Народната певица Пенка Павлова: Майката на голямата ми любов Петко Дачев го ожени за друга!

<em>&nbsp;Преди 80 години в сливенското село Търговище, което вече го няма на картата, защото отдавна е под водите на язовир &bdquo;Овчарица&rdquo;, се ражда най-гласовитото бебе в околията. А когато родната й баба я изражда, предрича, че внучката й ще стане певица, защото бебе с такъв ясен и звънтящ глас досега не била чувала. Наричат момиченцето Пенка. Божият дар и къртовският труд един ден ще превърнат &bdquo;гласовитото&rdquo; в голямата народна певица Пенка Павлова. Славеят на равна Тракия ще дефилира по родните и световните сцени на Белгия, Швеция, Норвегия, Италия, Америка....; ще стане заслужил артист; ще печели престижни награди и отличия, между които &bdquo;Кирил и Методий&rdquo;- първа степен и наскоро присъдената и от министъра на културата - &bdquo;Златен век&rdquo;, и вече 60 години ще бъде обграждана неизменно от народна любов. Дни след бенефиса й, голямата певица се съгласи единствено пред народното издание да изповяда най-съкровените си чувства, преживявания, възходи и падения.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Без комплимент, но годините изобщо не са те докоснали! На какво се дължи това чудо?</strong><br /> - Казват ми го много пъти. През 2000-2001 г. бях в Лос Анжелис, преподавах там българска народна музика, и питат преводачката къде ми са правени зъбите, много им харесали. Мислят, че са металокерамика! А аз им отговарям: &bdquo;Баща ми ми е правил тази металокерамика!&rdquo; /смее се и отваря уста б.а./ Виж, нямам и една пломба досега в устата си, нямам и изваден зъб! Всичките ми зъби са си на мястото, а съм на 80 години! Така че не мога да кажа на какво се дължи. Но, виж, не съм пушила и не съм пила! Може да е ген. Дядо ми, на майка баща й, почина на 96 години и с неговите си зъби си отиде от тоя свят. Помня, че бяха се износили отпред, изтъркали се наполовина, обаче неговите си &ndash; всичките. Наскоро бях на гости на едно читалище. Казвам им тази година съм юбилярка - ще празнувам 80 години. Но една жена, явно недочула възрастта ми, се обръща към мен и вика: &bdquo;О-о-о, седемдесет ли? Въобще не ви личат!&rdquo; /пак се смее искрено и гръмко б.а/.<br /> <br /> <strong>- А някакви специални грижи полагаш ли за тази визия, за зъбите, за лицето, за гласа...?</strong><br /> - Никакви специални грижи. И ще ти кажа, че няма певица в България, която повече да си е натоварвала гласа, отколкото мен. Аз съм пяла по 200-250 песни на ден. И като ме питат някои твои колеги: &rdquo;С какво си съхранихте гласа?&rdquo;, отговарям им: &bdquo;С панаири и сватби!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- На концерта си в Старозагорската опера ти излезе с канадка патерица на сцената, но пя неотразимо - навярно много те боли...?</strong><br /> - Да, боли много! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Непрекъснато боли</strong></span><br /> <br /> Аз не мога да се придвижвам без канадката. Тя ми е опората. Навремето скъсах менискус. Не ме оперираха, че съм имала вътрешни разширени вени и съм щяла да остана на масата. Така хрущяла на двете ми колена се износи. И досега си тегля от това и така ще си отида. Жестоко боли. Но аз съм зодия Козирог. Родена съм на 1 януари по първи петли 1934 г., но при попа ме написали, че съм родена на 25 декември предната 1933 г., защото не достигали децата за първи клас - трябвало децата да са 8 на брой, за да има първо отделение. И кой-кой най-близко до старата година? - Аз! Така ми сменили по документи датата и годината на раждане при поп Иван.<br /> <br /> <strong>- От толкова много изпети песни, имаш ли такава, която да е най-близко до сърцето ти, да трогва душата ти?</strong><br /> - Има една моя песен, която, наред със &bdquo;Злато моме&rdquo;, разплаква България &ndash; това е &bdquo;Първом, първом&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Ако &bdquo;Злато моме&rdquo; ти е емблемата, то какво е песента ти &bdquo;Първом, първом&rdquo;?</strong><br /> - Тя е песен на песните ми! Песен на живота и-и-и... на любовта ми &ndash; с покойния, вече, Бог да го прости, Петко Дачев! /един от най-големите, неповторими родни виртуози на акордеона - б.а./ Това е една моя <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>6-годишна любов</strong></span><br /> <br /> която и накрая на песен си я изпяхме! Той написа музиката. А аз заимствах текст на Петко Рачев Славейков, и мои си думи сложих в него, и... изпях &bdquo;Първом, Първом&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Та цяла България я пее и до ден - днешен онова: &bdquo;Първом, първо щом те видях, огън, пламък изгорях, оттогава досега, де съм, що съм сам не знам...&rdquo;?</strong><br /> - За първи път я изпяхме, бяхме с Петьо /Петко Дачев б.а./ в един ресторант в Кърджали. Между гостите имаше и четири двойки, лекари от окръжната болница. Празнуваха на един от тях рождения ден. Нея вечер 8 пъти я изпяхме - за всеки от докторите поотделно. Така поискаха. А пък като свърши работа ресторанта, ни поканиха в стаята на управителя и се започна. Ту Петко я изпее пак, ту аз. Докторите чупеха чаши, чупеха... Отдолу стана като троянската война - няма къде да се стъпи! Петьо почина преди 3 години, но беше неповторим акордеонист, голям музикант! За него Петко Радев каза, че след сто години може да се роди такъв гений.<br /> <br /> <strong>- Значи, &bdquo;Първом, първом&rdquo; е песента на твоята душа и на твоята голяма любов?</strong><br /> - Да! Така е! Може така да се каже! Но никой не може така да я изпее, защото аз я преживявам. Има случаи, когато сълзите ми текат по бузите и аз продължавам да пея.<br /> <strong><br /> - Как се роди тази песен, каква е историята й?</strong><br /> - Минавам аз с концертната група на Каньо Петров през един град, а след нас &ndash; и групата на Петко Дачев, тогава млад мъж, ерген на 23 години е бил, а аз на 32 г. - в развод, с дъщеричка /но той няма как да знае моето семейно положение/. Петко вижда афиша, на който съм аз, на него съм хубавица, с един гръцки костюм. И казва на приятелите си: &rdquo;Тази певица, срещна ли я, първом, първом ще се женя за нея!&rdquo;. На живо не сме се виждали и не се познаваме. Но от оркестъра, като чуват, че казва това &rdquo;първом, първом&rdquo; - изразът става нарицателен в групата: за всяко нещо в оркестъра викат: &bdquo;първом, първом ще направя това&rdquo;, &rdquo;първом, първом, това ще стане&rdquo;... и т.н. - така тръгна лафът между нашите музиканти. И откривам аз един ден на Петко Славейков едно стихотворение, в което има израза &bdquo;Първом и първом...&rdquo;. Заимствах от текста на това стихотворение, прибавих и мои думи та си го направих на текст за песен така както го чувствам.-Мелодията я написа Петко Дачев. Вече имаше чувства между нас. <br /> <br /> <strong>- Но как се срещнахте във времето на живо с Петко Дачев, кога?</strong><br /> - Петко Радев, сега вече е академик, ни запозна. Извика ни двамата за снимки в телевизията. Вика ми: &rdquo;Пенке, ела да те запозная с един акордеонист, може да го вземаш на панаирите и на сватбите с тебе&rdquo;. Петко Дачев разпъна акордеона. Взе да ми свири и по едно време сложи акордеона на главата и така свири. Викам му: &rdquo;Ти си само за мене, за панаирите!&rdquo;. Така се запознахме, но цяла година работихме заедно, без да има нещо между нас. Било го срам да спомене дори това, че, преди да ме срещне, рекъл, че като ме види &bdquo;първом, първом ще се ожени за мен&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Разведох се<br /> </strong></span><br /> После тръгна любовта между нас. И когато човек има любов &ndash; има и голямо изкуство. Тази любов продължи шест години, докато той се ожени, но и... след това. Продължихме си да се обичаме и след това, да се срещаме. <br /> <br /> <strong>- А защо не се събрахте, какви са причините?</strong><br /> - Ох!... Не ми се разказва за това. Ами, защото той беше ерген. А ние се криехме. Страх ни беше да не научи някой, че сме били заедно &ndash;аз разведена с дете, той - ерген... Времената бяха такива. С друго око се гледаше на връзка разведена с дете и ерген. Но... имаме паметна среща, след като се беше оженил вече. На Скобелевския мост в Чирпан, Пеньо Златев държеше ресторанта там, и един ден ми се обажда. Бях вече разведена, а леката кола остана при бившия ми мъж. Нямах транспорт. А Пеньо Радев ми казва по телефона: &rdquo;Ставаш, вземаш едно такси и идваш!&rdquo;. Отказах му. А той ми вика: &rdquo;Ще дойдеш, мале, ще дойдеш, като ти кажа, кой е тука - ще дойдеш!...&rdquo;. Питам: &bdquo;Кой?&rdquo;, отговаря ми: &rdquo;Петьо е тука!&rdquo;. Викам му, че лъже, а той пак: &bdquo;Кажи какво искаш да ти изсвири по телефона?&rdquo;. И тогава ми хрумна, че имахме една наша песен, циганска, която обичахме и двамата - &bdquo;Муто-Муто&rdquo; се казва. Няма я никъде записана. И тогава в слушалката чух как Петьо засвири &bdquo;Муто-Муто&rdquo;. Скочих. Развълнувана. Взех едно такси и направо там. Точно на вратата го срещнах. Съклет го хванало, защото знае, че аз идвам вече и решил да си вземе въздух. После... Седнала съм срещу прозореца, а той - с гръб към него. Ресторантът е със стъкла като витрина. След падналия град и дъжд - Марица пълна от бряг до бряг. И луната като изгряла - лунна пътека прави. Почнах да пея &bdquo;Първом, първом&rdquo;. И на третия куплет има текст &bdquo;Ясна светла месечинко, кажи теб се моля аз...&rdquo; - и той както свиреше, рече само едно &bdquo;ръъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъът&rdquo; на акордеона. Акордеонът изрева. Свали го от каишите на раменете си, хвърли го и изскочи навън пред очите на цял ресторант - по средата на песента. Млъкнах. Гледам хората - забили очи и лакти на масите &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>реват</strong></span><br /> <br /> Всеки сигурно си реве за своята си любов. Неловка работа. После Пеньо Радев тръгнал да го търси. Открил го зад стената на ресторанта - плаче, хълца. Успял да го успокои, че какво от това, дето се е оженил, нали пак си се обичаме?! Знаеха за връзката ни. И като се виждахме, след като се беше оженил вече, Петьо ми е разказвал как от сватбата си нищо не помнел, защото през цялото време чакал да се появя на нея отнякъде и си бил решил, че види ли ме - повече сватба няма да има - зарязва всичко - вземал акордеона и тръгвал след мен! Но аз така и не отидох на сватбата му, а му бях казала, че може да ида...<br /> <strong><br /> - Съпругата му после разбра ли, разправяли ли сте се с нея?</strong><br /> - О-о-о, не - не се е стигало до това. Тя не можеше да ги разбере тия работи. Беше счетоводителка в Каблешково. Майка му го ожени за нея. Харесала я. Подготвила всичко да си легнат, а той ми е разправял, че тогава наредил пред себе си 16 бутилки &bdquo;Шуменско пиво&rdquo; и си рекъл: &bdquo;Бирички-душички, вие ще ме спасявате тая вечер!&rdquo;. Майка му го молила да легне до момичето, а той рекъл, че додето не ги изпие, не ляга. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Така и не легнал при нея</strong></span><br /> <br /> Разминало се тогава. Но втория път успяла да го ожени - повторила &bdquo;лопката&rdquo; след три-четири месеца: пак го кандърдисвала да си легне при булката, викала му: &bdquo;Ти защо не отиваш да легнеш при нея, момичето чака?&rdquo;. А той: &bdquo;Ами като си толкова мераклия, иди ти си легни при нея! Аз тая вечер няма да си лягам!&rdquo;... Но... накрая майка му го ожени за нея. С жена му не сме се разправяли, но, виж, с майка му- идвала да се разправя с мене. После се разведоха с жена си. После той се пропи много. Излезе на квартира в Пловдив. Живееше при някакъв, а майка му дойде и ме намери на Слънчев бряг - вечер пеех в програма, а през деня карах колата си на такси. Беше в началото на демокрацията. Трудни години.<br /> <br /> <strong>- И все пак, Петко Дачев голямата любов на живота ти ли беше?</strong><br /> - Да! После имах и друга връзка - един летец. А любов с друго момиче, преди мене, Петко не беше имал! А и за мен той си остана любовта на живота ми!<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА</strong><br /> <br /> <br /> <strong>В следващия брой </strong><em>Пенка Павлова разказва за откраднатите от някои наши народни певици нейни авторски песни: &bdquo;Да ти откраднат песен е все едно да ти вземат детето и да го острижат нула номер&rdquo;; жали по прекършените й по политически причини мечти да следва в театралната академия; за преподавателската й работа на американски студенти, които учи да пеят български народни песни и... разочарованието й от наши сънародници.</em><br />