Спешно се нуждаят от изкуствено сърце, иначе им остава малко време да живеят
<em>Може ли човек да живее с една трета сърце, колкото плаща държавата за сърдечноболните? Трима пациенти в столичната кардиологична болница &bdquo;Св. Екатерина&rdquo; спешно се нуждаят от сърце, защото лекарите им дават не повече от 2-3 месеца живот.<br /> <br /> Александър Михайлов (45 г.) и Йосиф Йосифов (65 г.), както и още един пациент, който е в критично състояние и в реанимация, са обречени да издъхнат, ако не им бъде поставено изкуствено сърце. Те са в последната степен на сърдечна недостатъчност, коства им свръхусилие да вдигнат ръцете си настрани.</em><br /> <br /> Здравната каса покрива едва 50 000 лв. от цената на изкуствения орган, която е около 180 000 лв. А за тежко болните е непосилно да доплатят разликата. Алтернатива е сърдечна трансплантация до няколко седмици, но заради липсата на донори и този вариант отпада.<br /> <br /> &bdquo;Нямаме юридическата възможност да покрием целия разход за поставянето на изкуствено сърце. Пациентите могат да се обърнат за помощ към здравното министерство&rdquo;, коментираха от НЗОК. От ведомството на д-р Таня Андреева заявиха, че очакват становище на експертите по темата.<br /> <br /> &bdquo;Във всички държави от ЕС здравните фондове покриват напълно лечението. Само в Словакия парите превежда здравното министерство&rdquo;, сподели пред в. &bdquo;Доктор&rdquo; доц. д-р Димитър Петков от болница &bdquo;Св. Екатерина&rdquo;, където се борят за живота на тримата българи.<br /> <br /> <strong>- Доц. Петков, какво представлява изкуственото сърце?</strong><br /> - Най-модерната машинка тежи около 118 г, поставя се на върха на сърцето. От тялото на пациента излиза само един кабел, който се свързва към батерия, поставена на колана, на кръста. След операцията пациентът е напълно подвижен, може да се разхожда навън, да е активен и да изпълнява всички нормални за всекидневието си задачи.<br /> <br /> В противен случай изпада в крайна степен на сърдечна недостатъчност, както е в момента и при двамата ни пациенти, постоянно са ограничени, на легло, и двамата не могат да се движат.<br /> <br /> <strong>- Колко струват тези машинки? Освен на тези двама пациенти имате още един, който е в реанимация...</strong><br /> - Ще спомена, че имаме вече един пациент, наш колега, стоматолог, който 3 години и половина е с такова сърце, но по-стар модел. На практика сме му удължили живота с тези години, докато все още чака донор за трансплантация на сърце.<br /> <br /> В момента едно такова сърце струва около 90 000 евро. А Здравната каса заплаща само 50 000 лева за него... От 3-4 години е така, представете си колко хора са прекъснали житейския си път точно поради това, че не са могли да се възползват от тези иновативни средства на лечение.<br /> <br /> <strong>- Колко души чакат трансплантация на сърце?</strong><br /> - Годишно това са между 35 и 45 души - някои не я дочакват... В момента от сърце се нуждаят 36 пациенти. Някои от тях са в сравнително добро състояние, други &ndash; пребивават в болницата. Освен Александър и Йосиф имаме още един пациент, за живота на когото се борим &ndash; той е в много тежко, дори критично състояние, интубиран е, в сърцето му се събира кръв, образува се там тромб. <br /> <br /> При него този тромб вече е в мозъка и той направи тежък инсулт. Ето защо трябва да побързат здравните държавни органи с решението си &ndash; сега за този пациент не можем почти нищо да направим, той вече е и неврологично увреден.<br /> <br /> През последните дни все питам: защо да не можем да спасим тези чакащи 36 души с изкуствено сърце, за да дочакат своята трансплантация от донор?! Всеки ден се борим за живота на някой от тези пациенти &ndash; това най-малкото ни смущава, че се случва. Не е нито етично, нито човешко да го върнеш, защото той идва в болницата ни, за да му помогнем. А ние сме с вързани ръце...<br /> <br /> <strong>- А вие знаете как да им помогнете...</strong><br /> - Разбира се, знаем с какво средство можем да помогнем, но поради липса на финансиране едва ли не оставяме човека да умре. Това много ни тревожи &ndash; ние сме тук, в единствения такъв център, в който се поставят изкуствени сърца, за да спасяваме живота! Вече сме сложили три такива сърца, включително и това на колегата от Лом. Дадоха ни 50 000 лв. за сърцата, останалите пари останаха като наши дългове към фирмата, която ни ги достави.<br /> <br /> Затова трябва да се намери някаква форма за финансиране от държавата. Именно затова потърсихме медиите &ndash; за да се разбере най-накрая как в 21 век, при наличие на високи медицински технологии, българи умират, защото държавата не може да им заплати изкуствените сърца.<br /> <br /> <strong>- Откакто се знае у нас за проблема, някой от здравните власти потърси ли ви?</strong><br /> - Не, никой. От една медия ни попитаха дали е възможно частно финансиране. Аз съм скептик по отношение на такива финанси, рядко българите са склонни към такава щедрост, но все пак се надявам някак да тръгнат нещата и да спасим тези пациенти, които в момента са при нас.<br /> <br /> Знам, че много даряват малки суми за хора и чрез благотворителни кампании, но това са хора с абсолютно ниски доходи, пенсионери, а тук става дума за порядъка от 180 000 само за едно сърце.<br /> <strong><br /> - При Йосиф положението е по-критично...</strong><br /> - Да, сърцето е изчерпало възможностите си. Заради липсата на добро оросяване останалите органи работят минимално, което още повече усложнява състоянието му. Не се чувства добре, прикован е за леглото, неподвижен, доста трудно говори, изнемощял е. Но и той се надява да доживее изкуствено сърце.<br /> <br /> <strong>- Какво споделя чисто човешки с вас?</strong><br /> - Сутринта си говорихме, че пенсията му е много ниска, за да може да си позволи да си закупи сърце. Би трябвало, като в цивилизованите страни, да има регламент при такива случаи &ndash; да заложи парите от пенсията си, за да може да си осигури живот... У нас 99% от населението няма финансова възможност да си закупи такова животоспасяващо устройство. А тези хора цял живот са си внасяли здравните осигуровки &ndash; къде са им сега, когато им трябват?!<br /> <br /> Споделя още, че у нас има социална и здравна дискриминация &ndash; на онкоболните се отпускат стотици хиляди левове за лечение, за сърдечноболните &ndash; пари няма! Прав е Йосиф, наистина има дискриминация от системата ни! И Йосиф, и Александър се чувстват неудобно в ролята си на просяци за живот.<br /> <br /> <strong><hr /> Александър Михайлов:<br /> В България ако човек има пари, ще живее, ако няма - мре като куче!</strong><br /> В критично състояние съм, трябва да ми сложат изкуствено сърце<br /> <br /> &bdquo;Цената за лечението ми е убийствена, което означава, че незнайно кога ще си отида... Изходът е повече хора като мен да преборят системата. Не може тя да е мащеха за болните си граждани. Сърцето ми в момента е с десетократно уголемен обем. До това състояние се стигна, след като преди 15 г. преживях инфаркт, направиха ми три байпаса и пластика на митралната клапа. Но не се подобрих, станах още по-зле. Сега съм в ужасно състояние, не мога да спя, задушавам се, задържам течности&rdquo;, казва младият мъж Александър Михайлов.<br /> <br /> &bdquo;Не мога да заповядам на тези горе да ми помогнат, но мога да ги помоля. Надявам се да ме чуят. За какво ли не се намират пари, защо за нашето спасение да няма?<br /> <br /> Влошавам се с всеки изминал ден. Без намесата на адекватна помощ няма дълго да издържа. А адекватното лечение у нас струва много пари. Лекарите казват в максимално кратки срокове, максимум месец, да ми се постави изкуствено сърце, в противен случай нещата ще станат безсмислени. Единствената ми алтернатива е сърдечна трансплантация, но при липсата на донори този вариант отпада. Единственото ми спасение в момента е да ми сложат изкуствено сърце...<br /> <br /> Напълно нетрудоспособен съм, обувките не мога да се наведа да си ги завържа. В България ако човек има пари, има шансове да живее, ако няма &ndash; мре като куче...<br /> <br /> Не е човешко да има начин да живея, а лекарите да не могат да приложат лечението заради липсата на пари. Мечтая да ходя, а Йосиф до мен иска да може да прегърне четиримата си внуци&rdquo;, сподели 45-годишният Александър.<br /> <br /> <strong><br /> Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />