Последното непубликувано интервю на художника
<em>&nbsp;Ако беше жив, на 12 май т.г. изтъкнатият сценограф-художник Стефан Савов щеше да навърши 90 г. Роден е в град Дряново през 1924 г., но учи в София. За повече от 40 г. театрална дейност осъществява над 300 декоративни оформления в почти всички театри в България. Бил главен художник на Сатиричния театър и работил с изявени режисьори, като Филип Филипов, Димитрина Гюрова, Николай Люцканов, Методи Андонов, Асен Шопов, Крикор Азарян. Гостувал като сценограф в Унгария, бившия Съветски съюз и Канада. Носител е на награди на Съюза на българските художници, на наградата на София и на орден &bdquo;Кирил и Методий&rdquo;. <br /> </em><br /> Имах възможността да разговарям с известния и уважаван творец за родното му Дряново, за любовта му към изкуството и за младите му колеги малко преди да си отиде от света.<br /> <br /> <strong>- Г-н Савов, дряновци от вашето поколение, пък и от средното, ви знаят, но за младите сте неизвестен. Смятам ви за забележителна личност, какво ще допълните към своята биография?</strong><br /> - Младото поколение е естествено да не знае нищо за мен и за приноса ми към българската сценография. Живял съм в Дряново само по време на бомбардировките над София, когато хиляди бяха евакуирани в страната. Все пак имах трайни контакти с дряновци, като поета Атанас Смирнов, общественика Ганчо Койчев, юриста Станчо Вълчев. Въпреки малкото време, през което съм живял в родния град, никога не съм го забравял!<br /> <br /> <strong>- Какво ви насочи към сценографията?</strong><br /> - Навярно слабостта ми към театъра превърна сценографията в моя съдба. Тук му е мястото да споделя, че българската театрална критика с годините така оформи театралната си практика, като че ли не иска да отчита работата на сценографа, въпреки че не съществува спектакъл без присъствието на сценограф. Добър или лош, той стои зад сценичното решение, не е анонимен и закономерно иска оценка за своята работа. Не са рядко случаите, когато способни сценографи на практика решават общото решение на представлението и това по инерция се &bdquo;пришива&rdquo; за актив на режисьора. Смятам, че нашата критика е задължена на сценографа. Дължи му задълбочен анализ и професионално разпределение на слабостите и постиженията на автора, режисьора, сценографа и актьорите във всеки спектакъл.<br /> <strong><br /> - Сценографията на коя пиеса ще помните като най-добра или обратното &ndash; като несполучлива?</strong><br /> - Трудно е за категоричен отговор. Ще бъде нескромно да изброявам, но най-много ценя сценографията си на пиесите &bdquo;Майор Барбара&rdquo; от Б. Шоу, театралния вариант на романа &bdquo;Под игото&rdquo; на Иван Вазов, поставени от проф. Филип Филипов в Народния театър, &bdquo;Ревизор&rdquo; от Гогол, &bdquo;Сако от велур&rdquo; на Станислав Стратиев, &bdquo;Ромео, Жулиета и петрол&rdquo; на Иван Радоев в Сатиричния театър и пак в Народния &bdquo;Иван Вазов&rdquo; &ndash; &bdquo;Нощем с белите коне&rdquo; на Вежинов и &bdquo;Хамлет&rdquo; от Шекспир. Трябва да поясня, че добрата сценография е правило да се преценява в контекста на всички компоненти на спектакъла. Добрата сценография е тази, която е органично свързана с драматургията, режисурата, почерка на актьорската игра, костюмографията, музикалното оформление и т.н. Сценографията се оценява от позицията не &bdquo;какво&rdquo;, а защо е направена така.<br /> <br /> <strong>- Понякога публиката излиза от салона на театъра разочарована не само от недобрата игра на актьорите и &bdquo;модерната&rdquo; постановка, но и от неестествената и неразбрана сценография. Според вас хората ли са капризни, или сценографът не си е свършил работата?</strong><br /> - Съвременният зрител, особено младежта, вече не може да бъде излъган с посредствени театрални постановки и спектакли. Бързата информация култивира буден и критичен критерий както към изкуството, така и към обществените явления. Възможно е и сценографът да е искал по-авангардно решение на спектакъла и по този начин зрителят да остане недоволен от неговото творчество. Но според мен това са редки &bdquo;виждания&rdquo; на моите колеги, които не удовлетворяват вкуса на любителите на театъра. <br /> <br /> <strong>- Сигурно следите развитието на младите си колеги сценографи, как оценявате техните изяви?</strong><br /> - Съвременно мислене, богата информация и професионално умение притежават днес моите млади колеги. Смятам, че те достойно поемат щафетата!<br /> <br /> <br /> <em><strong><br /> </strong></em><strong>Любомир ДИМИТРОВ</strong>