблем само защото трябваше да уринирам през катетър. Вкараха ми някакви бацили с катетъра и ми възпалиха пикочния мехур. <br /> <u><br /> Колко мъки бяха, не можех да уринирам </u><br /> <br /> Ужас. Трябваше да ми бият антибиотици и така ме оправиха. Сега уринирам като 15-годишен.<br /> <strong><br /> - Как се възстановихте след операцията?</strong><br /> - Имаше спешни случаи в &ldquo;Александровска&rdquo; и не можаха да ме оперират веднага. Та 14 дни не ядох - карах на системи. Не знам какво имаше в тях, по четири системи ми включваха на ден и умрях от глад. Стопих се. Като се върнах вкъщи, всички дрехи ми падаха. После жената ме захранваше като бебе. Полека-лека започнах да се оправям. Изведнъж ми се отвори един апетит, взех да набивам, качих 8 кг. По едно време реших да си сложа костюма - панталонът няма обуване, та се чудех какво да правя. Сега малко посвалих, защото вече го закопчавам. Ама ако седна, може да хвъркне копчето. <br /> <br /> <strong>- Защо отслабнахте драстично на Световното първенство в Мексико през 1970 г.?</strong><br /> - От Футболния съюз викнаха един професор, който ни даваше хапчета да задържаме водата. Хапчетата се казваха &ldquo;Варна&rdquo;. Аз не усетих да има някакъв ефект, но не ни даваха да пием вода. Карахме на по една газирана вода сутрин, обед и вечер. Умирахме от жажда и се стопихме. На връщане, като слизах по стълбата на самолета, ако не си бях сложил ръцете в джобовете, щеше да ми падне панталонът. А Марашлиев, като се прибрал вкъщи и звъннал, жена му веднага затворила вратата - не могла да го познае. <br /> <br /> Те ни &ldquo;пребиха&rdquo; в Мексико, направо бяхме изпити от тези експерименти. А точно когато дойдохме на световното, се явихме на комисия в зала с климатици и ни направиха физически тестове. Ние и бразилският отбор бяхме в най-добро функционално състояние. После обаче Бразилия стана шампион, а ние отпаднахме. Аз им казах, че не може без вода, защото през 1968 г. играх на олимпиадата в Мексико - стояхме там 45 дни и пиехме на поразия вода и най-различни безалкохолни. Казах на шефовете, ама кой да ме слуша! Още на първата вечер, като започна едно сърцебиене, уртикария - все едно са ме хапали комари по врата. Като се затичам, още на петнадесетия метър получавах сърцебиене - все едно сърцето ще ми изхвръкне. Спра за 4-5 секунди, мине ми. Пак тръгна, пак &ldquo;издам багажа&rdquo;. Така бяха всички в отбора. <br /> <br /> <u>От обезводняване бялото на очите ни беше станало червено </u><br /> <br /> На първия мач исках да ритна една топка, а изрових цял чим - не ме слушаха краката. Все едно, че бях обут в гумени ботуши. Добре, че на първия мач домакините бяха сложили 3-4 кислородни апарата. Откачаш, пускаш и дишаш кислород. <br /> <br /> Грешка беше, че се готвехме за световното на Белмекен на нула градуса, а отидохме в Мексико на 48 градуса на сянка. Играехме на обед, когато слънцето е най-горе, за да може мачовете да се гледат в удобно време за Европа. Бяхме обаче на 3800 метра надморска височина, където вечер температурата падаше изведнъж. Трябваше да обличаш костюм, пуловер и връхна дреха, защото иначе ще умреш от студ, когато залезе слънцето. <br /> <br /> <strong>- Останаха ли ви някакви хронични контузии от футбола?</strong><br /> - Нямам. Само дето си скъсах ахилеса на левия крак, ама се оправих много бързо. Шиха ме и искаха да ме държат шест месеца в гипс, а аз още на 32-рия ден започнах да играя. <br /> <br /> Бях дявол. Подкупих ги във Военна болница с две бутилки коняк и с две кутии бонбони, и ми махнаха гипса. После се качих на колата, газ и да ме няма (б.а. смее се). Няма и белег на мястото на операцията. Трябва да знаеш, за да видиш, че има нещо. Проф. Копчев ме оперира тогава, лека му пръст, почина човекът. Казал на Геврена (б.а. д-р Гевренов, лекар на Националния отбор по футбол): &ldquo;Дай да оправим Жеков, че да може да ходи.&rdquo; А нашият доктор му викал: &ldquo;Как само да ходи! Той трябва да играе!&rdquo; Проф. Копчев изрязал 12 кисти от ахилеса, големи колкото нокътя ми, и бил категоричен, че няма да играя. Но аз махнах гипса и веднага започнах да тичам, да шутирам. Трима полковници ме гледали и съобщили на проф. Копчев: &ldquo;Тоя си играе все едно му няма нищо!&rdquo;. &ldquo;Това не може да бъде!&rdquo;, казал професорът, а те: &ldquo;Как не може да бъде - ние го гледахме до преди малко.&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Върнахте се на 52 години във футбола и играхте за Берое във В група. Тогава имахте ли някакъв проблем?</strong><br /> - Никакъв проблем нямах да играя на 52 години. Сутрин пулсът ми беше 42-44 удара в минута, а като ходех през деня, ми беше 60. Даже не съм тренирал. Влизах направо за мачовете и си играех. И сега пулсът ми е 60 удара в минута. <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />